Решение № 2016 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2009 г.

Решение № 2016 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12849/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби - от директора на Регионално управление "Социално осигуряване" - Пловдив и от Димитър Иванов Тонов от гр. Кричим, срещу решение № 1108 от 4.08.2009 г., постановено по административно дело № 809/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. Административният орган оспорва първоинстанционния съдебен акт в частта, с която съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Навежда доводи за нарушение на материалния закон - чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Моли първоинстанционното решение, в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да осъди оспорващия да заплати на РУ "СО" - Пловдив сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът Димитър Тонов в касационната си жалба релевира доводи за неправилност на обжалваното решение на Пловдивския административен съд в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение № 81/8.04.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 211/26.02.2009 г. на ръководителя по разходите на ДОО, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на РУ "СО" - гр. Пловдив. Относно касационната жалба на Димитър Иванов Тонов прокурорът при ВАП счита, че е неоснователна. Излага мотивирано заключение, че първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, а сочените за касационни основания, водещи до отмяната му - неоснователни. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания и в двете касационни жалби, и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба - на директора на РУ "СО" - Пловдив е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. Касационната жалба, подадена от Димитър Иванов Тонов, също е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, но по същество се явява неоснователна. С оспореното решение, Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Димитър Тонов срещу решение № 81 от 8.04.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 211 от 26.02.2009 г. на ръководителя по разходите на държавното обществено осигуряване при същото РУСО. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на директора на РУСО-Пловдив за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предмет на инициираното административно производство е заповед № 1463 от 20.11.2007 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с която на основание чл. 107 от КСО е наредено да се извърши проверка на ЕТ "Роузена - Димитър Тонов" - гр. Кричим във връзка с изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност по повод представени болнични листове на Димитър Иванов Тонов № 4018644 за периода от 12.03.2007 г. до 17.03.2007 г., № 4018694 за периода 16.04.2007 г. до 22.04.2007 г., № 1305684 за периода от 18.06.2007 г. до 23.06.2007 г., № 1305782 за периода от 20.08.2007 г. до 25.08.2007 г. и № 1305845 за периода от 1.10.2007 г. до 6.10.2007 г.. За извършената проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на едноличния търговец е съставен констативен протокол с вх. № 1/03.12.2007 г., с който административният орган е установил, че са налице несъответствия между определените на лицето в болничните му листове, дни на временна неработоспособност поради общо заболяване и подадената информация в персоналния регистър на ТП на НОИ - гр. Пловдив. При извършената проверка компетентният орган е установил, че през периода на временната неработоспособност Христов е получавал възнаграждения като общински съветник в Общински съвет - гр. Кричим. Със заповед № 144/27.01.2009 г. Директорът на РУ "СО" - гр. Пловдив е наредил да се извърши финансова ревизия по разходите на ДОО на Димитър Иванов Тонов за причинените щети на ДОО по болнични листове № 4018644, № 4018694, № 1305684, № 1305782, № 1305845. За извършената финансова ревизия директорът на РУСО - Пловдив е съставил ревизионен акт за начет на проверяваното лице с пореден № 211/26.02.2009 г., с който е установено, че неоснователно са получени парични обезщетения за временна неработоспособност по процесните болнични листове, възлизащи на 540, 06 лв., ведно с дължимата лихва, начислена до 06.02.2009 г., в размер на 190, 97 лв. Сумата, подлежаща на възстановяване е в общ размер на 731, 03 лв. Тонов е предявил писмено възражение против съставения му ревизионен акт за начет, но компетентният орган е потвърдил оспорения акт. Въз основа на ревизионния акт за начет ръководителят на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Пловдив е издал разпореждане № 211/26.02.2009 г. за събиране на сумата по РА, което касаторът е оспорил пред по-горестоящия административен орган. Последният се е произнесъл с решение № 81/08.04.2009 г., с което е отхвърлил възражението на начетеното лице и е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Като основание за лишаването му от парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е посочил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО. Недоволен от административния акт, Тонов го е оспорил пред Административен съд - град Пловдив. За да отхвърли жалбата, с която е сезиран, първоинстанционният съд е приел, че инвокираните отменителни основания за нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, са неоснователни. По касационната жалба на Димитър Иванов Тонов В случая не се спори, че касаторът е упражнявал трудова дейност като собственик на едноличен търговец с фирма ЕТ "Роузена - Димитър Тонов" и като общински съветник в ОбС - гр. Кричим. Няма спор също между страните, че на лицето са издадени четири болнични листове (цитирани по-горе в настоящето решение) за периода на временна неработоспособност, но същите не са представени от единия осигурител Община "Кричим" пред РУСО - Пловдив, а са депозирани пред административния орган от едноличния търговец. Болничните листове са официални документи, удостоверяващи факта и продължителността на временната нетрудоспособност и тези документи не са били оспорени по надлежния ред. От приложените към делото доказателства се установява, че касаторът е получил дължимите суми по представените болнични листове за процесния период от Община "Кричим". За същия период на временна неработоспособност лицето е получавало възнаграждения като общински съветник. По делото по безспорен начин е установено, че Тонов не е представил описаните по-горе болнични листове при осигурителя Община "Кричим". Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. От това правило следва, че нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение по друг договор или на друго основание. Това положение произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание. За това в чл. 8, ал. 1 Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността е предвидено издаването на повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки работодател или осигурител, при които работят осигурените лица. Следователно, след като лицето е полагало труд по време на издадените болнични листове, то е нанесло щета на фонда на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и по този начин е нарушило новелата на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НМЕР. Димитър Тонов е престъпил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО и чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, като е осъществявал дейност като общински съветник при условията на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, видно от представения констативен протокол по първоинстанционното дело (л. 33 - л. 36). Когато през периода на временната неработоспособност поради общо заболяване осигуреното лице извършва дейност, която е основание за осигуряване на същия риск, за който е във временна неработоспособност и е получавал парично възнаграждение, какъвто е настоящия случай, същият няма право на парично обезщетение от средствата на ДОО за съответния период от време. Ето защо, правилно инстанцията по същество е достигнала по оспорения краен извод, че е налице правното основание на чл. 40, ал. 1 от КСО, въз основа на което Димитър Тонов е лишен от парично обезщетение и с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО подлежат на възстановяване от начетеното лице, ведно с дължимата лихвата, в размер определен от законодателя в чл. 113, ал. 1 от КСО. По изложенита съображения касационният съдебен състав намира, че решението на Административен съд -Пловдив в обжалваната от Димитър Иванов Тонов част е правилно, като постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалбата на РУСО - Пловдив Административнопроцесуалният кодекс в чл. 143, ал. 3 и ал. 4 регламентира отговорността за разноски в съдебно-административното производство. При спазване на цитираните разпоредби, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички по делото разноски, включително и минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Жалбоподателят в настоящото касационно производство и съответно ответник пред първата инстанция е представляван от юрисконсулт. Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото, е страната да е направила своевременно искане за това до съда. При настоящия изход на развилото се съдебно-административно производство тези предпоставки са налице. Производството пред Административен съд - гр. Пловдив е приключило с решение в полза на административния орган и процесуалният му представител е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение до приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. На основание препращащата правна норма на чл. 144 от АПК, субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно която в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По смисъла на чл. 33, ал. 2 от КСО, Националният осигурителен институт е юридическо лице и в случая намира приложение цитираната по-горе норма от ГПК. Юрисконсултът или друг служител с юридическо образование от процесното учреждение, е представител по пълномощие (вж. чл. 32, т. 3 от ГПК) и неговият правен статут е равнопоставен с този на адвоката. В случая правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта (служебно или трудово) е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на представляваното от него юридическо лице. Следователно в административното производство се дължат разноски съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. За да остави без уважение искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че лицето, представлявало учреждението в съдебно-административния спор е в трудови правоотношения със същото и за положения от него труд получава ежемесечно възнаграждение, поради което не следва да му се присъждат претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Изложеният аргумент от Административен съд - гр. Пловдив не се споделя от настоящата касационна инстанция, а напротив, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на юрисконсулта, представлявал РУСО - Пловдив. Ето защо, наведените оплаквания, от административния орган в касационната жалба, се явяват основателни. Оспореното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено и вместо това на осн. чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращаща към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, възлизащо на 150, 00 (сто и петдесет) лева. Това налага дължимата сума да бъде възложена в тежест на Димитър Иванов Тонов от гр. Кричим. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,