Решение № 12338 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Петров, гражданин на Руската Федерация, чрез процесуалния представител адвокат Милатов срещу решение 509 от 17.05.2023г., постановено по административно дело 555 по описа за 2023г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3343 от 15.02.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет по искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209 т.3 от Админисративнопроцесуалания кодекс /АПК/. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на решението на първата инстанция. Заместник-председателят на държавната агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба, счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно писмено становище. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение 3343 от 15.02.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет по искане на Д. Петров за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд подробно и аналитично е възприел от фактическа страна, че в преписката, образувана по искането на жалбоподателя липсват данни за лични обективни основателни притеснения относно преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, психическо или физическо насилие. Поради което е приел, че не са налице основанията по чл.8 от Закона за убежището и бежанците. Приел е, че няма фактически основания и за предоставяне на хуманитарен статут, поради липса на данни за реални посегателства като смъртно наказание, екзекуция, тежки заплахи за живота и др. Поради което не били налице и основанията по чл.9 от Закона за убежището и бежанците. Поради което съдът е приел, че е издаден законосъобразен административен акт и няма основание за неговата отмяна. Решението е правилно. В касационната жалба се твърди само нарушение на материалния закон като развитите доводи са свързани само с повторение на твърденията, изложени вече пред първата инстанция и разгледани подробно от нея. Поради което няма основание по чл.209 т.3 пр.1 от Административнопроцесуалния кодекс за отмяна на съдебното решение. Видно от данните няма доказателства, свързани с подробно описаните основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл.8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Касаторът легално е напуснал Русия за Турция и на 26.02.2022г. е пресякъл българската граница с автобус. Изложените от него мотиви са свързани с нежеланието му да отслужи редовната си военна служба, както и несъгласието си с войната в Украйна. Според твърденията му дейността му в организация [наименование] го поставяла в опасност от официалните власти в Русия. Тези данни, както и представените справки за актуалната обстановка в Русия не обосновават реална опасност за конкретното лице в страната на произход. Липсват конкретни и необорими данни за лична конкретна заплаха за касатора или негови близки. Поради което правилно съда е достигнал до правните изводи за липса на законовите предпоставки по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Следва да се приложи и разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс и да се направи препращане към много подробните мотиви на административния съд. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение