Решение № 7636 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2021 г.

Решение № 7636 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Интеринтелект Спринг" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Дървеница, ул. "Канарче" № 8, вх. Б, ет. 2, ап. 20, представлявано от Ц. Иванов-управител, чрез адв. Маринова, срещу решение № 6734/26.11.2020 г. по адм. д. № 6978 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221519004620-091-001/29.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с решение № 889 от 29.05.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 21 984, 66 лв. и лихви за забава в размер на 2 547, 12 лв. за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2018 г. С решението дружеството е осъдено да заплати разноски на НАП в размер 1 265, 95 лв. В жалбата се сочи наличие на касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се приложимостта на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС към процесния казус. Счита, че са налични отделни, различни правни основания за регистрация на данъчно задължени лица по ЗДДС. Нормата на чл. 102 от ЗДДС касае случаите, в които данъчно задължено лице не е подало заявление за регистрация, при наличието на необходимите предпоставки за това, този факт е бил установен от орган по приходите и по негова инициатива служебно е започнало производството по регистрация по ЗДДС. Според касатора, съдът не е коментирал нито едно от съображенията относно пороците на издадения акт. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"-София, чрез юрк. Апостолов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 1 265 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че в съдебното и ревизионното производство е установено, че в сочените периоди действително е премината сумата в оборотите от 50 000 лв и регистрацията по ДДС е била необходима при достигнати обороти от 131 908 лв. ДДС се дължи от дружеството за периода от 25.10.2018 г. до регистрацията на дружеството по ДДС – 29.11.2018 г. Въз основа на горните мотиви предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221519004620-091-001/29.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-София, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 21 984, 66 лв. и лихви за забава в размер на 2 547, 12 лв. за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2018 г. Съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 29.11.2018 г. – чрез регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот, след като на 5.11.2018 г. е подало заявление за регистрация по ЗДДС. С това заявление за регистрация дружеството декларира облагаем оборот в размер на 52 670 лв., за периодите от 11.10.2018 г. до 26.10.2018 г., като оборотът е от консултантска дейност. От събраните по делото доказателства се установява, че в периодите от 11.10.2018 г. до 28.11.2018 г. "Интеринтелект Спринг" е издало 554 фактури на обща стойност 155 282 лв. На 25.10.2018 г. дружеството е достигнало оборот от 50 013 лв. На същата дата, след като е достигнат посочения оборот от 50 013 лв., е издадена фактура № 10... 04/25.10.2018 г., с която е надвишен този оборот. Тази фактура, заедно с останалите фактури, издадени до 28.10.2018 г. са на обща стойност 131 908 лв. Съдът е развил съображения, че съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчнозадължено лице с облагаем оборот 50 000 лв., или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. В процесния случай, при достигнат оборот на 25 октомври 2018 г., последният ден от 7-дневния срок, в който дружеството е следвало да изпълни задължението си е бил 1 ноември 2018 г., присъствен ден, четвъртък, като вече от 2 ноември 2018 г. дружеството е в неизпълнение на това свое задължение. Според съда от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 5 ноември 2018 г. Неизпълнението на това задължение предпоставя несъмнено приложимостта на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация, като за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот, се дължи данък. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си за законосъобразност на РА, като е приел, че подадената срещу него жалба от дружеството е неоснователна. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Не е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Доколкото е доказано, че са налице предпоставките на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, правомерно е начислен данъка за данъчен период м. 10 и м. 11.2018 г. Ревизираното дружество е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС едва на 5.11.2018 г., като срокът за изпълнение на това задължение е изтекъл на 1.11.2018 г. Ето защо се споделя изводът на решаващия състав на АССГ, че вече от 2 ноември 2018 г. дружеството е в неизпълнение на това свое задължение. Изложените от касатора доводи за недължимост на данъка, респективно за материално-правните последици от служебната регистрация/регистрацията по инициатива на юридическото лице са несъстоятелни, доколкото не се опират на обективните правни норми. Закъснелият с регистрацията правен субект не може да черпи по-благоприятни последици от своето неправомерно поведение, само защото регистрацията му е била извършена въз основа на негово заявление, а не "служебно". Съответно не може да бъде споделена тезата, развита от оспорващото дружество, че носител на задължението за данък по чл. 102, ал. 4, изречение второ от ЗДДС, може да бъде само лице, регистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Независимо, че регистрацията на "Интеринтелект Спринг" ООД е извършена въз основа на подаденото от самото дружество заявление, то след като заявлението за регистрация не е било подадено в срок от задълженото за това лице, то същото дължи данък за облагаемите доставки в хипотезата по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Както е посочено в решение № 8/30.06.2020 г. на Конституционният съд на РБ по к. д. № 14/2019 г. различният режим на облагане в чл. 102, ал. 4 ЗДДС е израз, на конституционното изискване на чл. 19, ал. 2 от КРБ законът да създава и гарантира еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност, като предотвратява нелоялната конкуренция на лицата, които не са подали заявление за регистрация и не са начислявали ДДС, за периода от достигане на оборота до датата на регистрацията. От съдържанието на приложимите законови разпоредби цитирани по-горе е видно, че от значение за регистрацията по ЗДДС е достигането на конкретен оборот, който законодателно е определен на 50 000 лв. и свързано с него задължение за регистрация. При неизпъление на това задължение в срок е предвидено начисляване на ДДС върху сделката, с която се формира оборота. Предвид на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е изяснил релевантните факти по спора, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен обжалвания ревизионен акт. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Разноски с оглед изхода на спора не се дължат в полза на касатора. На ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1265 лв. определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховен административен съд, състав на осмо отделение,