Решение № 14 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 1082/2010 г.

Решение № 14 от 7.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 1082/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на В. Г. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 11.03.2009 г. по гр. д. 2293/08 г. на С. градски съд. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т. 5 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, същата е процесуално допустима. Молителят поддържа, че не е взел участие в развилото се съдебно производство, с оглед нередовното му призоваване, изразяващо се в нарушение на процедурата по чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) от първостепенния съд. В тази връзка е направен довод за това, че по делото нямало данни В. А. да е бил търсен от съда в продължение на един месец, тъй като била приложена само една призовка, а сведенията отразени в нея били дадени от лице, чиито имена не били записани и от свидетел, посочен само с двете си имена, като върху призовката нямало подписи на свидетелите. Ответникът по молбата - [фирма] -[населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да е осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят се позовава на първата хипотеза на текста, като поддържа, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможността да се защити при разглеждане на делото, както и да го попълни с доказателства, установяващи поддържаното от него становище по спора. Сезирания с иск на ЗД [фирма] -[населено място] против В. А. -С. районен съд е провел първото открито съдебно заседание на 21.05.2007 г., като с протоколно определение от същата дата производството е било оставено без движение с указание - ищецът да представи удостоверение за постоянния регистриран адрес на ответника, в резултат на отчетеното нередовно призоваване на страната, тъй като призовката е върната в цялост с отбелязване, че касиера на входа - А. Б. /ап. 51/ потвърждава, че лицето не живее на адреса, като срещу името й е положен подпис. Ищецът е представил удостоверение от С., сектор "Б. документи за самоличност", че ответникът е регистриран на адреса посочен в исковата молба. С оглед това удостоверяване, районния съдия е разпоредил призоваване чрез публикация в неофициален раздел на Държавен вестник, като е отправил искане до САК по реда на чл. 25, вр. чл. 21, т. 3 и 4 ЗПП. В резултат на тези процесуални действия, САК е определил адв. Б. Г., назначен като особен представител на ответника по спора - сега молител с протоколно определение от 11.02.2008 г. Всички процесуални действия, касаещи разглеждане на спора са се осъществили след назначаването на особен представител и съответно са реализирани с негово участие. Същият е взел участие и във въззивното производство, в което е представлявал въззиваемия - сега молител. При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител. В случая страната е била надлежно представлявана. Освен това недоказани са и твърденията за нередовност на процедурата по чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Страната не е поддържала в настоящето производство, че се е намирала в обсъждания период на адреса си по регистрация, позовава се единствено на формалните предпоставки за приложение на чл. 50 ГПК (отм.). Не се установява твърдението й, че адреса не е посещаван в продължение на месец. Това твърдение подлежи на доказване, поради това, че не може да бъде изведено от обстоятелството, че е била оформена и върната само една призовка, тъй като липсват данни дали длъжностното лице - призовкар не е посещавало адреса многократно. Призовката е официален свидетелствуващ документ, който установява отразените в него данни и докато не бъде осъществено обратно доказване не е оборена и нейната доказателствена сила. В случая върху върнатата призовка е отбелязано изрично, че касиера на входа, с посочен конкретен апартамент на адреса, отбелязан с две имена, срещу които е положен подпис и съответно достатъчно индивидуализиран е дал сведение, че молителя не живее на адреса, на който е бил регистриран /видно от удостоверение на С./. Правно необосновано страната счита, че в цитирани от нея решения на ВКС същественото процесуално нарушение изразено в нарушаване на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) било изведено като основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Извън това, че този извод е правно необоснован и фактически неверен- основанията за отмяна са лимитивно очертани от закона, то и релевантността на фактите по нарушаване на правилата за призоваване следва да се съизмерява единствено със съответствието им спрямо елементите от фактическия състав на основанието, а не могат да бъдат разглеждани като самостоятелно основание, както неправилно счита страната. Поради това сам по себе си факта за непрецизно осъществени процесуални действия по призоваването не е достатъчен. Освен това ответника по спора е бил представляван в производството, а доколкото страната е недоволна от това представителство, то и механизмите за осъществяването на отговорността са различни, но не се реализират, нито установяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно, не са налице отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение