Решение № 9282 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2017 г.

Решение № 9282 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3665/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ивалекс КМ" ЕООД със седалище град С., чрез процесуалния му представител адв. К. Б. против решение № 7967 от 14.12.2016 г. по адм. дело № 6639/2016 г. на Административен съд С.-град. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 03-РД/1523 от 19.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна - изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Л. изразява лаконично и лишено от каквито и да било мотиви голословно становище за неоснователност на касационната жалба с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че анализът на всички доказателства по административната преписка води до извод за наличие на целенасочени действия от страна на дружеството с цел постигане и усвояване на по-висока субсидия, посредством привидното разделяне на един общ проект на няколко части и подаване на три заявления за подпомагане.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Ивалекс КМ" ЕООД против заповед № 03-РД/1523 от 19.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 във вр. чл. 39, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредбата/ е отказано финансиране на подаденото от дружеството заявление за подпомагане на обща стойност 1 194 923,36 лева. Направени са възражения в няколко насоки: допуснати съществени нарушения на административните правила, изразяващи се в липса на фактически основания за издаване на заповедта; недоказване на твърдението за изкуствено създадени условия, като основание за отказа за плащане, а само "предположения" на административния орган и неправилно тълкуване на приложимите правни норми - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК.

В хода на образуваното производство съдът е приел като доказателство административната преписка и е указал на страните обстоятелствата, които следва да докажат при изпълнение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Подробно е описал приетите за доказани факти от значение за правилното решаване на възникналия спор:

1. Подадено от "Ивалекс КМ" на 8.06.2015 г. заявление за подпомагане по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства". Инвестицията, за която кандидатства е "Създаване на орехови насаждения" за био орехи на площ от 511.850 декара. Общият размер на разходите по проекта, за който се кандидатства са определени от него на 1268918.36 лева. Съотнесена към допустимите за подпомагане 70%, претендираната финансова помощ е 888242.85 лева. Приложил е съответните документи и декларации.

1. На 22.01.2016 г., заместник-изпълнителният директор на фонда е констатирал при извършените задължителни контролни проверки на това заявление и на идентичните заявления, за подпомагане, подадени от други две дружества - "Радост 9" ЕООД и "Д. К." ЕООД индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия. Подробно ги е описал в докладна записка до изпълнителния директор на фонда с искане да разреши на дирекция "Противодействие на измамите" да извърши проверка за установяване наличие или липса на такива условия.

1. На същата дата с последващ пореден номер е вхfдирана и втора докладна записка от заместник-изпълнителния директор за спиране обработката на заявлението за подпомагане.

1. На 25.01.2016 г. със заповед № 03-РД/171 на основание чл. 37, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. за прилагане на подмярката, изпълнителният директор е спрял обработката на заявлението за подпомагане. Тя е връчена на бенефициера, който е използвал предоставената му правна възможност да я обжалва. Потвърдена е от административния съд с определение, което е влязло в сила на 31.10.2016 г. с произнасянето на Върховния административен съд, осмо отделение по подадената частна жалба от дружеството.

1. На 7.04.2016 г. е внесена докладна записка от директора на дирекция "ПИ". В нея е извършен анализ и са потвърдени съмненията за изкуствено създадени условия от тримата кандидати. Направен е извод за наличие на обективни фактори - еднакви инвестиционни проекти, наличие на географска, икономическа и правна връзка, сочещи, че действията за кандидатите и техния наемодател "Х. С. И." ЕООД са умишлено координирани по начин, че предполагаем общ проект е разделен на три по-малки проекта с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане. Това е квалифицирано, като съгласувани действия за постигане на инвестиционна цел, несъответна с целта на финансиране.

1. На 19.05.2016 г. административният орган е отказал финансиране в хипотезата на чл. 42, ал. 1 от наредбата, позовавайки се на чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 2 от нея. Изложил е фактическите обстоятелства за тези свои изводи, съдържащи се в докладните записки и в заповедта за спиране обработката на заявлението за подпомагане.

Съдът е приел съществуването на фактите, залегнали в оспорения административен акт, като е анализирал представените административни преписка, както по заявлението за подпомагане на жалбоподателя, така и по заявленията за подпомагане на другите две дружества - изискани и приети, като доказателства. Обосновано е приел, че съществуването им не е спорно между страните - спорни са направените изводи при анализа на доказателствата. Налице е идентичност на имотите за засаждане, които са собственост на "Хепи строй инвест" ЕООД; инвестициите ще бъдат изпълнени в едно и също землище; има съвпадение при намеренията за създаване на биологично насаждение от орехи; тримата кандидати - "Ивалекс КМ" ЕООД; "Радост 9" ЕООД и "Джорджо комерс" ЕООД са с едни и същи оференти и доставчици, като сключените с тях договори са от една и съща дата; идентични отговори на уведомителните писма за отстраняване на непълноти и неясноти; идентичност на голяма част от земеделската техника, предмет на инвестицията. Обсъдил е допълнително представените от процесуалния представител на жалбоподателя с молба от 3.10.2016 г. документи и е изложил съображенията си за тяхната доказателствена сила. Извършил е служебно справки в търговския регистър и в регистъра за населението за установяване свързаността на лицата, участвали в схемата за подпомагане.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е извършил проверка за наличието или липсата на твърдяните от жалбоподателя отменителни основания. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на съответствието на отказа за финансиране с материалния закон, е съобразил аналогичния характер между разпоредбата на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията, касаещ предходния програмен период и разпредбата на чл. 60 от Регламент № 1306/2013 г., касаеща актуалния програмен период, към която препраща § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9, предназначена да дефинира понятието "изкуствено създадени условия". Това му е дало основание да използва критериите, изведени от Съда на ЕС в решение по дело № С-434/2012 г. на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване относно обективния и субективния елемент от поведението на бенефициерите, по отношение на които се твърди наличие на такива условия - обстоятелства, свързани с правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, както и улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тях. Начинът, по който е извършил конкретната проверка на установените данни с оглед наличието/липсата на тези елементи е установил от формираната вече в тази насока съдебна практика - например решение 10539 от 30.07.2014 г. по адм. дело № 2506/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено във връзка с основния спор, по който е издадено решението по преюдициално запитване. Използвайки правомощията си на съд по съществото на спора, дължащ проверка за законосъобразността на отказа на всички основания по АПК, е анализирал съдържанието на договорите за отдаване под наем, сключени между наемодателя - "Х. С. И." и тримата бенефициера, както и евентуалните последици, благоприятстващи наемодателя при предсрочното прекратяване на договорите. Счел е, че ниската наемна цена на имотите и възможността за предсрочно прекратяване на договорите за наем по взаимно съгласие води до извод, че в този случай инвестицията ще премине към собственика на земята. Отделно от това е анализирал съдържащите се в преписките три решения на МОСВ, РИ - Ш. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за всяко едно от инвестиционните предложения. Съобразил е разликата между инвеститор и възложител в преписките на Радост 9 и Д. К. и свързаността на тези възложители с Ивалекс КМ и Х. С. И. Всички факти и обстоятелства е анализирал в тяхната цялост и взаимна връзка, което му е дало основание да приеме, че предприятията не са самостоятелни, а имат един общ проект или действат, като подставени лица за получаване на финансиране на един общ проект поне три пъти. Приел е за установени отношения на координация между кандидатите за получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката по ПРСР 2014-2020 г., включително и получаване на помощ в размер, надвишаващ допустимия максимум по националното законодателство. Направил е извод за законосъобразност на оспорения отказ за финансиране и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.

Първата група касационни доводи са за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обособени в пет точки. На първо място се твърди, че съдът е приел за установени факти, които не са обективирани в оспорената заповед, а допълнително са въведени от процесуалния представител на ответната страна в хода на образувано вече съдебно производство. Явно касационният жалбоподател има предвид проведеното от съда изследване на отделните клаузи в наемния договор и влиянието им за формиране на извод за наличие на изкуствено създадени условия за неправомерно получаване на предимство. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. С нарочно определение от 2.07.2016 г. е разпределена доказателствената тежест между страните. Изрично е указано на административния орган задължението му да докаже наличието на фактическите основания за издаване на заповедта и спазването на законовите изисквания в производството пред него. В изпълнение на това указание, юрисконсулт Ламбев с молба, депозирана в съдебно заседание на 24.10.2016 г. е поискал назначаване на експертиза за установяване на пазарната годишна наемна цена в районите, в които се намират отдадените под наем земеделски земи. Искането му се основава на оспорване твърденията по жалбата, че изборът на селище и сключването на договори за наем с едно единствено дружество от три напълно различни по седалище търговски субекти на три съседни имота, е въпрос на търговска политика и пазарна конюнктура. Съдът с протоколно определение го е оставил без уважение, съобразявайки изявлението на процесуалния представител на оспорващата страна в тази насока, което има характер на признание и обезсмисля назначаването на експертиза. При преценка на доводите по жалбата, съдът безспорно е дължал произнасяне по посочените доводи от процесуалния представител. В тази връзка е анализирал клаузите по договора относно цената, срока, договорените възможности за прекратяване, както и търговските ползи/загуби за всеки един от контрагентите.

Второто твърдение е за допуснати съществени процесуални нарушения, поради необсъждане на доказателствата, представени от жалбоподателя пред съда. То също е неоснователно. Съдът е разгледал доказателствата и специално е обърнал внимание на липсата на достоверна дата (в действителност липса на каквато и да било дата) на представеното предпроектно проучване от наетия консултант "Евкинокс" ЕООД и общите условия за продажба на стоки на "Агроин" ООД. Това обстоятелство, наред с останалите изложени съображения, са го мотивирали да приеме възраженията на жалбоподателя в тази насока за недоказани.

Третото възражение за допуснати нарушения е за служебно събиране от съда на доказателства, които при това не са предоставени на страните за запознаване. Имат се предвид справката от Национална база данни - "Население", както и проверката за статута на търговските дружества в Търговския регистър. То също е неоснователно. Съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. чл. 32, ал. 1 от Закона за търговския регистър, ако е посочен идентификационен код, съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, а може да извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство или обявен акт в него. Именно при извършването на такава справка, както от административния орган, така и от съда, са установени свързаности между предприятията-кандидати и техния наемодател, които са подробно описани в първоинстанционното решение. Установено е, че "Хепи строй инвест" ЕООД е длъжник по обезпечено вземане на "Лериан" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала до 06.02.2015 г. е бил В. К., понастоящем собственик на "Ивалекс КМ" ЕООД. "Лериан" ЕООД е прехвърлено от Костадинов на Т. Т., а той от своя страна го е прехвърлил на В. З. и в последствие правоприемник е станал Я. Я.. Майката на Т. Т. към момента е едноличен собственик на капитала на "Джорджо комерс" ЕООД като към заявлението му за подпомагане е приложено решение за ОВОС с възложител "Солар 77" ЕООД. В него до 16.08.2013 г. дружествен дял е притежавал А. П. П., който е баща на И. П. Последният е бил едноличен собственик на капитала на "Хепи строй инвест" ЕООД до 28.06.2012 г., когато е прехвърлил дружествения си дял на Г. П.. Всички описани справки, от които се черпи информацията за свързаност на дружествата са приложени по делото и касаторът е могъл да се запознае с тях, като цитираната от него разпоредба на чл. 157 ГПК в случая е неприложима.

Четвъртото възражение е за липса на обсъждане на възраженията на страната за липса на нарушение по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. В тази връзка се сочат поисканите финансови средства при подаване на заявленията и последващото им намаление от бенефициерите. То е неоснователно. От преписката става ясно, че на 5.10.2015 г. "Ивалекс КМ" ЕООД е представило отговор на уведомително писмо за установени липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти. В него е посочено, че дружеството се отказва от част от инвестиционното намерение, а именно изграждане на слънцезащитен навес за съхранение на селскостопанска продукция, изграждане на фотоволтаична инсталация на слънцезащитен навес и вертикална планировка. В заявлението за подпомагане дружеството е посочило, че кандидатства за сумата от 1 268 918,36 лева, а заповедта за отказ от финансиране е за сумата от 1 194 923,36 лева, т. е. сумата е съобразена с отказа от инвестиции. Със същото уведомително писмо за отстраняване на неясноти и непълноти, "Джорждо комерс" ЕООД се е отказало от част от инвестиционното намерение, което е идентично с това на "Ивалекс КМ" ЕООД. Дори и след отказа на двете дружества при събиране на разходите за осъществяване на намеренията се получава сума в размер на 3 660 200,16 лева или 1 871 430,63 евро, което е повече от допустимите разходи за целия период на прилагане на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за един кандидат по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г., а именно левовата равностойност на 1 500 000 евро. Това доказва посоченото от административния орган, че кандидатите са целели получаване на по-висока субсидия чрез разделяне на проекта, което е в противоречие с основната цел на подмярка 4.1.

Последното пето възражение сочи, като съществено нарушение, липсата на произнасяне по всяко едно от възраженията по жалбата. То също е неоснователно, доколкото съдът е разгледал всички доводи за материална незаконосъобразност на акта и противоречие с целта на закона. Спрял се е и на доводите за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, като ги е приел за неоснователни, доколкото дори и да са допуснати нарушения на административните правила, те не са оказали влияние върху законосъобразността на крайния акт и не съответно не могат да се квалифицират, като съществени.

Втората група касационни доводи са за неправилно прилагане от съда на материалния закон, тъй като не се е съобразил с тълкуването на понятието "изкуствено създадени условия", дадено от Съда на ЕС в решението му по отправено преюдициално запитване и не е установил наличието на обективния и субективния елемент в поведението на жалбоподателя.

В тази връзка се твърди на първо място, че установените обстоятелства не доказват липса на постигане на целта, преследвана със схемата за подпомагане. Още повече, че административният орган е разгледал, като поставена цел - подпомагането на възможно най-голям брой земеделски стопани, каквато цел не е формулирана в чл. 4 от Наредба № 9/2015 г. При обсъждането на възражението, съдът взе предвид следните обстоятелства:

След 2013 г. потенциалните предизвикателства, цели и посоки на общата селскостопанска политика са променени. Това е отчетено в Съобщение на Европейската комисия до институциите на съюза, озаглавено "Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс". В § първи от преамбюла на Регламент № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на съвета изрично е посочено, че ОСП подлежи на реформиране, считано от 1.01.2014 г., което прави целесъобразна отмяната на Регламент № 1698/2005 г. и замяната му с нов текст. В чл. 1 от новия регламент е формулиран предметът му в пет насоки: създаване на общи правила, които регулират подпомагането на развитието на селските райони, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с регламент № 1306/2013 г.; определяне на целите, за които ще допринася политиката за развитие на селските райони; очертаване на стратегическия контекст за политиката за развитието им; формулиране на мерките, необходими за изпълнение на политиката на развитие; определяне на правилата и програмите за изграждане на мрежи, управление, мониторинг, осигуряване на координация и оценка на базата на поделената отговорност между държавите членки и Комисията. В чл. 4 от регламента са формулирани три глобални цели, към изпълнението на които е насочено подпомагането: Насърчаване на конкурентноспособността на селското стопанство; осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с кливата; постигане на балансирано териториално развитие на икономиките и общностите в селските райони, включително създаването и поддържането на заетост. Сред мерките от особено значение за Съюза е тази по чл. 17 от регламента - инвестиции в материални/нематериални активи.

В националната стратегия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за мярка 4 "Инвестиции в материални активи" е посочено, че следва да се осигури допълняемост с постигнатото в периода 2007-2013 г. като финансовата помощ се насочи към материални и нематериални инвестиции в земеделските стопанства и предприятията, преработващи и добавящи стойност към земеделски продукти. За подмярка 4.1. е записано, че ролята й е по отношение приоритета, насочен към повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията; подобряване на икономическите резултати на земеделските стопанства и улесняване на преструктурирането и модернизирането им. Условията и редът за прилагането на подмярката са уредени в Наредба № 9/2015 г. В чл. 2 от нея е повторена глобалната цел, поставена и в регламента - повишаване конкурентността на земеделието. Създаването на отношения на действителна конкуренция е функционално обусловено от по-голям брой участници на пазара на земеделска продукция. В този смисъл следва да се тълкува изведената в оспорения отказ цел за подпомагане на възможно най-голям брой стопани. Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че в отказа е описана цел, която не се съдържа в приложимата наредба, е от формален характер и не отчита цялостните общностни и национални цели за изпълнение на мярката. Неоснователно е извършеното от него позоваване на чл. 2, т. 5 от наредбата, поставяща, като цел - насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани". Смисълът и формите на сътрудничество са предмет на специална регламентация в чл. 35 от регламента и нямат нищо общо с добросъседските отношения и търговска политика, на която се позовава в конкретния случай жалбоподателят.

Постигането на целите е обвързано обаче с определен лимит на финансови средства, които Съюзът предоставя на държавите-членки и който по никакъв начин не може да бъде надвишаван. В този смисъл в чл. 17, пункт 3 от регламента е посочено, че подпомагането е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в нарочно приложение. Те могат да бъдат увеличени в точно фиксирани хипотези, сред които бенефициерът не попада. На финансовите взаимоотношения е посветен целият дял пети от регламента, както и самостоятелен регламент - № 1306/2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В последния дори е предвидена отговорност на конкретната държава при проявена небрежност при предоставяне на помощите.

Размерът на паричните средства, с които държавата разполага за финансиране на бенефициери по подмярка 4.1 е определен в националната програма - т. 10.3.3 на стр. 682. Общите принципи за разходването им са формулирани ясно в чл. 3 от Наредба № 9/2015 г. - добро финансово управление, публичност и прозрачност. Изпълнението на целите и финансовата дисциплина предполагат ясни правила и точното им спазване при разглеждане и одобряване на заявленията за подпомагане, които получавайки предвиденото съфинансиране на предложените проекти, получават и предимство пред останалите кандидати, чиито проекти не са уважени, поради недостига на средства. В този смисъл следва да се тълкува понятието "предимство", употребено в чл. 60 от Регламент № 1306/2013 г., повторен на национално ниво в нормата на чл. 11 от наредбата - не следва да се подпомагат бенефициери, създали изкуствено условия за финансиране в противоречие с целите на европейското и националното законодателство. Отделно от това, несъответствието на заявлението за подпомагане с целите, определени в наредбата съставлява самостоятелно основание за пълен или частичен отказ от финансиране съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от наредбата.

При прилагане на двете забрани, административният орган и първоинстанционният съд цялостно са анализирали поведението на тримата кандидати във връзка с изготвянето и представянето на напълно идентичните проекти. Установили са безспорна идентичност в определени части на заявленията на бенефициента с "Радост 9" ЕООД и "Джорджо комерс" ЕООД, както и наличието на географска, икономическа и правна връзка между тях. При разглеждане на спора административният съд е приложил практиката на Европейския съд, че наличието на координация между лицата може да се установи и на базата на улики за умишлено съгласувани действия. Проследил е всички съвпадения и обосновано е приел, че дружествата не са независими кандидати, а имат общ проект или действат, като подставени лица за получаване на финансиране на един проект три пъти.

Възраженията на касационния жалбоподател, че идентичността в проектните предложения се дължи на чисто търговски и икономически съвпадения и не е търсена умишлено, се опровергават от данните по делото. Към изложените от първоинстанционния съд съображения за икономически необоснована ниска наемна цена по отношение на наемодателя и възможността за предварително прекратяване на наемния договор, при което всички подобрения остават за наемодателя, макар, че са извършени с европейско съфинансиране на наемателите, настоящата инстанция взе предвид още обстоятелства. Дружеството наемодател - Х. С. И. е закупило от друго дружество с нотариален акт № 102 от 8.04.2014 г. поземлен имот с начин на трайно ползване - пустееща необработваема земя с площ от 1535.550 декара. Касае се за един общ имот с № 000314 по плана за земеразделяне при описаните граници. Сделката е вписана в регистъра на Служба по вписванията на същата дата - 8.04.2014 г. Само 15 дни по-късно - на 23.04.2014 г., жалбоподателят е сключил договор с новия собственик - Х. С. И. договор за конкретен имот - № 000397 също по плана за земеразделяне с площ от 511.850 декара. Обективно невъзможно е в рамките само на седем работни дни (освен обикновените почивни такива, в периода се включват и неработните Великденски празници) да се изготви проект за разделяне на общия поземлен имот, който да премине всички одобрения и регистрации и да намери отражение в картата на възстановената собственост, като нов самостоятелен имот с прилежащите му граници. Още повече, че в раздел VI от договора "Други условия" в т. 6.1.2 е вписана, като приложение Скица № Ф02253, издадена на 9.04.2014 г. - т. е. само един ден след продажба на общия имот. В приложените документи по нотариалното дело е описана скица от 27.03.2014 г. Тя явно е за целия имот, тъй като именно той е предмет на сделката. След като на 8.04.2014 г. е продаден общ имот, не е възможно на следващия ден да бъде издадена скица на самостоятелно обособена част от него и то като самостоятелен имот. Тези обстоятелства не само поставят под въпрос съдържанието на наемния договор, но и съдържат индиция за участие на наемодателя в цялостната развита схема за бъдещо подпомагане. На трето място те опровергават и доводите на жалбоподателя, че е попаднал на отдавания под наем самостоятелно обособен имот при извършени справки в Агенция по висванията и други източници, за които не е останала документална следа.

В подкрепа на доводите си, касационният жалбоподател представя пред настоящата инстанция заповеди на директора на Областна дирекция "Земделие" - В. Т. за създаване на масиви за ползване на земеделските земи в землища, намиращи се на територията на О. В. Т. С тези заповеди не доказва по никакъв начин защо и най-вече как е избрал точно землището на с. В., обл. Ш. Позоваването в тази връзка на представеното в хода на първоинстанционното производство предпроектно проучване също е необосновано. На първо място то няма никаква дата. На следващо място, (което е и по-съществено) той не е доказал изобщо наличие на договорни отношения между него и фирмата, извършила твърдяното предпроектно проучване преди датата на сключване на наемния договор - 23.04.2014 г. Представената в тази връзка оферта от "Еквинокс" ЕООД, като част от заявлението за подпомагане е от 20.04.2015 г. - т. е. една година по-късно.

Неоснователно е и последното възражение в касационната жалба за допуснато от административния орган нарушение на правилото на чл. 42, ал. 4 от Наредба № 9/2015 г., задължаващо го при установени съмнения за изкуствено създадени условия все пак да сключи договор, в който да се предвиди извършването на допълнителни проверки. Според жалбоподателя това е приложимата разпоредба, което игнорира правомощието на разплащателната агенция да откаже цялостно финансиране на основание ал. 1 на чл. 42. Цитираната алинея първа урежда обобщено трите възможности за административния орган да се произнесе по подаденото заявление: да одобри в цялост исканото подпомагане, да го одобри частично и да го откаже. Правните основания за това обаче са регламентирани в други разпоредби - в случая това е извършено в чл. 39 от наредбата. Неговата точка втора от ал. 1 е пряко свързана с правилото на чл. 11 да не се дава предимство на кандидати, създали изкуствено условия за получаването му в противоречие с целите в областта на селското стопанство. За да се приложи тя и се откаже финансиране не е вече достатъчно да се появят съмнения, а те да са доказани и затвърдени. В конкретния случай съмненията са възникнали при административната обработка на заявленията, което е наложило допълнителна проверка от страна на дирекция "ПИ" във фонда и съответно спиране обработката на заявлението. Наличието на изкуствено създадени условия чрез разделяне на един общ проект на три по-малки индивидуални проекта е прието за установено от изпълнителния директор на ДФЗ и законосъобразното му действие по чл. 11, предложение първо и по чл. 39, ал. 1, т. 2 от наредбата е било да откаже финансиране (да не даде предимство пред други кандидати). При липса на което и да било от отменителните основания по чл. 146 АПК, административният съд мотивирано е счел подадената жалба от Ивалекс-КМ за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Ответната страна в настоящото производство претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че искането е неоснователно, тъй като единственото участие на процесуалния представител на ДФЗ се изразява в подаването на писмена молба, в която с едно изречение се заявява неоснователност на касационната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Спорът по делото е сложен, както от правна, така и от фактическа страна, с много голям материален интерес и подобно декларативно изявление с нищо не спомага за решаването му. Отделно от това Ето защо съдът го приеме единствено, като писмено възражение за прилагане на чл. 78, ал. 8 ГПК. Поради това искането за присъждане на възнаграждение следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение