Решение № 7919 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2019 г.

Решение № 7919 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт Кузманов като процесуален представител, срещу решение № 1942 от 21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 10801/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен негов мълчалив отказ да се възстанови заплатена държавна такса. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Вукадинов, чрез процесуалния си представител адвокат Маринов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред административния съд се е развило по жалбата на А. Вукадинов срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ) по негово заявление от 05.07.2017 г. за възстановяване на недължимо внесена такса за регистрация на търговско дружество.. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения мълчалив отказ и осъдил ответника да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски. За да постанови този резултат е приел, че е налице задължение съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси за връщане на недължимо платените такива. В случая компетентният административен орган не е изпълнил задължението си да се произнесе по предявеното пред него искане, каквото задължение има по закон. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон. До изпълнителния директор на АВ е отправено искане, основано на чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ), за връщане на твърдяна за недължимо внесена държавна такса, заплатена от Вукадинов по заявление за регистрация на търговско дружество, по което искане не е налице произнасяне в установения от закона срок. По този начин се засяга непосредствено и пряко правната сфера на подалия искането, поради което мълчаливият отказ да бъде възстановена платената такса представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 АПК. Касационният жалбоподател не оспорва приложението на чл. 4 б ЗДТ в случая, но счита, че не са били налице предпоставки за произнасяне по отправеното до него искане, тъй като то не е в определения вид и съдържание по чл. 3 от утвърдените от него Вътрешни правила за реда за възстановяване на недължимо платени държавни такси, събирани за действия и услуги по Правилника за вписванията при което е върнато на заявителя. Тези доводи са изтъкнати и пред първоинстанционният съд, който правилно е приел в обжалваното решение с оглед установената по делото фактическа обстановка тяхната недоказаност. Следва да се отбележи, че посочените правила са и неотносими в случая, тъй като искането не касае възстановяване на недължимо платени държавни такси за действия и услуги по Правилника за вписванията, а такава, внесена като дължима по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно приложими при недостатъци на искането са разпоредбите на чл. 30 АПК. Ето защо, като е приел, че отказът на административния орган е незаконосъобразен и му е върнал преписката за произнасяне първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила в тази му част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. Неправилно с обжалваното решение са присъдени разноски по делото на жалбоподателя в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2017 г. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, при изричното отбелязване за начин и срок на плащане – в брой на 20.11.2017 г. По делото не са представени доказателства да е извършено дължимото се по договора плащане на посочената в него дата и до приключване на съдебното дирене. Неустановяването на реално направени разходи основава недължимост на претендираната сума от 1000 лева. Следва решението в частта му, с която е осъдена АВ да заплати на жалбоподателя разноски в размер над 10 лева до присъдения такъв от 1010 лева да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което искането за присъждане на тази сума се отхвърли като неоснователно. Неоснователно е и искането на пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, на която се основава отправеното до съда искане, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни адвокатът това свое право, следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че е договорено между страните правната помощ да се осъществи безплатно, тъй като клиентът е лице, което има право на издръжка, е материално затруднено такова или е роднина, близък или друг юрист. В случая по настоящото дело не е представен договор за предоставяне на правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, а е налице единствено искане в подадения писмен отговор от адвокат Маринов като процесуален представител на касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение