Решение № 9198 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 965/2020 г.

Решение № 9198 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 965/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Матеев с ЕТ "Протект-В. Матеев", [населено място], чрез процесуален представител адв. Ботева, срещу решение № 737 от 11.12.2019 г. по адм. д. № 1101/2019 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № Р-04001518007370-091-001/4.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 119/26.08.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, в частта за допълнително установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1048, 00 лв. и съответна лихва 329, 00 лв., за 2016 г. в размер на 418, 00 лв. и съответна лихва 91, 32 лв. и за 2017 г. в размер на 298, 00 лв. и съответна лихва 33, 11 лв. От релевираните в касационната жалба оплаквания може да се обоснове, че се твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е игнорирал излишъците, установени в процеса на ревизионното производство на съпругата му, с които следва да се извърши компенсация на недостига на ревизираното лице. Твърди и че е неправилно не е признато направеното от майка му дарение, както и извършеното от нея плащане за закупена кафе-машина по фактура от 2013 г., като счита, че разходът неправилно е включен в неговия паричен поток за 2013 г. Подробни съображения във връзка с доводите си излага в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в подаден в срок писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - Плевен е бил Ревизионен акт № Р-04001518007370-091-001/4.06.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 119/26.08.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, в частта за допълнително установения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1048, 00 лв. и съответна лихва 329, 00 лв., за 2016 г. в размер на 418, 00 лв. и съответна лихва 91, 32 лв. и за 2017 г. в размер на 298, 00 лв. и съответна лихва 33, 11 лв. За да отхвърли жалбата на В. Матеев с ЕТ "Протект-В. Матеев", първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2, т. 5 и т. 7 на ал. 1 от същата разпоредба. С оглед събраните доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че в ревизионното производство правилно е извършена съпоставката на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и получени доходи, като са взели предвид паричните потоци, влизащи в семейната имуществена общност на съпрузите В. Матеев и Г. Матеева. Приел е за неоснователни претенциите на ревизираното лице за компенсация на недостига на парични средства с излишъка на съпругата му, поради това, че са изложени за първи път в съдебното производство, а и не са обект на семейна имуществена общност, независимо от общото домакинство и житейски обоснованата логика за това. Мотивирал се е с липса на доказателства за направени от съпругата в полза на В. Матеев дарения, които да са представени в хода на ревизията, както и за реално получаване от касатора на твърдените суми. По същите мотиви е приел за неоснователно искането на ревизираното лице за компенсация на недостига на парични средства с доходите на майка му, с която също живеят в общо домакинство, както и е приел за недоказано направеното от майката в полза на сина дарение през 2017 г., тъй като същите средства са послужили за покриване на недостига на съпруга. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на В. Матеев. Постановеното решение е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба пороци. Идентични доводи са били изложени и в жалбата до първоинстанционния съд, същите са разгледани и съобразени от съда, а изводите му са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящия касационен състав. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от същия кодекс и предвид заявеното от лицето, че ЕТ не е извършвал търговска дейност през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и всички разходи следва да се отнесат към паричните потоци на физическите лица В. и Г. Матееви, както и че не съхранява документи за декларирания получен доход от ЕТ "Протект-В. Матеев" през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2017 г. Констатирано е и че декларираните и/или получени приходи на съответстват на финансовото и имуществено състояние на РЛ, обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При извършена съпоставка в хода на проверката на имущественото състояние на РЛ - извършени разходи, съпоставени към източниците на финансиране, са установени категорични данни за 2012 г., че направените разходи превишават получените доходи със сумата 25 809, 54 лв. Предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установяването по категоричен начин само на едно от тях е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на ревизираното лице е да обори констатациите в РА с всички допустими доказателствени средства. Правилна е преценката на съда, основана на доказателствата по делото, че не е опровергана констатацията на органите по приходите за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 ДОПК, поради което законосъобразно основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Неоснователно ревизираното лице претендира компенсация на недостига на парични средства с излишъка на съпругата си. Доводите му са били релевирани и пред първата инстанция, обсъдени са подробно от съда в обжалваното решение, като мотивите напълно се споделят от настоящия състав. Установено е, че към 22.10.2019 г. ревизираното лице и съпругата му нямат регистриран режим на имуществени отношения, поради което съгласно Семейния кодекс се прилага режим на общност. Същевременно, по аргумент от чл. 21, ал. 1 СК парите в брой и сумите в банкови влогове са изключени от семейната имуществена общност и макар и придобити по време на брака, остават лична собственост на всеки от съпрузите. Поради това, както правилно излага съдът, е недопустимо само по силата на брачната връзка между съпрузите да се извършва компенсация между превишението на приходите на единия съпруг с недостига на средствата на другия съпруг. Този подход би бил обоснован, в случай, че изрично направено в същия смисъл изявление от лицата в хода на ревизионното производство и при представяне на доказателства за дарени от единия съпруг на другия конкретни суми, предвид посоченото, че те са лична собственост на притежателя им. В случая пред приходните органи в хода на ревизията не е заявено предоставяне на суми от Г. Матеева на съпруга й В. Матеев. Подобни констатации няма и в издадения на Матеева РА в проведеното спрямо нея ревизионно производство, при което в разходната част на формирания паричен поток също не са включени дарения към съпруга й. Следва да бъде съобразено и че с посочения РА на Г. Матеева също е установено превишение на разходите над приходите за 2015 г., поради което не може да се приеме, че тя е разполагала със суми, които да предостави на съпруга си през 2016 г. Не се установява и да му ги е дарила в по-ранен етап, а именно в периода 2012 г. – 2014 г., когато са констатирани излишъци в нейния паричен поток, доколкото такива констатации липсват в РА на В. Матеев за този период, необжалван и влязъл в сила. Действително, дарението между близки не изисква спазване на форма, но с оглед установяване на тези твърдения формата е за доказване, поради което дарението следва да е документирано. Представените в тази насока декларации правилно не са били ценени от съда. Същите са частни документи, които не ангажират съда да приеме за съответно с действителността отразеното в тях съдържание, а същото следва да се цени с оглед останалите доказателства по делото. Предвид предходно изложеното, декларациите не кореспондират с останалите установявания и доказателства по делото. Правилно съдът не е възприел и тезата за компенсиране на недостига на ревизираното лице с установения излишък в прихода на Н. Матеева – майката на ревизираното лице, както и за получено от нея дарение през 2017 г. Независимо, че живеят в едно домакинство и е житейски обосновано да споделят разходите, както и същите са изследвани с оглед приложение на правилото на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК във връзка с § 1, т. 3 б. "а" от ДР на ДОПК, паричните средства на майката на ревизираното лице, включително доходите, които продължава да получава по трудови и граждански правоотношения, са нейна лична собственост. Още повече, че както сочи съдът, между родители и деца имуществена общност не възниква. Изложеното обосновава необходимост да се установи с категоричност, че Н. Матеева е компенсирала недостига на парични средства на В. Матеев, за което следва да е направено изявление в хода на ревизията, както и реална възможност същото да бъде осъществено. Установено е, че такова възражение е въведено за първи път със жалбата пред съда. Свидетелските показания на майката на ревизираното лице не се подкрепят от събраните доказателства, поради което правилно са приети от съда за заинтересовани и необективни, при съобразяване разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ДОПК и не са били кредитирани от съда. За 2017 г. е установена от приходните органи нулева наличност на пари в брой, тъй като целият излишък от средства за предходната 2016 г. е послужил за покриване на недостига на съпруга й М. Матеев, поради което обосновано съдът приема, че същите средства не биха могли да покрият недостига и на сина й. При тези констатации не може да се приеме, че същите средства са били и дарени на ревизираното лице, още повече, че такова твърдение не е направено при проведената на Н. Матеева ревизия, приключила с издаване на РА. Настоящата инстанция счита, че Н. Матеева не е имала финансова възможност да дари средства на сина си в сочения момент, поради което правилно съдът не е ценил представената декларация за направено дарение. Възраженията на ревизираното лице относно закупена през 2013 г. кафе-машина, за която твърди, че е платена от майка му, поради което неправилно разходът е включен в неговия паричен поток, съдът е приел за неотносим, тъй като е свързан с разход за период, за който РА не обжалван. Преценката на съда е правилна. Констатациите за 2013 г. не са предмет на настоящия съдебен спор, тъй като за този период с РА не са установени допълнителни задължения, съответно РА не е обжалван в тази част пред директора на Дирекция "ОДОП". РА за посочения период е влязъл в сила и е недопустимо преразглеждане на изготвения в тази част паричен поток, дори да се установи основателност на твърденията на касатора. За пълнота, настоящият състав намира за обоснован отговорът на решаващия орган в потвърждаващото решение относно покупката на кафе-машината. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 385 лв. съобразно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение