Решение № 380 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2101/2008 г.

Решение № 380 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2101/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 50/2007 г.) във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.) във вр. с чл. 193 ГПК (отм.). С касационна жалба вх. № 5181/27.12.2007 г. Ю. Л. Ч. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение № 303 от 23.11.2007 г. по гр. възз. д. № 265/2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 32/09.05.2005 г. по гр. д. № 127/2004 г. на Девинския районен съд по отхвърления иск на Ю. Ч. по чл. 108 ЗС да се признае по отношение на ПК "Д." гр. Д., че е собственик на мотел-ресторант "Р." със застроена площ от 454.50 кв. м. на два етажа и сутерен, намиращи се в имот пл. № 1173 гр. Д. и се осъди ПК да предаде владението на имота. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 218б б. "в" ГПК, и на основание чл. 218и ГПК отменен се иска да се постанови решение по съществото на спора, като исковете на Ю. Ч. се уважат изцяло. С касационна жалба вх. № 1239/19.03.2008 г., подадена от Ю. Л. Ч. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение № 38/25.02.2008 г., с което съдът е допълнил Решение № 303 от 23.11.2007 г. по гр. възз. д. № 256/2007 г. на Смолянския окръжен съд в смисъл, че оставя в сила допълнително решение № 139/11.07.2005 г. по гр.д. № 127/2004 г. на Девинския районен съд по отхвърления иск на Ю. Ч. срещу ПК "Д." гр. Д. за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) на НА № 57/1997 г. с който в полза на кооперацията е признато правото на собственост на сграда на два етажа за ресторант "Р.", с хотелска част на площ от 532 кв. м. и 6 бр. бунгала и тоалетна, на основание придобивна давност. Поддържа се, че обжалваното решението на въззивния съд е неправилно, поради постановено в противоречие с материалния закона, отменително основание по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от Потребителна к. "Д." гр. Д., такова се взема с писмена защита от 25.05.2009 г., като се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, като се присъдят разноските по делото. По подадените касационни жалби, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на завените основания за отмяна и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Ю. Ч., при повторното разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решението на районния съд, включително и допълнително постановеното такова, в частта по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че Ю. Ч. не може ефективно да проведе защита по чл. 108 ЗС, тъй като не се легитимира като собственик на сграда на два етажа за ресторант "Р.", с хотелска част на площ от 532 кв. м. и 6 бр. бунгала и тоалетна",, намиращи се в имот пл. № 1173 гр. Д., тъй като не може да придобие имота от несобственик. За да отхвърли исковете, решаващият съд е приел, че по силата на разпоредителните сделки по НА № 80/2002 г. и НА № 79/2002 г. не е прехвърлена собствеността на реална част от имот пл. № 1173 гр. Д., върху която е изграден ресторант с хотелска част и бунгала "Р.". Прието е - рамките на проведения косвен контрол за законосъобразност на процедурата по реституция на имота на процесната земеделска земя, че с Решение № 1578-Р/3.10.2000 г. на ПК Д. възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. С. Т. върху ливада от 4.400 дка, намираща се в строителните граници на гр. Д. м. "Б.", имот пл. № 1173, е извършено в нарушение на закона - чл. 10б, ал. 1, предл. първо ЗСПЗЗ, след като извършеното строителство в терена е реализирано от ЮЛ - обществена организация - ОСК С. респ. Н. Д. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато релевираното нарушение по приложение на материалния закон - чл. 108 ЗС във вр. с чл. 193 и сл. ЗЗД, във вр. с чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. По силата на разпоредителна сделка (от която категория е договорът за покупко-продажба), вещно-правният ефект по отношение предмета на сделката, може да настъпи само и доколкото прехвърлителят е собственик на разпоредения недвижим имот. Изводите на съда, че заявилият иска по чл. 108 ЗС Ю. Ч. не може да получи търсената по съдебен ред защита, тъй като не установява да е собственик на ревандикираната недвижима вещ, е правилен, обоснован и законосъобразен. Ищецът Ю. Ч. е твърдял и поддържа в хода на производството, че легитимацията му на собственик на реална част, образуваща имот № 1 от западна страна, обособен в отделен обект равен по площ на 3 120 кв. м. от ливада с обща площ от 4 400 кв. м., намираща се в строителните граници на гр. Д. м. (м. "Б", имот пл. № 1173 по действащия ЗП на гр. Д. към 2004 г.), произтича на базата на Договор за покупко-продажба по НА № 79/2002 г., сключен с В. Л. М. и Л. Ф. М. (наследници на Х. С. Т., изкупили имота описан в НА № 80/2002 г., от останалите наследници) и реституция, извършена с Решение на ПК № 1578-Р от 3.10.2000 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а по отношение на собствеността на изградените върху терена мотел - ресторант с хотела част, 6 бунгала с баня-тоалетна, е поддържал като основание чл. 92 ЗС. С посоченото Решение № 1578-Р/3.10.2000 г. на ПК Д. по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. С. Т. върху ливада от 4.400 дка, намираща се в строителните граници на гр. Д. м. "Б.", имот пл. № 1173. В имот пл. № 1173 се намира изграден мотел-ресторант "Р.", построен през 1979 г. от Н. Д., като в последствие в резултат на разширение и модернизация е оформен къмпинг с изградени 6 бунгала, съвместно мероприятие на ОКС С. и Н. Д. С оглед на строителство върху терена, в рамките на релевирания от ответника - ПК "Д." гр. Д. косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура, решаващият съд е приел, че Решение № 1578-Р/3.10.2000 г. на ПК Д. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х. С. Т. върху ливада от 4.400 дка, намираща се в строителните граници на гр. Д. м. "Б.", имот пл. № 1173, е незаконосъобразно, поради несъобразяването му с разпоредбата на чл. 10б, ал. 1, предл. първо от ЗСПЗЗ. При установените по делото правно релевантни факти, следва, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е приложена точно. Собствениците или техните наследници на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, намиращи се на територията на урбанизирани територии/ населени места/или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение. Т. е. съдът е приел, че с оглед на реализираното преди влизане в сила на реституционните закони строителство на терена от страна на юридическо лице - обществена организация, и променения характер на терена - урбанизирана територия-територия на населеното място, реституцията на притежаваните от Х. С. Т. земеделски земи не е могло да се извърши в стари реални граници, поради въведеното изключение с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, и решението на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не може да бъде зачетено като валиден титул за собственост, респ. построеното не може да бъде придобито по силата на чл. 92 ЗС. Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод, че не е съобразен материалния закон - и по конкретно хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Посочената правна норма предполага, че реституцията на земеделските земи в строителните граници (урбанизирани територии) по принцип се извършва, освен ако върху терена има законно изградени сгради, а в случая законността на строителството не е установена. Въззивният съд правилно е приел, че в случая не се касае до строителство извършено от ТРЕТИ лица по см. на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, в чиято собственост се намира имота, а до реализирано мероприятие на държавата и държавна стопанска организация. Понятието, визирано в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ "проведени мероприятия, който не позволяват възстановяване на собствеността" няма легална дефиниция, по съдебната практика, по пътя на аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи - арг. чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, възприемат един гъвкав и съобразен с всяка една от хипотезите критерий, подчинен на нуждата, за която задоволява мероприятието. С случая реализираното мероприятие - изграждане на мотел-ресторант, а в последствие и разширен с къмпинг от 6 бунгала и сервизни помещения, правилно е квалифициран, като мероприятие по см. на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Касае се до строителство, целящо задоволяване здравни нужди на гражданите от национално значение и подпомагащо развитието на туризма в община Д., осигурявайки алтернативен поминък на местното население. Правилен и законосъобразен е извода на решаващия съд, че липсата на пълна техническа документация за законността на извършеното строителство е без значение в посочената хипотеза, тъй като за разлика от хипотезите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е поставил това изискване за строителството. В тази насока доводите с касационната жалба, че се са съобразени констатациите на експертизата за липсата техническа документация, са неоснователни. Неоснователни са и доводите по втората касационна жалба, тъй като тя би била основателна само и доколкото е основателна първата касационна жалба. Съдбата на искането по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), предмет на отхвърлителния иск по допълнителното въззивно решение, се обуславя от изхода на спора за материалното право, ето защо и изхода на произнасянето по това решение е обвързан с правния резултат по решение, по иска по чл. 108 ЗС След като не са налице релевираните основания за отмяна решението по главния иск (по основаната касационна жалба) и постановяване на ново решение, с което да се уважи ревандикационния иск, то няма основания за отмяна и на допълнителното решение. С оглед на постановения правен резултат и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) в полза на ответника по касация - ПК "Д" - гр. Д. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на сумата 300 лв. (триста лева). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на гражданската колегия