Решение № 9703 от 16.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Будимова срещу Решение 4727 от 11.07.2022 г. по адм. д. 2159 по описа за 2022 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-21-33 от 10.02.2022 г. на директор на ТП на НОИ- София- град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/65 от 27.08.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Изложени са доводи за неправилност на решението, които макар и имплицитно ясно сочат на нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Молбата е да се постанови ново решение, с което жалбата да бъде уважена. Ответникът- директор на ТП на НОИ- София- град, чрез гл.юрисконсулт Н. Медарова, оспорва касационната жалба, твърдейки че в нея няма изложени достатъчно доводи и основания, с които да се оборват правните изводи на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Пловдив е Решение 2153-21-33 от 10.02.2022 г. на директор на ТП на НОИ- София- град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/65 от 27.08.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на С. Будимова, на основание чл.69б, ал.1 и чл.68, ал.1-3 от КСО, по Заявление 2113-21-6066 от 17.08.2021 г. От фактическа страна по делото е установено следното: С разпореждането от 27.08.2021 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София- град е отказало отпускане на лична пенсия за ОСВ на С. Будимова, тъй като към датата на заявлението тя не отговаря на законовото изискване по чл.69б, ал.1 КСО за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст [възраст], както и на предпоставките по чл.68, ал.1-3 КСО за навършена изискуема възраст. Осигурителният й стаж за периода 22.03.1988 г.-31.12.1999 г. вкл., положен като контрольор по качеството в Кремиковци АД- ОТК е категоризиран като първа категория труд по т.6и, б. р от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране / действащ до 01.01.2000 г./, а от 01.01.2000 г. до 01.07.2010 г./ с прекъсване/ осигурителният стаж е зачетен от трета категория по чл.3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране / в сила от 01.01.2000 г./ От трета категория труд, по данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, е зачетен и осигурителният стаж за периода от 01.12.2007 г. до 06.01.2009 г. вкл., положен в Независима лаборатория за анализи-2000 ЕООД. За да постанови решението си, Административен съд София- град, макар и не изрично, но явно е приел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа и всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, вкл. изрични фактически и правни основания за постановяването. Разпореждането също е издадено от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ по смисъла на чл.98, ал.1, т.1 от КСО. Съдът е формулирал спорния момент по делото, който е: къде и при какви условия е престирала труд жалбоподателката и съответно как трябва да се категоризира той. По делото не се спори, че С. Будимова е работила на длъжност контрольор по качество, инспектор качество суровини и металургични продукция в отдел Технически контрол на Кремиковци АД от 22.03.1998 г. до 31.05.2010 г., като единствено за част от този период, от 01.12.2007 г. до 06.01.2009 г., тя е преназначена в Независима лаборатория за анализи-2000 ЕООД, а за периода от 31.05.2010 г. до 01.07.2010 г. й е изплатено обезщетение. Съдът е извел констатация, че правилно пенсионният орган е преценил, че трудът, положен от Будимова след 01.01.2000 г., макар и при сходни условия е въпрос на различно нормативно уреждане и затова е неприложим чл.69бб, ал.2 от КСО към конкретните факти, установени от него, съответно е правилно отказана исканата пенсия, тъй като жалбоподателката няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е възприел констатациите на административния орган изцяло, но е пропуснал да анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните осигурителни периоди. Не е установил вярно фактите по делото и не ги е подвел към приложимите норми на Кодекса за социално осигуряване. Действително, относима към предмета на разглеждане е Инструкция 13 от 31.10.200 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, с която е определен обхватът на наредбата и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии. Съгл. чл.9, ал.14 от Инструкция 13, по т.6, буква в , работниците от самостоятелно обособени цехове/звена/ в предприятието или външни за предприятието организации, осъществяващи обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в чл. 2, т. 3, 4, 10, 15, 19 и 27 НКТП, за времето, през което работят в тях, са полагали труд от втора категория. Цеховете (звената) от съответното предприятие, както и външните за предприятието организации се обявяват в списък в ТП на НОИ. Въпреки че е обсъден, списъкът не се намира по делото. Дори и той да е неподлежащ на доказване общоизвестен или служебно известен на съда факт, то съдията е бил длъжен да съобщи на страните за това по реда на чл.155 от ГПК, приложим субсидиарно съгл. чл.144 от АПК. Първоинстанционният съд не е изпълнил законоустановеното си задължение да укаже на страната, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, а именно- местоработата в цех Конверторен и Стоманодобивен , посочен във въпросния списък. Не е обсъдена задълбочено доказателствената сила на писмо, изх.1100-1/27.04.2022 г. на синдика на Кремиковци АД /имайки предвид и правомощията му по чл.658, ал.1 от ТЗ/, в което е записано, че тези два цеха са включени в списъка към чл.2, т.4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и не са направени изводи дали това писмо следва да се цени в неговата цялост или не. Не е назначена експертиза със специалист по труда, който да изследва документацията и условията на труд в предприятието, вземайки предвид приложените длъжностни характеристики на лицето, който да отговори на зададени от съда относими за определянето на категорията труд въпроси, като напр. колко е времето, в което С. Будимова е изпълнявала своите трудови функции в определените от списъка цехове, кои точно са тези цехове, какъв е бил осъществяваният от нея престой, с каква честота се е случвало това, едни и същи ли са били през цялото време дейностите и функциите, които тя е изпълнявала, била ли е и кога, за колко време, в пряк досег с вредни за здравето производства, напр. с агрегати за производство и разливане на разтопен метал и т.н. Допустимо за съда в конкретния случай е било да събере и гласни доказателства, съобразно правилата в чл.164 и сл. от ГПК, вр. с чл.144 АПК. По делото не е установено от фактическа страна и какъв е размерът на направените осигурителни вноски за спорния период и съответен ли е той на претендираната от Будимова категория труд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е предприел процесуални действия по чл. 171, ал. 2 от АПК за изясняване на факти, по които съществува спор. Не е обсъдил и преценил относимите писмени доказателства, след което да изложи мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях приема за доказани. Приел е, че С. Будимова не отговаря на условието за по чл.69б, ал.2 от КСО и че на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не е развил съображения по приложението на материалния закон в това отношение. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното решение, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която, съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално да допусне нови доказателства, служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата във връзка със спорните осигурителни периоди и предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно приложимите материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,