Решение № 5039 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2009 г.

Решение № 5039 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Дамянов Личев и Николина Костадинова Личева от гр. Пловдив срещу решение № 1074 от 28.07.2009 г. по адм. д. № 371/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив, III - то отделение, VII - ми състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът Община Пловдив не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са отхвърлени предявените от Георги Дамянов Личев и Николина Костадинова Личева срещу Община Пловдив обективно съединени претенции за присъждане на общата сума 29372 по равно за всеки един от тях, представляваща стойността на постройката на ресторант "Тракия" - павилион от метална конструкция от 79 кв. м., разположен върху терен, находящ се на ул. "Гладстон" № 34, кв. 85 - нов, парцел 664, пл. № 1432 по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, както и сумата от общо 13084 лева по равно за всеки един от тях, представляваща стойността на находящите се в ресторанта движими вещи - инвентар, а също така претенцията за присъждане на сумата 22581 лева за Георги Личев и сумата 16936 лева за Николина Личева, представляваща пропуснати от тях ползи като съдружници в "Личев и син" ООД гр. Пловдив - печалбите от дейността на последното за периода след премахването на ресторанта - през 2001 г. до датата на подаване на исковата молба в съда през 2008 г., всичките настъпили в сферата на Личеви в резултат на административен акт - заповед № ОА - 1460/26.07.2001 г. на Кмета на Община Пловдив, отменен като незаконосъобразен с решение № 1544 от 21.02.2003 г. по адм. д. № 6678/2002 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. За да се реализира отговорността на държавата за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и пряка причинна връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай ищците се позовават на отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № ОА - 1460/26.07.2001 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе терена, но не и процесния павилион, по отношение на който се претендира обезщетение за причинени вреди от демонтажа му. Този павилион е незаконен обект, доколкото е поставен за определен срок при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.) и по отношение на него не е разрешено установяване на траен градоустройствен статут, поради което е подлежал на премахване в законоустановен срок. Собствениците на павилиона - ищците Личеви, въпреки поканата - предизвестие, не са го демонтирали. Задължението за премахване е реализирано от Общината. По тези съображения правилно е прието, че претенцията за присъждане на сума, представляваща стойността на постройката, е неоснователна. Правилно е прието и това, че с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, е неоснователна и претенцията за щети от обезценка и унищожаване на инвентара от помещенията в павилиона. Същите не са потърсени от собственика им след тяхното запечатване в негово присъствие и оставяне със заповед на административния орган на отговорно пазене, тъй като не е искал да се занимава с това. Неоснователна е и претенцията за присъждане на суми, представляващи пропуснати от ищците ползи като съдружници в "Личев и син" ООД гр. Пловдив - печалбите от дейността на последното за периода след премахването на ресторанта - през 2001 г. до датата на подаване на исковата молба в съда през 2008 г. Липсва пряка каузална връзка между акта, сочен като основание за възникване на задължение за обезвреда в патримониума на ищците и самите вреди. Освен това събраните писмени доказателства и неоспореното заключение на съдебно - икономическата експертиза не дават отговор на въпроса какво точно са разпределили като печалба съдружниците за да може да се обоснове неминуемост на пропуска да се получат от Личеви доходи от дейността на обекта, осъществявана единствено чрез дейността на самото ООД. По тези съображения и като взема предвид, че при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение