Решение № 40 от 10.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2319/2013 г.

Решение № 40 от 10.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2319/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Със саморъчно искане, назовано "молба" от осъдения А. А. М. от Р., в момента в затвора С. З., се претендира намаляване на наложеното му с "присъда" наказание от 6 месеца лишаване от свобода на четири месеца с доводи за явната му несправедливост, извличани със съображения от семеен и битов характер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият М., лично и чрез служебния си защитник адв. Ив. Т. от САК моли искането му да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение в съответствие с правомощията му по чл. 425 от НПК, като съобрази следното: С протоколно определение от 26.08.2013 г. по НОХД № 241/2013 г. на Радневския районен съд е одобрено постигнатото между прокурор и защитника на осъдения А. А. М. от Р. адв. В. Г. от АК - Х. споразумение за приключване на наказателното производство, с което М. се е признал за виновен за извършено на 12.08.2013 г. в Р. престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението, като необжалваемо, е влязло в законна сила на 26.08.2013 г. Искането на осъдения от 22.11.2013 г. е с оплакване за несъразмерност на наложеното му наказание и искане за намаляването му с 2 месеца с доводи за наличие на обстоятелства от семеен и битов характер. В пренията защитникът му доразвива оплакването му със съображения за несполуки около бременността на годеницата му и претендира намаляване на наказанието му с оглед бъдещото устройване на семейния им живот. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира искането за подадено в законоустановения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок, от осъден, имащ право на такова и срещу определение, неподлежащо на редовна въззивна и касационна проверка, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Не се оспорва извършеното от осъдения престъпление, установено по несъмнен начин в хода на досъдебното производство, както и правилното приложение на материалния закон. Явната несправедливост на наказанието се свързва с обстоятелства, настъпили след осъждането на М., но и като една от причините за извършване на престъплението. Те обаче не са потвърдени с нито едно доказателство по делото, а и губят тежестта си на фона на осъжданията му за отнемане на МПС, за трикратното му санкциониране само в рамките на месец за управляване на такова без правоспособност. Отделно от това са налице многократни други осъждания, включително за тежки умишлени престъпления с упражняване на насилие, което го очертава като деец със завишена степен на обществена опасност, спрямо когото наложените в миналото наказания не са изиграли поправяща и превъзпитаваща роля. Наложеното му наказание в случая, с което се е съгласил, е към минимума за предвиденото, а и претендираното по размер намаление на същото с 2 месеца няма как да подкрепи оплакването за явната му несправедливост, съобразно критерия, вложен в разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. ВКС не намира основание за намаляване на вече почти изтърпяното от него наказание и искането му следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение