Решение № 12100 от 2.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2018 г.

Решение № 12100 от 2.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 323, ал. 3 и чл. 328 и от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на С. Хърсева, държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – гр. Раднево, чрез процесуален представител, срещу решение № 12598/17.10.2018 г., постановено по адм. д. № 590/2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение. По подробно изложени твърдения в жалбата за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска неговата отмяна. Претендирани са разноски по делото.

Ответникът-министърът на правосъдието чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество-за основателна.

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Шесто отделение, отхвърля жалбата на С. Хърсева, държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – гр. Раднево, срещу заповед № СД-02-6/10.10.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 328ж, във връзка с чл. 328д, предл. 2, във връзка с чл. 328б, ал. 1, т. 4 и чл. 328з от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

За да постанови обжалваното решение, решаващият съд приема следното от фактическа страна:

Производството по издаване на процесната заповед № СД-02-6/10.10.2017 г. на министъра на правосъдието е образувано във връзка с извършена извънпланова тематична проверка на съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Раднево, предложение за образуване на дисциплинарно производство, направено с докладна записка рег. № 11-00-784/18.07.2017 г. от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт (ЗСВ), заповед № ИЗСВ-01-229/19.07.2017 г. на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и предложение за налагане на дисциплинарно наказание на С. Хърсева – държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Раднево, направено с докладна записка рег. № 11-00-784/20.09.2017 г. от главния инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ.

Според резултатите от проверката на инспектората към министъра държавният съдебен изпълнител допуска следните нарушения в дейността си по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. (период на проверката):

1. Изпълнителни дела, образувани през 2016 г, свързани със събиране на публични и други вземания, при които е констатирано бездействие на ДСИ – общо 12 случая, описани подробно в заповедта, в които са констатирани бездействия на ДСИ изразяващи се в неизвършване на изпълнителни действия, довели до неоправдано забавяне на движението на делата, което рефлектира върху събираемостта на задълженията като цяло и което представлява нарушение по чл. 328, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗСВ;

1. Дела, при които е установено нарушение на местната компетентност по ГПК: Установени са и са описани в заповедта 39 броя изпълнителни дела, при образуването на които е нарушено правилото за местна компетентност по чл. 427, ал. 1 от ГПК;

1. Установени са 14 случая на изпълнителни дела, при които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и ДСИ Хърсева е следвало да се произнесе с постановление за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а не го е направила, които бездействия представляват нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 5 ГПК – неизпълнение на други служебни задължения каквото е нарушението на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ЗСВ;

1. Установени и описани в заповедта са други нарушения на ДСИ, а именно е установено, че по изп. дело № 61/2015 г., изп. дело № 66/2015 г. и изп. дело № 100/2015 г. от ДСИ Хърсева не е извършено разпределение на дължимата сума на НАП в нарушение на чл. 460 ГПК. Тези закононарушения извършени от ДСИ Хърсева, според дисциплинарния орган представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, каквото е нарушението на чл. 460 от ГПК;

1. По изп. дело № 100/2015 г. – по молба на адвоката на взискателя е наложена възбрана, без преди това да е извършено проучване на собствеността върху имота към деня на налагане на възбраната, като се основава само на молбата на адвоката, от която е видно, че върху имота преди 3 месеца е била наложена друга възбрана от друг частен съдебен изпълнител (ЧСИ), държавният съдебен изпълнител (ДСИ) е следвало да актуализира информацията – нарушение по чл. 483 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 483 от ГПК, съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Това закононарушение е определено от дисциплинарния орган в процесната заповед като нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ – неизпълнение на други служебни задължения, каквото е нарушението на чл. 483 ГПК.

От съдебния изпълнител са изискани обяснения на основание чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ във връзка с констатираните нарушения с писмо рег. № 11-00-784/19.07.2017 г. на министъра на правосъдието.

Издадена е процесната заповед № СД-02-6/10.10.2017 г. на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на С. Хърсева-държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-гр. Раднево по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт, за извършено виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗСВ, а именно действия или бездействия, които са довели до неоправдано забавяне на производствата по изпълнителни дела, възложени й на доклад, действия или бездействия, накърняващи престижа на съдебната власт или на органа по назначаване, както и неизпълнение на други служебни задължения. Заповедта на министъра на правосъдието е съобщена на С. Хърсева на 17.10.2017 г. лично, според отбелязване върху самия акт.

От правна страна първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Спазено е изискването на чл. 328е, ал. 1 от ЗСВ, преди налагане на дисциплинарното наказание ДСИ да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения. Обясненията на жалбоподателката са разгледани, обсъдени и с мотивирано становище отразено по точки в процесната заповед са приети за неоснователни. Актът е подробно мотивиран с изложение на фактическите и правни основания за издаването му, като мотивите се съдържат и могат да бъдат изведени и в приложените доказателства в административната преписка, становища и докладни от инспектората на Министерство на правосъдието, предложение на административния ръководител на Районен съд Раднево и др. Според съда в дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, ограничаващи в значителна степен правото на защита на жалбоподателката. В заключение съдът приема за безспорно установени вменените на съдебния изпълнител нарушения, квалифицирани по чл. 328а, ал. 2, т. 2 (действие или бездействие, което неоправдано забавя производството), т. 3 (действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването) и т. 5 (неизпълнение на други служебни задължения), а продължителният период на извършването им, високият обществен интерес и засягане в резултат на това на гражданите и организациите от дейността на ДСИ, законосъобразно водят до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в съответствие с целта на закона.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилен е извода на тричленния състав, че при произнасяне на оспорената пред него заповед на министъра на правосъдието не са допуснати нарушения на материалния закон и на формата на акта в частта относно изложението на фактическите основания, които дават правото на органа да упражни властта си да издаде конкретния административен акт. Действително в оспорената заповед е изложена хронологията на извършените действия от ДСИ по подробно описаните и приложени към административната преписка изпълнителни дела, които са предмет на проверката от инспектората, и по които е прието допуснато виновно неизпълнение на служебните задължения. В нея обаче не е налице конкретизация и привръзка на вменените нарушения -бездействие по изпълнителните дела, описани по-горе в пункт 1 като фактически описания във връзка с деянията, описани в чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗСВ. По отношение на делата по пункт 2 за които е установено нарушение на местната компетентност по ГПК- чл. 427 не е взето предвид обстоятелството, че нарушенията относно местната подсъдност са предмет на инстанционна проверка, поради което неправилно е направен извод от дисциплинарнонаказващият орган за допуснато нарушение на изискванията за местна подсъдност. Тричленният състав също не обсъжда в мотивите си възраженията в тази насока на жалбоподателката и не излага собствени мотиви в тази част, а възприема безкритично изводите на административния орган за допуснатото нарушение на ГПК от страна на ДСИ, без да съобрази практиката на ВАС по този въпрос-реш. № 8222/2012 г. по адм. д. № 14668/11 г. по описа на ВАС. Не са обсъдени от тричленния състав на ВАС възраженията на С. Хърсева относно приетото по пункт 4 от описаните резултати от проверката нарушение на чл. 460 от ГПК. Текстът на разпоредбата гласи: Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Видно от заповедта по цитираните по-горе дела по пункт 4 не е изяснено в кой момент от развитието им в какъв размер са събрани суми, и как е преценено че сумите не са достатъчни, за да бъде приложена цитираната норма от ГПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт също не са изложени конкретни съображения в тази връзка по повод оплакванията на жалбоподателката. Съдът възприема безкритично установяванията и изводите на дисциплинарнонаказващия орган относно вината и виновното неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателката като посочва в решението си, че мотиви в тази насока освен в административния акт се съдържат и могат да бъдат изведени и в приложените доказателства в административната преписка, становища и докладни от инспектората на Министерство на правосъдието, предложение на административния ръководител на Районен съд Раднево и др. Освен че изброява неизчерпателно и не конкретизира доказателствата, за които приема, че съдържат част от мотивите на самия административен акт, предмет на съдебен контрол, решаващият съд не обсъжда в решението си защо документи, съставени от органи, извън министъра на правосъдието, и в коя тяхна част следва да се инкорпорират в мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение. На последно място тричленният състав на ВАС не обсъжда и възражението на Хърсева за изтекла давност за налагане на наказание по т. ІІІ от заповедта (аргумент 2 от жалбата пред първоинстанционния съд).

Липсата на собствени и съществени мотиви в първоинстанционния съд по посочените по-горе в решението фактически и правни въпроси, по част от възраженията на жалбоподателката, направени с жалбата срещу неблагоприятния за нея административен акт винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение.

Посоченото и допуснато от съда нарушение е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като изводите на административния съд са пряко относими към законосъобразността на административния акт. По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Воден от горното, ВАС, петчленен състав на Втора колегия