Решение № 15057 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2019 г.

Решение № 15057 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от "Мимоска" ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК 200510860, чрез адв. М. Мишев (понастоящем синдик на дружеството) искане за отмяна на влязло в сила Решение № 5317 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., четвърто отделение, с което е отменено Решение № 374 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 332 по описа на Административен съд – Монтана (АС – Монтана) за 2017 г., с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 06/312/00613/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/254 от 11.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и вместо него е постановено изменение на това решение в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на Договор № 06/312/00613 от 10.08.2011 г., като е определена за основа на финансовата корекция допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по посочения договор и е отхвърлена жалбата на "Мимоска" ЕООД срещу Решение № 06/312/00613/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/254 от 11.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК. Твърди, че изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за частична законосъобразност на спорното решение на изпълнителния директор на ДФЗ почива на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., утвърдена от последния (Методика/та). Сочи, че с Решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., петчленен състав е оставено в сила Решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа на Върховния административен съд за 2017 г., четвърто отделение, с което е обявена нищожността на посочената Методика. Предвид това поддържа становище, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК на Решение № 5317 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., тъй като безспорно е налице отмяна на Методиката като акт на държавно учреждение, на която се основава то. С тази отмяна отпада актът, въз основа на който е определена финансовата корекция и при прилагането на който е направена преценка досежно законосъобразността на решението за налагане на корекция спрямо "Мимоска" ЕООД. Според молителя посоченото пряко рефлектира върху правилността на решението, чиято отмяна се иска и налага ревизирането му по реда на извънредния способ. Иска отмяната на Решение № 5317 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. и връщане на делото на надлежния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за фазата, от която да започне разглеждането на делото. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд молителят "Мимоска" ЕООД, в несъстоятелност не се представлява. Ответникът по искането за отмяна – изпълнителен директор на ДФЗ, чрез упълномощен процесуален представител го оспорва по подробни съображения, изложени в представен по делото, в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, писмен отговор. Намира го за допустимо, а по същество за неоснователно. Иска да бъде отхвърлено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който също оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност. За да се произнесе по искането, настоящият Пети петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: С Решение № 5317 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Върховния административен съд за 2018 г., четвърто отделение, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 374 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 332 по описа на АС - Монтана за 2017 г. и вместо него е постановено изменение на Решение № 06/312/00613/01/04/01, изх. № 01-2600/254 от 11.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на договор № 06/312/00613 от 10.08.2011 г., като е определена за основа на финансовата корекция, допустимите разходи финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Договор № 06/312/00613 от 10.08.2011 г., а жалбата на "Мимоска" ЕООД е отхвърлена. Наред с това, посоченото дружество е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 500, 00 лв., представляващи разноски за двете инстанции. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Обявяване нищожността или отмяната на подзаконова норма, на която е основан съдебният акт не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Нормативният акт не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред, но предполага отмяната на административен акт, който не е нормативен. Отмененият административен акт, на който се основава решението трябва да е индивидуален или общ, за да попадне в обхвата на чл. 239, т. 3 АПК, а не нормативен, какъвто е настоящият случай - Методиката е нормативен административен акт, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което молителят основава на обявяване нищожността на Методиката, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Фактическото основание, изложено в искането на "Мимоска" ЕООД в несъстоятелност е извън приложното поле на чл. 239, т. 3 АПК и не се установява наличие на някоя от трите хипотези на посочената разпоредба. С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на молбата за отмяна, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор на процесуалния представител на ответника – изпълнителен директор на ДФЗ и в съдебното заседание пред настоящия съд се явява основателно. "Мимоска" ЕООД в несъстоятелност следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пети петчленен състав на Първа колегия