Решение № 13338 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2016 г.

Решение № 13338 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. И. С. от гр. Б. срещу решение № 836 от 28.04.2016 г. по адм. д. № 1418 по описа за 2015 г. на Административен - Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1029-02-166/02.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Б.. Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и на чл. 104, ал. 2 от КСО, както и на чл. 4 и чл. 10, ал. 1 от Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Б., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е решение № 1029-02-166 от 02.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Б. и потвърденото с него разпореждане № 600816 от 11.05.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Б., с което на Л. И. С. от гр. Б. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С постановеното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата, след като обосновано е приел, че лицето не отговаря на условието по § 4, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ПЗР на КСО за придобит осигурителен стаж от първа категория с продължителност 10 години или от втора категория с продължителност 15 години. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че спорният трудов стаж, положен в Руската федерация, не може да бъде зачетен от първа категория съобразно нормите на българското законодателство. От страна на руската осигурителна институция не са изпратени конкретни данни за естеството, условията на работата, отрасъла и други данни относно положения труд в гр. С., освен информацията, че районът е приравнен на райони в крайния Север. При квалификацията на стажа в другата договаряща страна разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност изисква този стаж да е придобит при упражняване на аналогични работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения (организации). т. е. съществено условие е стажът да е придобит при реално упражняване на съответната аналогична длъжност, а не да касае приравнен стаж. Относно труда, положен от 01.06.1984 г. до 31.08.1989 г. като "крановик" и "машинист на кран", е признато, че съвпада като описание и характеристики с хипотезата на т. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (приложим към момента на придобиване на спорния стаж). Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон се преценяват като неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд е обсъдил двете заключения на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза съвкупно с другите доказателства по делото. Обосновано съдът не се е доверил на дадените заключения, с които привилегированият ред за пенсиониране по руското законодателство е приравнен автоматично с труд от първа категория по българското законодателство. Необходимо е да се добави, че съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава с цел да бъдат изяснени някои възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая на вещото лице са били поставени задачи като "Налице ли са нормативно установените изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л. С." и "Идентичен ли е стажът, положен при условията на чл. 27 и чл. 28 от Федералния закон от 17.12.2001 г. № 173/ФЗ с определения такъв от първа категория според българското законодателство". Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория и относно придобито право на пенсия е от правен характер и е единствено в правомощията на съда. Недопустимо е вещото лице да се произнася по правни въпроси и да дава указания за прилагане на законови разпоредби. При издаване на оспорения административен акт е спазено правилото на чл. 10, ал. 1 от Договора между Р. Б. и Руската федерация за социална сигурност (ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г., в сила от 20.03.2010 г.) за отчитане на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на Руската федерация, в съответствие със законодателството на Р. Б.. Спазено е и правилото на чл. 10, ал. 2, § 3, изчислението и потвърждаването на осигурителен (трудов) стаж да става съгласно законодателството на тази договаряща страна, която отпуска пенсия. Приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 4 от Договора предвижда, че при определяне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за работещите при особени условия на труд в Р. Б. и предсрочна трудова пенсия в Руската федерация се взема предвид осигурителният (трудовият) стаж, придобит на територията и в съответствие със законодателствата на двете договарящи страни за аналогични работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения (организации), освен в случаите, когато периодите на този стаж съвпадат по време на придобиване. От анализа на текста на разпоредбата се стига до извод, че трудът в Русия може да бъде приет за положен при особени условия и съответно категоризиран по българското законодателство, ако се установи, че е бил полаган в аналогични работи и производства, професии, длъжности, специалности, учреждения (организации). За изясняване на фактите с цел установяване на идентичност на характера на работата, производството, длъжностите и др., изпълнявани от лицето в Сургут, с тези по българското законодателство, пенсионният орган служебно е изискал информация от Руския осигурителен институт. В изпратените официални документи Руският осигурителен институт е потвърдил, че трудът е бил положен в район, приравнен на Далечния север, но без конкретни данни за характера на работата, производството и отрасъла. Осигурителният стаж като кранист в приравнения на Далечния север район попада по българското законодателство в хипотезата на т. 26 от отменения ПКТП, поради което се зачита от втора категория. Придобитите ранни пенсионни права от лицето съгласно Руското законодателство не дават правно основание за различно категоризиране на труда съгласно българското законодателство. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. правото на пенсия възниква за лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд. На основание § 4, ал. 5 от ПЗР на КСО за преценяване правото на пенсия по ал. 1 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане. Разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО, която урежда превръщането на осигурителния стаж от първа към трета категория, е неприложима при преценката на правото на пенсия в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В настоящия случай сборът от признатия осигурителен стаж от втора категория с продължителност 5 г. 3 мес. и признатия осигурителен стаж от първа категория с продължителност 7 г. 9 мес. 27 дни е под 15 години. За лицето не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на една от кумулативно изискуемите предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Като е приел, че при издаването на оспорените административни актове не са допуснати нарушения на закона и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Б. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,