Решение № 14607 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2018 г.

Решение № 14607 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от К. К., чрез адв. Д. Ц. срещу Решение № 45 от 12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 6 по описа на Административен съд - Г. (АС - Г.) за 2018 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Г. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600, 00 лв., представляващи такива от заплатено адвокатско възнаграждение по анд № 1032 по описа на Районен съд – Г. за 2017 г. и кнахд № 188 по описа на Административен съд – Г. за 2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, според касационния жалбоподател, е извършената от съда преценка на представените доказателства относно факта на настъпването на вредата и нейния размер, а тълкуването на представените по делото два договора за правна защита и съдействие е превратно. Твърди се, че в договорите, които играят ролята на разписка, е вписана сумата на договореното възнаграждение, начинът на плащане и това, че тази сума е заплатена. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От упълномощен от него адвокат е постъпила молба с характер на писмени бележки по съществото на спора. Претендират се разноските по делото, в това число тези за касационното производство. Ответникът – ОД на МВР - Г. не представя писмен отговор на касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - Г. е разгледал предявения от настоящия касационен жалбоподател иск срещу ОД на МВР - Г., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на К. К. обезщетение в размер на 600, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 1032 по описа на Районен съд – Г. за 2017 г. и кнахд № 188 по описа на АС – Г. за 2017 г. за отмяна на Наказателно постановление (НП) № 39 от 06.07.2017 г. и представляваща заплатено от К. адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по делата. Установено е от първоинстанционния съд, че с НП № 39 от 06.07.2017 г., издадено от началника на Районно управление на МВР - Г. на Киряков е наложена глоба в размер 500, 00 лв. Това наказателно постановление е отменено с Решение № 460 от 18.08.2017 г., постановено по нахд № 1032 по описа за 2017 г. на Районен съд – Г.. Последното е оставено в сила с Решение № 191 от 11.10.2017 г., постановено по кнахд № 188 по описа на АС – Г. за 2017 г. В двете съдебни производства К. е представляван от адв. Д. Ц.. В тази връзка в производството по делото пред Районен съд – Г. е бил представен Договор за правна защита и съдействие, серия А, № 008285 (л. 16 от нахд. № 1032 по описа за 2017 г. на този съд), а в производството пред АС - Г. - Договор за правна защита и съдействие серия А, № 008288 (л. 10 от кнахд № 188 по описа на АС – Г. за 2017 г.). И двата договора са сключени между К. и адвокат Ц.. Съдът е приел, че от посочените договори се установява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер на по 300, 00 лв. за всяка от инстанциите, платимо в брой. Приел е обаче, че въпреки посочването в договорите, че е платена сума в размер на по 300, 00 лв., не е посочен начин на плащането й - в брой и/или по банкова сметка. Като се е позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г., на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия от Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът е приел, че искът е предявен пред компетентния съд. Квалифицирал го като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и направил извод, че е допустим като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени вредите, но разгледан по същество е неоснователен. Съдът е мотивирал така направения извод с това, че видно от представените в хода на двете съдебни производства договори за правна защита и съдействие, в които е договорено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на по 300, 00 лв., не е посочен начина на плащането на тези суми – в брой или по сметка. Приел, че въз основа на показанията на разпитаната по делото свидетелка било недопустимо да се приеме, че с даваните назаем от нея пари на Киряков, той заплатил именно договорените суми по двата процесни договора за правна защита и съдействие. С тези мотиви съдът обосновал извод, че Киряков не е доказал, че реално е претърпял имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление, предвид което приел иска за неоснователен. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необоснован на приетите по делото доказателства е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция поради неустановяване останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – претърпяна от Киряков имуществена вреда - изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление като пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Установява се от приобщеното нахд № 1032 по описа на Районен съд - Г. за 2017 г., че в хода на производството по делото адв. Ц. е осъществил правна защита и процесуално представителство като пълномощник на К.. По делото, е приложен оригиналът на Договор за правна защита и съдействие (л. 16 от посоченото дело), от който се установява, че договорът е сключен за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в "жалба и процесуално представителство срещу НП 39 от 06.07.2017 г. началник РУ Полиция по нахд 1032/17 ГРС", при договорено възнаграждение в размер на 300, 00 лв., платимо в брой, от които платена сума при сключване на договора 300, 00 лв. Жалбата пред Районен съд - Г. е подадена чрез адв. Ц., който е представлявал К. в производството пред съда. При тези факти необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че К. не е доказал, понасянето на имуществена вреда в посочения размер, която да е в резултат на обжалването на посоченото по – горе наказателно постановление. Съобразно отбелязването в договора, сумата от 300, 00 лв. е действително заплатена на адв. Ц., а фактът, че след вписването за "платена сума: 300 лв.... триста лева" полетата "от които в брой... " и "по сметка... " не са попълнени не води до различни изводи, доколкото само хипотезата на плащане на възнаграждението частично в брой и частично по сметка прави необходимо това. Уговарянето и плащането в брой е безспорно, предвид изричното отбелязване в договора за това. Наред с това, установява се от приобщеното кнахд № 189 по описа на АС - Г. за 2017 г., че в хода на производството по делото адв. Ц. е осъществил процесуално представителство като пълномощник на К., в качеството му на касационен ответник, като е представил писмено становище с доводи по съществото на спора. По делото, е приложен химизиран екземпляр на Договор за правна защита и съдействие и пълномощно (л. 10 от посоченото дело), от който се установява, че договорът е сключен за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в "процесуално представителство пред Адм. съд Г. по АН", при договорено възнаграждение в размер на 300, 00 лв., платимо в брой, от които платена сума при сключване на договора 300, 00 лв. При тези факти необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че Киряков не е доказал, понасянето на имуществена вреда в посочения размер, която да е в резултат на обжалването на посоченото по – горе наказателно постановление. Съобразно отбелязването в договора, сумата от 300, 00 лв. е действително заплатена на адв. Ц., а фактът, че след вписването за "платена сума: 300 лв.... триста лева" полетата "от които в брой... " и "по сметка... " не са попълнени не води до различни изводи по изложените вече по – горе съображения. Както и по отношение на договора, представен пред Районен съд – Г., уговарянето и плащането в брой е безспорно, предвид изричното отбелязване в договора за това. Предвид така приетото от настоящия състав, искът, с който се претендира обезщетяване на претърпените от Киряков имуществени вреди се явява доказан, както по основание, така и по размер. При установеното по делото, че е налице изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд – Г. по обжалването и отмяната на посоченото наказателно постановление и в касационното производство пред АС – Г. по обжалване на постановеното от въззивната инстанция решение в претендирания от К. размер от 600, 00 лв., тази сума следва да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, постановено по нахд № 1032 по описа на Районен съд - Г. за 2017 г. – 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане, така както е претендирана с исковата молба. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а делото да се реши по същество, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като се уважи предявеният от К. иск. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати исковата сума от 600, 00 лв., ведно с лихвата, както е претендирана – от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси за производството пред Административен съд - Г. и Върховния административен съд съобразно представените доказателства за извършването им и списък на разноските в общ размер на 615, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение