Решение № 2094 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2012 г.

Решение № 2094 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на Дарина Илиева Радева против решение № 713/15.03.2012 г., постановено по адм. д. 3139/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № 1004990/6.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 368/7.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че е решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА или бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна. Съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 713/15.03.2012 г., постановено по адм. д. 3139/2011 г. по описа на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Дарина Илиева Радева против РА № 1004990/6.04.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 368/7.07.2011 г. на ДД "ОУИ", с който по реда на чл. 122 от ДОПК са й установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 62891.19 лв. и за лихви в размер на 22660.65 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. АС - Варна е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е анализирал всички събрани писмени доказателства, и показанията на свидетелката Иванова, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на Дарина Илиева Радева. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно основния спорен факт по делото, а именно получена ли е на 8.12.2007 г. от Дарина Илиева Радева сумата 680 000 лв. на основание договор за заем със заемодател Петър Красимиров Петров. АС - Варна е приел, че от доказателствата не се установява финансова възможност у заемодателя за предоставяне на тази сума, както и че не са налице достоверни доказателства за нейното предаване и връщане през 2009 г. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на анализ на всички доказателства по делото и не са обсъдени всички доводи на страните. Съдът е обсъдил всички възражения на Дарина Илиева Радева и ангажирани от нея доказателства и е достигнал до правилния извод, че не е установено по категоричен начин получаването на сумата 680 000 лв., респективно включването й в паричния поток при изчисляване на облагаемата данъчна основа. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид и разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи на Дарина Илиева Радева. Извършените от нея финансови операции не кореспондират с декларираните облагаеми доходи, а договорът за паричен заем от 8.12.2007 г. не установява по категоричен начин предоставяне на договорената сума, защото останалите писмени доказателства по делото опровергават твърденията за установен произход на средствата. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 2, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. Твърденията, че Петър Красимиров Петров е получил на заем от "Би ЕС - 80" ЕООД средствата, които е предоставил на Дарина Илиева Радева и е получил връщане през 2009 г. от жалбоподателката на заетата сума не се доказват от писмените доказателства с достоверна дата - годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. на Петър Красимиров Петров и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на "Би ЕС - 80" ЕООД за 2007 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без съществени процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,