Решение № 2982 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2016 г.

Решение № 2982 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. С. - ГАК, в качеството му на пълномощник на Ю. И. С., против Решение № 26 от 29.12.2015 г., постановено по гр. дело № 25/2015 г. от Административен съд Г. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"- гр. С., не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения иск на Ю. И. С. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № 27-0000282 от 20.06.2012 г. на Началника на ОО "КД-ДАИ" - Г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от предявяване на исковата молба до пълното изплащане на обезщетението и е осъдил ищеца да заплати на ответника по иска разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че Наказателно постановление № 27-0000282 от 20.06.2012 г. на Началника на ОО "КД-ДАИ" - Г., с което на ищеца С. е наложена глоба в размер 2000 лева е отменено с влязло в сила Решение № 722 от 08.11.2012 г. на Районен съд - Г., постановено по НАХД № 702 по описа за 2012 г. В производството по НАХД № 702/2012 г. на Районен съд - Г. ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие (л. 7 от НАХД № 702/2012 на РС - Г.) се установява, че С. е заплатил на адвокат възнаграждение в размер на 260 (двеста и шестдесет) лева, заплатени в брой при подписването на договора за правна защита и съдействие. Въз основа на тази фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2 от 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Направил е извод, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Според него самото му издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В тази връзка съдът е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като е установено, че Наказателно постановление № 27-0000282 от 20.06.2012 г. на Началника на ОО "КД-ДАИ" - Г., с което на ищеца С. е наложена глоба в размер 2000 (две хиляди) лева, е отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място решаващият съд е приел, че поради липса на останалите кумулативно изискуеми предпоставки, заедно с първата, предявената претенция е неоснователна. Въз основа на този извод е счел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение във връзка с водене на НАХД № 702/2012 на РС - Г. няма характер на увреждане (вреда) по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съдът възнаграждението на адвоката се основава на облигационно отношение, чийто източник е договор за правна защита и съдействие, и няма характер на увреждане за страната, която го е сключила, съответно, изпълнила задължението си по него. Във връзка с изложеното, решаващият съд е направил извод, че след като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение. Решението е неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. На следващо място е неоснователен изводът на съдът за отсъствие на причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен акт на ответника и направените във връзка с оспорването разходи, претендирани от ищеца като имуществена вреда. Налице е пряка причинна връзка, тъй като разходите по оспорването на наказателното постановление пред горестоящия административен орган или пред съда са направени именно във връзка с проверката за законосъобразност на издадения акт. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. При така изложените съображения искът се явява основателен. Същият, предвид представените по делото писмени доказателства, е и основателен в размера на претендираната имуществена вреда - 260 лева, заплатени съгласно уговореното в договор за защита и съдействие серия А № 48254 (л. 7 от НАХД № 702/2012 на РС - Г.). Ето защо решението ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество като се уважи предявеният иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца Ю. И. С. за присъждане на направените разноски пред двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, както следва: 300 лeва адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.09.2015 г. пред АС-Г.; 10 лева за държавна такса по гр. дело № 25/2015 г. по описа на АС - Г. с платежно нареждане от 02.10.2015 г.; 300 лeва адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.01.2016 г. пред ВАС; 5 лева за държавна такса по адм. дело № 2374/2015 г. по описа на ВАС с платежно нареждане от 19.01.2016 г. или общо разноски в размер на 615 (шестстотин и петнадесет) лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение