Решение № 12107 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОД на МВР - София), чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Георгиева, срещу Решение 210 от 19.02.2024г., постановено по административно дело 1261/2023г. на Административен съд София Област (АССО) в осъдителната му част. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът П. С. К., чрез упълномощен представител адв. Тодоров САК, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. По делото е постъпила е частна жалба от адв. В. Тодоров САК, насочена срещу Определение 251/27.02.2024г., постановено по административно дело 1261/2023г., с което Административен съд София Област е оставил без уважение искане за изменение на Решение 210 от 19.02.2024г., постановено по делото, в частта относно разноските. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ОД на МВР София е осъдена да заплати на П. С. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 лева, изразяващи се в преживени лични негативни емоции вследствие на принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа въз основа на Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи рег. 286зз-146/17.08.2022г., отменена с Решение 49/13.09.2023г. по а.н.д. 290/2022г. по описа на Районен съд Костинброд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2023г. до окончателното погасяване на задължението и е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от П. С. К. иск против ОД на МВР София за разликата над 900 лв. до предявения размер от 1000 лв. Административният съд е приел, че по отношение на посочената претенция са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ОД НА МВР София. За изясняване на фактите по делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са изслушани и свидетелски показания, относими към предмета на спора. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. От правна страна решаващият съд е приел, че предявеният иск е основателен, поради наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и частично доказан до размера на сумата от 900 лв, определена от съда по правилата на чл. 52 ЗЗД. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от съответните посочени пороци в касационните жалби, поради и което напълно споделя изложените мотиви и не счита за нужно да ги приповтаря, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да се направи препращане към същите като цяло. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. За уважаване на предявените искове, ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посочения незаконосъобразен акт. Административният съд правилно е приел, че в процесния случай е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основният спор по делото е дали са причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразния акт Заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи рег. 286зз-146/17.08.2022г., издадена от старши полицай при РУ Костинброд, ОД на МВР София. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на изслушаните по делото свидетелски показания. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. По делото са събрани доказателства за реално претърпени от К. неимуществени вреди - в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената заповед, изразяващи се в страдание от неоснователното ограничаване на свободата му и негативни емоционални преживявания по време и след на задържането. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието му върху увреденото лице основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която следва да бъде овъзмезден. Настоящата инстанция намира за правилно определен размера на присъденото обезщетение. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства. Безспорно ищецът е изпитал страдание от неоснователното ограничаване на свободата му по време и след задържането му като пряка и непосредствена последица от самото задържане. Правилно, решаващият състав е взел предвид установените от свидетелските показания обстоятелства за негативните изживявания на ищеца. Възможността на ищеца да се запознае със съдържанието на заповедта за задържане е била ограничена поради непредоставяне на личните му вещи, като очила, без които не вижда добре. Непредоставянето на храна, вода и място за почивка, особено факта, че е прекарал нощта на задържането на стол са засилени негативни изживявания предвид установеното по делото влошено здравословно състояние след претърпяната оперативна процедура [заличен текст] , за което са приложени амбулаторен лист и епикриза. Съобразен е и периода , през който са търпени неимуществените вреди, по време на задържането и месеци след това , през които е изпитвал унижение и срам от факта на асоциация за извършено престъпление и уронените му престиж и достойнство пред колегите му- таксиметрови шофьори. При правилно установена фактическа обстановка и правилно приложение на относимите правни норми, определеният размер на обезщетението от 900 лв. се явява справедлив. Върху присъдената сума правилно се присъжда и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При проверката на обжалвания съдебен акт, на основанията посочени в чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав намира решението в обжалваната му част за валидно, допустимо и правилно, поради което същото ще следва да остане в сила. По отношение на частната жалба. С оспореното Определение 251/27.02.2024г., постановено по административно дело 1261/2023г. АССО е оставил без уважение искането на адв. Тодоров за изменение на Решение 210 от 19.02.2024г., постановено по делото, в частта относно разноските. Съдът е приел, че в хода на съдебното производство не е направено искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Изводите на административния съд относно недължимостта на претендираните разноски са неправилни. От представените доказателства пред първоинстанционния съд са представени списък с разноски, Договор за правна помощ и съдействие от 27.09.2022г., сключен между ищеца и адв. Тодоров с уговорено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и пълномощно от същата дата и между същите страни. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като на основание ал. 2 от същия член, в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. - Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Молбата за присъждане на разноски по делото е формулирана в исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд и следва да се приеме, че е подадена както от П. С. К., така и от представляващия го адв. В. Тодоров. Самата искова молба е подписана от адв. Тодоров, с което е упражнил лично права по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съгласно който в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Задължение на съда е да се произнесе по предявеното искане, което не е сторено с Решение 210 от 19.02.2024г., с което ответникът е осъден да заплати на П. К. разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатената от него държавна такса. Адвокатското възнаграждение се заплаща не на страната, на която е оказана адвокатската помощ, а на самия адвокат. По делото са налични писмени доказателства, от които се установява, че адв. Тодоров е осъществил безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., в който случай съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени, а претенцията на адв. Тодоров да се уважи в размер на 400 лв. за процесуалното представителство пред първата инстанция. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от адв. В. Тодоров искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на адв. Тодоров следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството по делото пред настоящата инстанция в размер на 400 лв., съответстващо на минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при наличието на представен по делото списък за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК Върховният административен съд, трето отделение.