Решение № 3341 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2021 г.

Решение № 3341 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1415/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. Стайкова от [населено място], област Пловдив, против Решение № 2323 от 14.12.2020 г., постановено по адм. д. № 299 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-5/09.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00683112 от 22.11.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за събиране на сумата от 3 932. 92 лв., от които 2 673. 25 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 28.02.2015 г. и от 13.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и лихва - 1259. 67 лв., начислена към 22.11.2019 г. Изложените съображения за необоснованост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Ответникът- директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], представляван от пълномощника гл. юрк. Вълчанова, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Пловдив е Решение № 2153-15-5/09.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00683112 от 22.11.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 3 932. 92 лв., от които 2 673. 25 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 28.02.2015 г. и от 13.02.2017 г. до 30.06.2017 г. и лихва - 1259. 67 лв., начислена към 22.11.2019 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е приел, че позоваването от страна на жалбоподателката на обстоятелството, че пенсионно й досие е загубено, не е относимо, при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Според съда в хода на административното производство по възстановяване на документите за осигурителен стаж и доход и определяне правомерността на пенсията, отпусната с Разпореждане № [ЕГН] от 03.01.2000 г, жалбоподателката не е доказала признатия при пенсионирането й стаж от трета категория с продължителност 23 години, 07 месеца и 17 дни. Преценил е, че не са извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което не може да се говори за някакво съпричиняване в аспекта на оневиняване частично или напълно на жалбоподателката, доколкото същата е била длъжна да представи доказателства за осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията. Съдът е счел, че от наличните доказателства се установява, че липсата на трудов стаж очевидно е била известна на лицето и изключва добросъвестността му. Доводите на жалбоподателката, че пенсионният орган е имал задължението да прецени дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е правилно определен, не обосновават липсата на недобросъвестност от нейна страна. Според съда дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, същият се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Съдът е възприел изводите на административния орган, че положеният стаж при условията на трета категория труд не е 23 години, 07 месец и 17 дни, а само 18 години, 07 месеца и 11 дни, при изискуем по разпоредбата на чл. 2, ал. 1, буква "в" от отменения Закон за пенсиите минимален стаж в размер на 20 години и възраст 55 години. Така постановеното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. С разпореждане № [ЕГН] от 03.01.2000 г., на основание чл. 2, ал. 1, буква "в" от Закона за пенсиите /ЗП отм./, на Б. Стайкова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /пенсия за изслужено време и старост/, считано от 15.12.1999 г., като пенсията е отпусната при осигурителен стаж от 23 години, 07 месеца и 17 дни от трета категория и навършена от жалбоподателката възраст към датата на отпускане - 57 години, 02 месеца и 25 дни. С разпореждане от 03.07.2000 г. пенсията е преизчислена съгласно § 7 от ПЗР на КСО при същия осигурителен стаж от от трета категория, а впоследствие е и осъвременявана и преизчислявана. През 2013 година е установено, че пенсионното досие липсва, поради което пенсионният орган е изискал от лицето да представи оригиналните документи за осигурителен стаж. Такива не са били представени, като Стайкова е подписала собственоръчно написана декларация от 26.08.2013 г., с която е заявила, че не съхранява документи за осигурителен стаж, а с друга декларация от 02.09.2013 г. е посочила, че е работила в ТКЗС "Върбен" и ТКЗС "Свежен". След извършени от страна на органите на ТП на НОИ-Пловдив действия по изясняване осигурителния стаж на жалбоподателката, е издадено Разпореждане № [ЕГН] от 09.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Пловдив, потвърдено с Решение № 2153-15-4 от 15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив. С Решение № 9 от 04.01.2016 г. на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Решение № 1822 от 13.02.2017 г. на Върховен административен съд, Решение № 2153-15-4/15.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] /ПР387/09.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, са отменени. С оглед разпоредителната част на съдебното решение, преписката е била изпратена на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на първоинстанционното съдебно решение, с цел да се изяснят останалите неизяснени периоди, през които жалбоподателката и настояща касаторка твърди, че е работила в ТКЗС- [населено място] (1973 г. - 1974 г.) и при трето лице - осигурител (след 1994 г.), а също така в продължаващото административно производство Стайкова да избере и потвърди тригодишния период, от който се формира индивидуалният коефициент и размерът на пенсията. При новото провеждане на производството административният орган е установил, че осигурителният стаж на Стайкова е 17 години, 11 месеца и 9 дни от трета категория труд и 6 месеца и 20 дни от втора категория труд. Издадено е Разпореждане № [ЕГН] /Протокол № 2141-15-20/16.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО е отменено разпореждането от 03.01.2000 г. и всички последващи го и считано от 20.09.2017 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. Стайкова пожизнено по условията на чл. 68, ал. 4 от КСО. С влязло в сила Решение № 1378/18.06.2018 г. на Административен съд-Пловдив по адм. д. № 2653/2017 г., потвърдено с Решение № 6344/24.04.2019 г. на Върховен административен съд, е отменено Решение № 2153-15-170/24.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] /Протокол № 2141-15-20/16.06.2017 година на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, като преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган е установил осигурителния стаж в размер на 17 години, 11 месеца и 9 дни от трета категория труд, 6 месеца и 20 дни от втора категория труд, или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в размер на 18 години, 07 месеца и 11 дни. В тази връзка и в изпълнение на Решение № 1378/18.06.2018 г. на Административен съд- Пловдив, е издадено Разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2141-15-28/02.10.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Издадено е и процесното Разпореждане № РНП-2-4-15-00683112/22.11.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. През процесните периоди жалбоподателката е получила неоснователно пенсии, но за да бъде ангажирана отговорността й за връщане на полученото без правно основание, следва да бъде доказано, че е действала недобросъвестно. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - 3. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма, с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Оспореният акт е мотивиран от осигурителния орган с обстоятелството, че при подаване на заявлението за пенсиониране Стайкова не е притежавала минимално изискуемия 20 г. стаж от трета категория труд за пенсионирането, при условията на чл. 2, ал. 1, б. "в" от ЗП (отм.);. Това предположение не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно пенсионните права. Разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за пенсиите (сега Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) изисква по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено в ТП на НОИ-Пловдив, като не са посочени и установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Фактът, че пенсионната преписка е липсвала, не означава, че при подаване на заявлението за отпускане на пенсия лицето не е представило всички изисквани документи. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважават направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на касатора, още повече да му причинят вреда при положение, че осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсии. Неправилната преценка би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. Липсват и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде зачетен признатия от органа осигурителен стаж от трета категория и тя да бъде пенсионирана при условията на чл. 2, ал. 1, буква "в " от Закона за пенсиите (отм.);. При това положение не може да се приеме за доказано, че жалбоподателката е съзнавала, че неправомерно е получавала изплащаната й пенсия за процесните периоди. Доказателства и аргументи за противоположния извод не се намират и в представеното в хода на съдебното производство заверено копие от част от пенсионното досие на касаторката, още повече, че е налице невъзможност за формиране на категоричен извод, относно наличието на преписката в нейната цялост /пълнота. Недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган. Изцяло необосновани са съжденията на съда относно връзката между неправомерните деяния на бивш служител на ТП на НОИ-Пловдив и твърдяната недобросъвестност при отпускането и получаването на пенсията от Стайкова. Тези изводи на съда не са подкрепени от конкретни доказателства. С оглед гореизложеното, настоящият състав на шесто отделение на ВАС приема, че не е доказана недобросъвестност на получилото плащанията лице като основание по чл. 114, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество, с което оспорените актове бъдат отменени. С оглед изхода на спора неоснователна е и акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски, а такива не са претендирани и доказани от касаторката, поради което не се дължат и на нея. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,