Решение № 21 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2020 г.

Решение № 21 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на гл. 24 ГПК, чл. 303, ал. 1 от ГПК. Разглежда се молба на М. С. Г. и П. Б. Г. подадена чрез пълномощника им адв. П. В. за отмяна на влязло в сила решение № 1668/01.08.2014 г. по гр. д № 4560/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6370/04.09.2013 г. гр. д. № 12242/2012 г. на Софийски градски съд. С решението, влязло в сила на 28.11.2014 г. молителите са осъдени да заплатят на Х. С. Ф. и М. Б. Ф. обезщетение, изразяващи се в лишаване от ползване на недвижим имот, продаден им от ответниците по този иск с нот. акт № 164 от 29.11.1999 г. и представляващ дворно място в [населено място], кв. Ботунец. Настоящите мотели и продавачи по нотариално оформения договор за покупко продажба изтъкват, че при постановяване на соченото за отмяна съдебно решение съдът не е бил в известност, че в действителност ищците Х. С. Ф. и М. Б. Ф. не са собствениците на имота, тъй като договорът за покупко-продажба по нот. акт № 164 от 29.11.1999 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл трето ЗЗД. Това е установено между страните едва с решение № 8681/21.12.2017 г. по гр. д № 15059/2014 г. на СГС, влязло в сила на 09.04.2020 г. Като прилагат препис от посоченото влязло в сила решение като доказателство, молителите изтъкват съдебно установеното в него като обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В защита по същество поддържат, че прогласяването на нищожността на договора касае правото на собственост или правопораждащия факт, въз основата на който се иска обезщетението и по който е постановено решението, чиято отмяна претендират. В отговор ответниците по молбата Х. С. Ф. и М. Б. Ф. оспорват нейната основателност, тъй като установените съгласно приложеното съдебно решение обстоятелства не са били неизвестни на страната по време на процеса, приключил с посоченото за отмяна съдебно решение. Като ответници в този процес, настоящите молители не са се позовали на нищожност на договора, а това е могло да стане и с възражение. Обстоятелството от което произтича им е известно, след като са страна по договора. Възражението за нищожност не е направено с отговора на исковата молба. Следователно и отмяна на влязлото в сила решение не следва да се допуска. Съображения по същество се изложени от адв. Г., пълномощник на ответниците по молбата. Молбата е по същество основателна, съображенията за това са следните: Установено е, че на 29.11.1999 г. с нот. акт № 164 /1999 г. между страните е оформен договор за покупко- продажба на недвижим имот, като продавачите М. С. Г. и П. Б. Г. не са предали владението на купувачите Х. С. В. и М. Б. Ф., както следва от подписания договор. Купувачите са се снабдили с изпълнителен лист по чл. 237 б. "е" ГПК /отм/, а продавачите са завели са иск за установяване нищожност на договора като симулативен. Искът им е отхвърлен с решение № 21.12.2004 г. по гр. д № 241/2003 г. на СГС, влязло в сила на 17.10.2006 г., тъй като симулация не е била доказана. На 05.07.2012 г. купувачите са въведени във владение от ЧСИ. За времето, през което са били лишени от ползване на имота, Х. С. В. и М. Б. Ф. са завели иск за обезщетение на основание чл. 79, вр чл. 82 ЗЗД. Образувано е гр. д № 12242/2012 г. на СГС, като с решение от 04.09.2013 г. искът им е уважен за сумата 52 809 лв., като М. С. Г. и П. Б. Г. са осъдени да заплатят исканото обезщетение, тъй като договорът е приет за действителен, породил права и задължения. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 1668/01.08.2014 г. по гр. д № 4560/2013 г. на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се иска понастоящем. В срока за отговор ответниците Г. не са се позовали на нищожност на договора на друго основание, макар да да са оспорвали иска. Преди решението да влезе в сила, М. и П. Г. са завели иск, по който с решение № 8681/21.12.2017 г. по гр. д № 15059/2014 г. на СГС договорът за покупко- продажба по нот. акт № 164 от 29.11.1999 г. е прогласен за нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предл трето ЗЗД. Решението е влязло в сила на 09.04.2020 г. и с подаването на настоящата молба срокът по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК спазен. Молбата съдържа точно и мотивирано основанието за отмяна /чл. 306, ал. 1 ГПК/, неточна е квалификацията му, изтъкната от молителите. В подкрепа на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК законът има предвид писмени доказателства за обстоятелства, които не са могли да бъдат доказани поради липса на документи или незнанието че такива съществуват, или когато обстоятелства от съществено значение, за които страната е била в неизвестност не са били въведени с иск или възражение, без това да се дължи на неполагане на дължимата грижа и процесуално бездействие при водене на делото. При тези условия в практиката на ВКС по прилагането на чл. 231 б. "а" ГПК /отм/, норма аналогична на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в редица случаи са квалифицирани и обстоятелства с преюдициално за решението по спора значение, аналогични на изложените в настоящата молба за отмяна, , на които страната не е могла да се позове, тъй като не са били съдебно установени. С приемането на т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС бе разяснено, че приложното поле на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК включва не само случаите на пълен обективен идентитет по предмета на влезли в сила съдебни решения които си противоречат. Идентичност в предмета като основание за отмяна на неправилно решение е налице и когато по различен начин са разрешени и правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Обусловената претенция, каквато в настоящия случай е тази за обезщетение поради неизпълнение на поето с договора задължение, имплицитно съдържа в себе си обуславящата –за действието на договора, в частност предвид противоречието му с добрите нрави. В разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата – те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира този на обуславящото. Съгласно тълкувателните указания, настоящия случай е в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и е налице основание за отмяна на това от решенията, което е неправилно. Неправилно е съдебно решение, в което не е съобразено разрешението по обуславящ въпрос, по който е формирана сила на пресъдено нещо. Моментът на влизане в сила при двете съпоставени съдебни решения, поредността на постановяването им по различните дела водени между страните и причината за тази поредност, не са от значение за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК след като и двете противоречащи едно на друго влезли в сила решения включват един и същ обуславящ въпрос. Той е за противоречието на договора, за чието неизпълнение е търсена отговорност, с добрите нрави-обуславящ за постановяването на решение № 1668/01.08.2014 г. по гр. д № 4560/2013 г. на Софийски апелативен съд въпрос и същевременно самостоятелен предмет на влязло в сила решение № 8681/21.12.2017 г. по гр. д № 15059/2014 г. на СГС, произнесено по иска за нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 1 предложение трето ЗЗД. Поради това възраженията на ответниците по молбата за отмяна, изтъкващи пропуска да се въведе възражение за нищожност в срока за отговор на исковата молба при защитата на настоящите молители срещу претенцията за обезщетение на основание чл. 79, ал. 1 във вр чл. 82 ЗЗД, са неоснователни. Гореизложеното обосновава основателността на молбата по същество. Налице са две противоречащи си решения, влезли в сила. Доколкото не е налице пълен обективен идентитет в предмета на двете решения следва да се приложи чл. 207, ал. 3, ГПК. Делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о