Решение № 12800 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2018 г.

ВАСII отделение23.10.2018 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА Община Струмяни и А. К. да заплатят на Н. Б. сторените в тази инстанция разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева. ВРЪЩА делото на Административен съд Благоевград за разглеждане и произнасяне по искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдържащо се в отговора на касационната жалба на Н. Б. за изменение на първоинстанционното решение № 200/08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта за разноските. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12800 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. К., чрез проц. представител адв. Г. Т., против решение № 200/08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 442/2017 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът Н. Б., чрез пълномощника му - адв. У., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за разноски за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Б. против заповед № 3-228/03.05.2017 г. на кмета на община Струмяни, в частта, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР промяна на вътрешно регулационната линия между УПИ III- 47 и IV- 46, кв. 16 по плана на с. Илинденци, като регулационната линия минава по плана, одобрен със заповед № 573/1973 г. на кмета на общината. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилни са изведените от съда изводи относно липсата на мотиви на оспорения административен акт. Такива не са изложени нито в заповедта за допускане на изменението на ПУП, нито в решението на ОЕСУТ. Противно на твърдяното в касационната жалба, мотиви не се съдържат и в цялата административна преписка. Волята на компетентния орган трябва да е ясно и недвусмислено заявена, а не предполагаема и подлежаща на тълкуване. Липсата на посочени фактически и правни основания за издаване на акта препятства възможността за извършване на съдебен контрол. Изложените в тази връзка съображения на административния съд се споделят напълно от тази инстанция, поради което не се налага същите да бъдат повтаряни отново в настоящото решение. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл. 146, т. 3 АПК. Останалите аргументи от касационната жалба представляват по съществото си преразказ на първоинстанционното решение и не следва да бъдат обсъждани. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед своевременно направеното искане и наличните по делото доказателства в тази връзка, на ответника Н. Б. следва да се присъдят направените разноски в размер на 700 лева за касационната инстанция. Съдът намира, че искането за присъждане на разноски за производството пред административния съд, направено в отговора на касационната жалба от Н. Б., има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Същото е от компетентността на Административен съд Благоевград, поради което делото следва да се върне на същия съд за произнасяне. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав