Решение № 6964 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2020 г.

Решение № 6964 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Кънчева, срещу решение № 27 от 08.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3432/2019 г. от Административен съд – П. С него е отменено решение за налагане на финансова корекция № 16/321/01698/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-0800/3046 от 30.09.2019 г., с което на Община С. е наложена финансова корекция в общ размер на 5114, 24 лв. в т. ч. включени изплатени разходи за ДДС в размер на 852, 37 лв. по договор за финансово подпомагане № 16/321/01698 от 30.12.2013 г. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – кметът на Община С. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адв. Колев оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е в несъответствие с материалния закон, поради което предлага същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на кмета на Община С. срещу решение за налагане на финансова корекция № 16/321/01698/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 01-0800/3046 от 30.09.2019 г., с което на Община С. е наложена финансова корекция в общ размер на 5114, 24 лв. в т. ч. включени изплатени разходи за ДДС в размер на 852, 37 лв. по договор за финансово подпомагане № 16/321/01698 от 30.12.2013 г. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат, е установил от фактическа страна, че на 30.12.2013 г. между Община С. като ползвател и ДФЗ е сключен договор № 16/321/01698 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от ПРСР 2007 – 2013 г. за извършването на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане на проект № 16/321/01698, а именно: "Изграждане на пункт за управление на животински отпадъци, община С., област П.", представляваща 100 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта. Съгласно одобрените количествени сметки за видове работи към анекс IV от 2014 г., сключен към договора от 30.12.2013 г., към дейностите е включено и извършването на озеленителни работи. Съгласно количествено–стойностната сметка е следвало да бъдат извършени действия по затревяване, поливане, доставка и засаждане на дървета и храсти, като по позиции са дадени и броят и видовете на растенията. Съдът е установил също, че въз основа на издадени от началник отдел на РТИ заповеди, за изпълнението на проекта са извършени общо пет проверки на място, съответно: в периода от 09.12.2015 г. до 12.12.2015 г.; в периода от 22.12.2015 г. до 23.12.2015 г.; в периода от 05.04.2017 г. до 05.05.2017 г.; в периода от 19.09.2017 г. до 21.09.2017 г. и в периода от 30.11.2018 г. до 04.12.2018 г. Резултатите от проверките са отрезени в контролни листове. При проверката, извършена през 2018 г. са констатирани несъответствия относно озеленителните работи като част от проекта, като в част забележки е посочено, че площите, предвидени за озеленяване са видимо неподдържани, обрасли с високи изсъхнали треви и бурени, както и че е приложен подробен снимков материал. С писмо с изх. № 01-0800/1944 от 12.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ кметът на Община С. е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ се открива производство по налагане на финансова корекция. Отбелязано е, че при извършена проверка на място след плащане са установени несъответствия спрямо одобрения проект в т. ч., липса на активи по проект с предмет: "Пункт за управление на животински отпадъци УПИ I кв. 160, 2544 м2, РЗП на сграда 387, 73 м2", за позиция "Озеленителни работи". На 03.07.2019 г. кметът на Община С. депозирал писмено възражение в ДФЗ, в което посочил, че при проверките не е установена липса на предвидените по проекта озеленителни дейности, а само неподдържане, с оглед на което констатацията за нулеви количества била неоснователна и невярна. Сочи още, че и след реализирането на озеленителните работи в обекта, Общината е поддържала озеленяването за своя сметка, за което са представени и фактури от 30.10.2017 г., от 15.10.2018 г. и от 16.10.2018 г. за закупуване на семена за тревна смес и различни храсти и дървета. Приложен е и снимков материал. Вследствие на това и на основание чл. 20 а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 48. ал. 1, във вр. чл. 45, ал. 1 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за икономиката и населението на селските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. (Наредба № 25 от 29.07.2008 г.), както и на основание т. 9. 1 от Договор № 16/321/01698 от 30.12.2013 г. чл. 73, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 10 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция. От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени фактически и правни основания. Съдът е проследил осъществената процедура по издаване на акта и е приел, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки това е отчел, че се касае за две самостоятелни административни процедури, като в случая определянето на финансова корекция по правилата на ЗУСЕСИФ, с оглед наличието на специална процедура по чл. 48 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. и правилото на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, било неприложимо. Това било така и защото договорът между ДФЗ и общината бил сключен на основание Наредба № 25 от 29.07.2008 г., през 2013 г., преди влизането в законна сила на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.). Наредба № 25 от 29.07.2008 г. била издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, от което следвало, че тя се прилага самостоятелно. Съдът е отчел също, че в мотивите на оспорения акт органът е цитирал и разпоредбите на приложимите чл. 45, ал. 1, т. 1 и чл. 48, ал. 3, т. 4 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. Приел е обаче, че посоченото нарушение не е доказано по безспорен начин. Съдът, по същество, е обсъдил описаните в контролните листове резултати от проверки на място като е приел, че несъответствия се отчитат едва с проверката, извършена в периода 30.11.2018 – 04.12.2018 г. и е приел, че при нея не са били съобразени особеностите при отглеждането на растенията, предназначени за озеленителни работи, характеристиките на засадените растения, за които при проверката на място, извършена през месец септември 2017 г. било констатирано, че са засадени и изрично било маркирано съответствие на озеленителните работи. Така съдът е приел, че ползвателят на помощта е изпълнил своите задължения по сключения с ДФЗ договор. За да се обоснове се е позовал на свидетелските показания, дадени от изпълняващата длъжността старши експерт по екология и транспорт в общинска администрация на гр. С., според която, на пункта за животински отпадъци в гр. С. имало вечнозелени и ниски храсти, и широколистни дървета, като два пъти годишно бил извършван контрол на общинските зелени площи, включително и на пунктовете за животински отпадъци, като се следяло за изнасяне на тревата и за контролиране на дървесните видове. Свидетелката твърди, че през пролетта на 2019 г. в пункта за животински отпадъци не е имало изсъхнали дървета, а единствено били допълвани нови видове. Съдът е отбелязал също и обстоятелството, че въпреки липсата на задължение от страна на ползвателя на финансовата помощ, последният е полагал усилия за възстановяване на погинали елементи от осъществените озеленителни дейности, за което свидетелствали представените снимков материал и фактури за закупени от Община С. тревна, храстова и дървесна растителност. Съдът е коментирал също и представения от органа снимков материал в смисъл, че от него не ставало ясно дали в действителност снимките са направени при извършената проверка на място в периода 30.11.2018 – 04.12.2018 г., тъй като на тях нямало дата. На снимките обаче ясно се виждало, че има засадени дървесни видове и храсти, но тъй като снимките били черно–бели не можело да се установи, дали това са изсъхнали треви и бурени или ниски храсти. Също така съдът е отбелязал, че предмет на одобрения проект е изграждането на Пункт за управление на животински отпадъци, а озеленителните работи са част от него, като последните нямали самостоятелно значение, доколкото тяхното поддържане не влияело пряко върху функционирането на пункта за управление на животински отпадъци. Обжалваното решение е правилно. След детайлно описване на фактическата обстановка съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Със същите настоящата инстанция е напълно съгласна, поради което не следва да ги преповтаря. В касационната жалба преимуществено се цитират относимите към случая нормативни разпоредби и клаузи от договор № 16/321/01698 от 30.12.2013 г. като възраженията по същество са само две. Първото от тях представлява твърдение за липса на заложените в количествено–стойностната сметка към договора и анексите към него растителни видове, както в определения брой, така и на възрастта, на която следвало да бъдат към момента на проверката. Това възражение е неоснователно. Правилно съдът е приел за установено от представения по делото снимков материал, че в обекта има налични дървесни видове и храсти. Известно е, че растенията, особено дървета със заявената в количествено–стойностната сметка възраст може и да не се прихванат при презасаждане. В това отношение правилно е и отчетеното, че ползвателят на помощта е положил дължимата грижа за осъществяване на инвестицията, като е закупувал със собствени средства нови растения, за което свидетелстват представените от него фактури. Второто възражение е относно доказателствената сила на констатациите в контролните листове от извършените проверки на място, с които според касатора съдът не се съобразил, а като кредитирал изцяло и основал своето решение само на показанията на разпитания по делото свидетел, стигнал до неправилна преценка на представените писмени доказателства.. Това възражение също е неоснователно. Действително, контролните листове от проверките на място имат обвързваща за съда доказателствена сила като официални документи, издадени от длъжностни лица в кръга на службата им, в установената форма и по установения ред. Тази доказателствената сила на контролния лист обаче е оборима. В случая констатациите за извършени договорни и нормативни нарушения са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Противно на твърдяното в жалбата, съдът не е пропуснал да коментира съдържанието на контролните листове от проверките на място. Напротив, съдържанието на всеки един от тях е обсъдил подробно, но е съпоставил констатациите от тях с другите доказателства по делото и е взел предвид съществени обстоятелства, които не са били отчетени от служителите на органа, а именно: за времето, в което са извършвани проверките, относимо към състоянието и вегетационните периоди на проверяваната от контролните органи растителност. Също така е взел предвид и представените и неоспорени по надлежния ред доказателства (фактури) за осъществени дейности по подмяна и поддържане на озеленяването в проверявания обект. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. Същата е своевременно направена, а разноските са доказани по основание и размер. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност настоящият съдебен състав, предвид фактическата и правна сложност на делото, счита за неоснователно. Във връзка с това взема под внимание и определения с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения долен праг на платимите възнаграждения по тези дела, поради което счита, че поисканите разноски в размер на 600 лв. не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,