Решение № 4521 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2011 г.

Решение № 4521 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Дискавари-95" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Златко Тодоров Трендафилов, чрез пълномощника му - адв. Манчева, против Решение от 01.04.2011 г. по адм. дело № 2751/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-Б състав, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-София, чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбата на "Дискавари-95" ЕООД, против ДРА № 733/11.07.2003 г. на ТДД-София град, в частта, в която е потвърден с Решение № 1886/01.10.2003 г. на директора на РДД-гр. София, като неоснователна. В тази част, по отношение на "Дискавари-95" ЕООД /с предишно наименование "Вертикал" ЕООД, като универсален правоприемник на "Нав Трейд" ООД/, са установени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в резултат на отказано право на данъчен кредит, в общ размер на 210 646,27 лева и лихви за просрочие в общ размер на 68 258,75 лв., за д. п. м. 02.2001 г. и за д. п. м. 03.2001 г., по данъчни фактури издадени от ЕТ "Водолей-М" и от ЕТ "Марио - Дан - Марио Колев". С оспорения ДРА правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 109, ал. 11, вр. с ал. 12, т. 1 и т. 6 от ДПК (отм.), поради наличие на действия от предходен доставчик, целящи избягване или осуетяване прилагане на ЗДДС. Съдът, след анализ на доказателствата, във връзка с направените оплаквания, е установил, че оспорения ДРА е валиден, тъй като е издаден от компетентен орган и при наличието на разрешение за удължаване срока на ревизията, а именно Разрешение № 469/09.06.2003 г., което поради допусната явна фактическа грешка в АВДР № 733/10.06.2003 г. е написано под № 468/06.06.2003 г. По същество е приел, че с него законосъобразно е отказано право на данъчен кредит, но не на посоченото в ДРА правно основание, а на друго основание - липса на доказателства за наличие на реални доставки. Поради това е приел, че с издадените фактури е налице само префактуриране на стоките, при липса на реалност на доставките, като условие за признаване на право на данъчен кредит. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Установените с оспорения ДРА задължения по ЗДДС (отм.), са на основание отказано право на данъчен кредит на касатора по чл. 109, ал. 11, вр. с ал. 12, т. 1 и т. 6 от ДПК /отм. в ред. Д. в. бр. 63/2000 г./. Органа по приходите е приложил разпоредбата, поради установени от него действия на предходните доставчици на издателя на фактури № 936/07.02.2001 г. и № 1051/05.03.2001 г. / ЕТ "Водолей"-М" и ЕТ "Марио - Дан - Марио Колев/, изброени в т. 1 и т. 6 от ал. 12 на чл. 109 от ДПК (отм.), послужили за направата на отказа, а именно поради наличие на данъчно предимство за ревизирания субект - получател по доставка на стоки, в резултат от действия на предходни доставчици, в размер на претендирания кредит. С обжалваното решение, съдът е приел, че ДРА е законосъобразен, но не на основание чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.), а на друго основание - липсата на доказателства за реалност на доставките. Изложил е доводи, че липсват доказателства за приложение на чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.), тъй като органа по приходите не е доказал в какво се изразява облагата или данъчното предимство за ревизирания правен субект, както и какъв е размера им. Съгласно т. 4 на ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната власт /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, когато съдът решава делото по същество, съгласно чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм.), може да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта. В случая съдебното обжалване на ДРА е при действието на ДПК (отм.), поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от ДПК (отм.), съдът действа като инстанция по същество. От това следва, че същият би могъл да потвърди ДРА, с който е отказано право на данъчен кредит на касатора, на друго основание, но при уведомяване на страните, с оглед правото им на защита и при анализ на фактите, в подкрепа на това друго фактическо и правно основание, в случая липсата на реално осъществена доставка на стоки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В случая това не е направено, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От съдържанието на съдебните протоколи не се установява уведомяване на страните за събиране на доказателства за реалност на доставките по цитираните по-горе фактури от прекия и предходните доставчици. Съдът е бил длъжен да укаже на страните да представят доказателства по тези факти, след като е установил, че липсват такива в подкрепа на посоченото в ДРА правно основание. Това следва от задължението му да не нарушава правото на защита на страните в съдебноадминистративния процес, при установяване на други факти, свързани с прилагане на различно от посоченото в административния акт правно основание. Съдът е анализирал доказателствата по делото, касаещи начисляването на ДДС от преките доставчици на касатора, но не е изложил мотиви по реалността на доставките, както от преките, така и от предходните доставчици. Съдът е бил длъжен да изложи мотиви за наличието или не не реални доставки по процесните фактури, след като е преценил, че ще преценява законосъобразността на оспорения ДРА на това фактическо и правно основание, а именно наличието на облагаема доставка, като основание за упражняване или отказ от право на данъчен кредит. Тези мотиви е следвало да бъдат въз основа на предоставена на страните възможност да ангажират доказателства за тези нови обстоятелства, особено за доставките от преките доставчици на получателя. Освен, че не е дал указания, съдът и служебно не е събрал такива доказателства. Липсата на фактически констатации /мотиви/ за нереалност на процесните доставки от преките и предходни доставчици, обуславя неприложимост на направената промяна във фактическото и правно основание на акта. Изложеното обуславя основателност на касационната жалба, а обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по същество на жалбата срещу процесния ДРА, при отстраняване на посочените по-горе процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение