Решение № 15615 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2020 г.

Решение № 15615 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна Дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Хасково, чрез процесуален представител, срещу Решение № 268 от 01.07.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1390 по описа за 2019 г., с което е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане № 26/06/1/0.0.0704/2/01/04/01 от 13.11.2018 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че мотивите на съда са противоречиви и не кореспондират с установената фактическа обстановка. Намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на акта. Излага доводи, че са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., изключващи правото на ползвателя на помощта на второ плащане и обуславящи връщане на полученото първо плащане, тъй като не е представен договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/. Сочи, че намерението на кандидата за преход към биологично производство представлява условие, чието изпълнение не се е установило в административното и в съдебното производство в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу АУПДВ да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – М. Рашева, чрез процесуален представител, оспорва основателността й в писмен отговор от 29.07.2020 г. и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Административен съд – Хасково е образувано в изпълнение на Решение № 17194 от 16.12.2019 г. по адм. дело № 7390/2019 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отменено Решение № 174 от 27.03.2019 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело № 1304/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ № 26/06/1/0.0.0704/2/01/04/01 от 13.11.2018 г., с който на М. Рашева с УРН 656274 е отказано изцяло одобрение на финансова помощ по договор № 26/06/1/0.0.0704 от 15.04.2016 г. и същият е прекратен, като на основание чл. 17, ал. 1, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора и чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. й е определено задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на връщане първо плащане по договора. Фактическо основание за издаване на акта е неподаването на заявка за второ плащане в срок, която да съдържа изискуемите документи по Приложение № 7 – Специфични документи от Наредба № 14/28.05.2015 г. – копие от договор за контрол по чл. 18 ЗПООПЗПЕС или копие от сертификат от контролиращото лице за отглеждане по биологичен начин на животни. За да отмени оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 15.04.2016 г. между Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 и М. Рашева от [населено място] е сключен Договор № 26/06/1/0.0.0704/15.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските район /ПРСР/ за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделския фонд за развитие на селските райони. Между страните не е спорно, че на основание горепосочения договор Рашева е получила първо плащане. На 03.05.2018 г. М. Рашева е подала до ДФЗ заявка за второ плащане, вид "окончателно", Приложение № 9 по подмярка 6. 1- стартова помощ за млади земеделски стопани в размер на 24 447. 50 лв. След проверка на депозираната заявка, констатациите от която са обективирани в издаден от ИСАК Контролен лист РРА 1 М6. 1 за окомплектованост е прието, че не е представен договор за биологично отглеждане на зайци в рамките на крайния срок, изтичащ на 10.05.2018 г. С писмо № 01-260-6500/690 от 17.05.2018 г. Рашева е уведомена от Директора на ОД - ДФЗ - Хасково, че ДФЗ открива производство по налагане на финансови корекции във връзка с констатирано неспазване на срока за подаване на заявката за второ плащане по проекта до крайната дата 10.05.2018 г., като е даден 14- дневен срок за представяне на доказателства за наличие на особено непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за изпълнение за подаване на заявката за второ плащане. Указано й е още, че при непредставяне на такива доказателства, договорът й ще бъде прекратен едностранно и ще й се наложи 100 % корекция от одобрената финансова помощ по договора, ведно с връщане на полученото първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. Писмото е получено лично от М. Рашева на 31.05.2018 г., като на 08.06.2018 г. тя е подала възражение, в което е изложила доводи за обективна невъзможност за подаване на заявката с необходимите към нея документи в срок. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизяснена фактическата обстановка и необсъждане от страна на издателят на акта на всички относими факти и обстоятелства. Преценил е, че в резултат на това е нарушено правото на защита на жалбоподателката. След извършен анализ на разпоредбите от приложимата Наредба № 14 от 28.05.2015 г., както и на клаузите по сключения договор за подпомагане, решаващият състав е достигнал до извода, че е налице неизпълнение на процесния договор, но това неизпълнение не е виновно. В тази връзка е съобразил, че зайците попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., но по отношение на тях в периода на сключване на договора и до момента на изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане, както и към настоящия момент, липсват приети правила за сертификация на отглеждането им по биологичен начин. Отбелязал е още, че на територията на страната няма контролиращи лица - търговци, които да са получили разрешението на Министъра на земеделието, храните и горите и с които да бъде сключен договор за сертифициране. Според съда, именно това обстоятелство е поставило бенефициера в обективна невъзможност да сключи и да представи такъв договор при подаване на заявката за второ плащане. Позовал се е на писмо вх. № 10-204/16.01.2018 г. на Заместник-министъра на земеделието, според което в България не са одобрени национални или частни технически стандарти за биологично отглеждане на зайци съгласно общите стандарти и принципи на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета. Приел е, че непълнотата на нормативната уредба ангажира административния орган да обсъди дали има недобросъвестно поведение на земеделския стопанин. Подчертал е, че заложената в бизнесплана дейност "преминаване към биологично производство" на зайци е била неизпълнима още при подаване на заявлението от М. Рашева за сключване на договора, поради което тази уговорка между страните е недействителна. В заключение е формирал извод, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Производството по сключване на договора за финансово подпомагане с Рашева е започнало с подаване на заявление за подпомагане с идентификационен № 26/06/1/0.0.0704 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 - 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни - зайкини-майки. Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ, като този въпрос, както и въпросът относно компетентността на издателя на акта не е спорен между страните и е разрешен с Решение № 17194/16.12.2019 г. по адм. дело № 7390 от 2019 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. Настоящия касационен състав счита, че са осъществени материалните предпоставки на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Следва да се посочи, че разпоредителната част на акта е формулирана непрецизно. Със сочените от администрацията фактически и правни основания не се обвързва правомощие за пълен отказ на одобрената финансовата помощ, а на второто плащане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 14. В частта за първото плащане отказът е лишен от предмет, тъй като помощта е вече предоставена. Отказът "изцяло" на финансовата помощ засяга правната сфера на адресата на акта само с отричането на правото на второ плащане. В случая между страните не е спорно, че ползвателят на помощта не е представил със заявката за второ плащане копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице за отглеждане по биологичен начин на животни. Представянето на този документ е задължение на ползвателя на помощта, установено с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 във вр. с Приложение № 7 от нея /частта "Специфични документи" от приложението/. По бизнес плана на бенефициера отглеждането на зайкини-майки е следвало да се извърши по биологичен начин. В приложение № 3 от договора "Таблица за специфични цели и резултати" в т. 5 е заложено "Преминаване към биологично производство". В таблица № 7, т. 9 от бизнес-плана към договора с ДФЗ е включена цел "Преминаване към биологично производство" и ползвателят е получил приоритет от 6 допълнителни точки по критериите във връзка с планирано увеличение на стандартния производствен обем на стопанството изцяло с култури и/или животни отглеждани по биологичен начин. Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ е установеният с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. Причините за неизпълнението на задължението на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се установява по делото съществуването на такива обстоятелства /липсва уведомление по чл. 38, ал. 5 от Наредбата/, а и наличието им не преодолява ограничението за второ плащане /вж. чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/, освен ако неизпълнението при тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане /чл. 38, ал. 6 от Наредбата/. Грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана намерение да отглежда зайкини-майки по биологичен начин не е извинителна. Затова и не е от категорията на "неочевидните" грешки по чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 на Комисията, чието наличие да изключи задължението за възстановяване на полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл. 7, § 1 от Регламента. Щом видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, а оценяването на проекта е сторено по критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва предмет на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата /чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото договорът не е административен – срвн. редакцията на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП преди и след ДВ бр. 2 от 2018 г./, който е непреодолим по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД /сделката не би била сключена без частта за прехода към биологично производство/. Това обстоятелство е било известно на получателя на помощта още към момента на подаване на заявлението за подпомагане, респ. изготвянето на бизнес плана и макар дейността на администрацията да търпи известни критики във връзка с оценяването и одобрението на такива проекти, не може да се приеме, че се касае до "грешка на компетентния орган или друг орган, която не е била очевидна за бенефициера" по смисъла на цитирания по-горе чл. 7 § 3 от Регламент № 809/2014 на Комисията. В тази връзка следва да се приеме, че имущественото разместване по нищожния договор е лишено от основание и се дължи връщането на полученото /чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1 от цитирания Регламент за изпълнение/. В този смисъл са и Решение № 14973 от 06.11.2019 г., постановено по адм. дело № 7079/2019 г. по описа на ВАС, I отд. и Решение № 10142 от 23.07.2020 г, постановено по адм. дело № 12518/2019 г. по описа на ВАС, I отд. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което жалбата на М. Рашева срещу оспорения АУПДВ бъде отхвърлена. При този изход на спора в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъдят разноски в общ размер 591, 16 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение