Решение № 9394 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2014 г.

Решение № 9394 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Албена Атанасова Кирова, в качеството й на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 1874 от 23.07.2014 г. по адм. дело № 27 по описа за 2014 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на Осман Хасанов Османов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Осман Хасанов - Топузов" е прогласена нищожността на ревизионен акт № 251302694 от 13.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 743 от 13.12.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна. С него са определени задължения на лицето по реда на ЗДДС за данъчни периоди от м. 05.2007 г. до м. 12.2010 г. общо в размер на 48 416.54 лв. и лихви за забава в размер на 20 683.91 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждането му по същество, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Осман Хасанов Османов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Осман Хасанов - Топузов" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Десислава Петкова - Топалова. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя платежни документи - фактура и платежно нареждане за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Валентина Драганова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 251302694 от 13.09.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 743 от 13.12.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Варна. С него са определени задължения на лицето по реда на ЗДДС за данъчни периоди от м. 05.2007 г. до м. 12.2010 г. общо в размер на 48 416.54 лв. и лихви за забава в размер на 20 683.91 лв. В производството пред него е било направено възражение за нищожност на оспорения акт, а и след като съдът следи служебно за този порок на административния акт, то той се е произнесъл по него по повод на двете наведени основания за това. Приел е, че второто намира опора в законовите норми на ДОПК, поради което е прогласил нищожността на ревизионния акт. Преди извода, че актът е нищожен, съдът конкретно е установил, че процесният ревизионен акт е постановен след отменително решение и в изпълнение на такова под № 50 от 20.03.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП". При съобразяване с трайно установената и уеднаквена практика от ВАС, че с това решение на решаващия орган се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, то новият ревизионен акт е издаден на 17.05.2012 г. В периода на висящността на производството е изменена разпоредбата на чл. 119 от ДОПК (ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), като редакцията на тази норма преди това е изисквала след издаването на ревизионния доклад писмено уведомяване на органа възложил ревизията. Задълженията на този орган включват определяне на органа по приходите, който е компетентен да издаде ревизионен акт и това става със заповед. Именно този орган издава ревизионния акт или прекратява производството, като преди това изисква преписката. След изменението на чл. 119 от ДОПК е въведена фигурата на ръководител на ревизията, който се определя от органа възложил ревизията в заповедта за възлагане, като след издаване на ревизионния доклад се изисква писмено уведомяване на органа, възложил ревизията. След това уведомяване органът възложил ревизията следва съвместно с ръководителя на ревизията да извърши преценка на събраните доказателства и двамата да издадат ревизионен акт или да прекратят производството. Според съда е налице промяна, която се отнася както до органа, който издава ревизионния акт - от един сега те са двама, така и до начина на определяне на издателя - преди със специална заповед, а сега единият е определен от закона, а другият се определя със заповедта за възлагане на ревизия. В § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК (бр. 82/2012 г.) са уредени последиците от промяната по отношение на издателя на акта, като според ал. 1 всички образувани и висящи ревизионни производства към датата на влизане на този закон се довършват по досегашния ред. Обсъжданото ревизионно производство се явява висящо и следва да бъде довършено по стария ред. Това следва пряко от цитираната норма, поради което оспорения ревизионен акт, който е издаден съобразно новия уреден в чл. 119 от ДОПК ред се явява нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент, за да се приложи чл. 119, ал. 2 от ДОПК, така както е направено в обсъжданата ревизия, е този по тълкуване на понятията "образувани и висящи ревизионни производства", употребени в § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК (бр. 82/2012 г.). Конкретно по делото спорен е въпросът дали е налице висящо производство, понеже ревизията е повторна и е в изпълнение на отменително решение на решаващия административен орган. По този въпрос има установена съдебна практика, включително и на настоящия съдебен състав, на която правилно се е позовал административния съд и след като е налице висящо ревизионно производство, то следва да се приложи чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията преди изменението. Конкретно в ревизионното производство това не е направено, поради което правилно е прогласена нищожността на оспорения ревизионен акт, издаден в него. При този изход от делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски съгласно представените доказателства в размер на 2 660.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение без ДДС, така както са поискани от процесуалния представител адв. Топалова, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение