Решение № 3170 от 27.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция Общински приходи гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. Ем. Савов, срещу Решение 2488/14.04.2022 г., постановено по адм. дело 10173/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Рентико ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) ДСЦ21-ТД26-461(3)/06.07.2021 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение СФД21-РД28-238/30.08.2021 г. на Директор на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в решението на горестоящия орган са посочени всички плащания, направени от дружеството за ТБО, и е описано за кои периоди какви суми са били прихващани. Твърди, че по делото са налице доказателства, че за ревизирания период не е извършвана ревизия на задълженото лице. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата против актът да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Рентико ЕООД, чрез пълномощника адв. Ойсолов, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прилага писмени доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУЗД ДСЦ21-ТД26-461(3)/06.07.2021 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение СФД21-РД28-238/30.08.2021 г. на Директор на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, с който по отношение на Рентико ЕООД са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2016 г. 31.12.2020 г. в размер на 5 404,75 лв. главница и 1 579,53 лв. лихви. Административното производство е образувано по инициатива на приходните органи поради установени неплатени от дружеството задължения. Установено е, че Рентико ЕООД притежава офис 8 със застроена площ от 70,58 кв.м., находящ се в гр. София, [улица]. По отношение на имота има подадена декларация за придобиване по реда на чл. 17 от ЗМДТ от 04.10.2010 г., както и декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 19.07.2010 г. От дружеството са изискани счетоводни документи, след анализ на които е установено, че няма разлика между декларираните и счетоводните данни. Установено е, че имотът попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, като са предоставяни и трите компонента на ТБО сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане в депа или други съоръжения. За процесните периоди дружеството не е подавало декларация по реда на чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО. По отношение на имота няма и издадена заповед на кмета по реда на чл. 24, ал. 6 от НОАМТЦУПСО за допускане на пряко договаряне със сметосъбиращи фирми. Отчетната стойност на имота, въз основа на която са определени задълженията за ТБО, е 108 094,81 лв., като размерът на ТБО е определен съгласно решения на Столичен общински съвет и се равнява на 10 промила, от които за сметосъбиране и сметоизвозване 3,70 промила; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 3,70 промила; за обезвреждане в депа или други съоръжения 2,6 промила. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Прието е, че в оспорения АУЗД не са коментирани всички плащания, направени от дружеството, а само тези, отнасящи се до ДНИ, макар да са налице банкови извлечения за внесени суми за ТБО. Съответно, въпреки че в решението на Директор на Дирекция Общински приходи са изложени мотиви в тази насока, от същите не се установява какъв е бил размерът на задълженията за ТБО, съответно каква част от тях се погасява със своевременно направените плащания. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай, за да издаде процесния АУЗД, органът по приходите е приел, че е налице хипотеза на неплатено в срок задължение и липса на извършена ревизия. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, по делото се съдържат доказателства (л. 70 и л. 71), че за процесния период 01.01.2016 г. 31.12.2020 г. на Рентико ЕООД не е провеждано ревизионно производство. Това обстоятелство обаче не променя крайния извод за незаконосъобразност на акта, като съображенията за това се свеждат до следното: По делото са представени извлечения от разплащателната сметка на дружеството (л. 10 гръб; л. 12 гръб; л. 13 гръб; л. 14 гръб), от които е видно, че Рентико ЕООД е внасяло за всяка от процесните години 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. сума в размер на 1 080,95 лв. за ТБО по отношение на процесния имот. Същите извлечения са представени с жалбата против АУЗД, като в отговор Директорът се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 3а от ДОПК, съгласно която до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Това не освобождава органа обаче от задължението да изложи мотиви относно извършеното прихващане по периоди, както и размерът на непогасените минали задължения, при положение че дължимите суми за периода 01.01.2016 г. 31.12.2020 г. са плащани своевременно с оглед доказателствата по делото. Единствено е посочено, че дружеството е имало задължения за предишни периоди, поради което те са били погасявани с направените през годините плащания. Нещо повече, макар че е извън ревизирания период, в таблицата (л. 24) е отразено постъпило плащане за ДНИ за 2021 г., но не и за ТБО, при положение че е налице внесена сума и за 2021 г. (л. 16 гръб). Относно представените от ответника по касация писмени доказателства, касаещи възлагане на ревизия с обхват ТБО за периода 01.01.2018 г. 31.12.2022 г., същите са ирелевантни и съдът не дължи обсъждането им. Макар в обхвата на образуваното производство да попадат 3 от процесните години по настоящия спор, на съдебен контрол би подлежал евентуално издаден ревизионен акт, установяващ задължения в противоречие с настоящото съдебно решение. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение