Решение № 1841 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2591/2016 г.

Решение № 1841 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2591/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството по делото е образувано по жалба на " Т." ООД със седалище и адрес на управление: гр. В., к. к. "Златни пясъци", хотел "Холидей парк" срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Р. Б. от 28.01.2016 г за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I - 8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Д., община С. и община Б., Софийска област В ЧАСТТА МУ, в която се отчуждават 717 кв. м от ПИ № 003296, находящ се в землището на с. К., община Д., Софийска област, целият с площ от 1 790 кв. м /т. 22 от приложението към решението на МС/, както И В ЧАСТТА МУ, в която се отчуждават 1 197 кв. м от ПИ № от ПИ № 003399, находящ се в землището на с. К., община Д., Софийска област, целият с площ от 1 804 кв. м /т. 23 от приложението към решението на МС/. С Определение от 16.03.2016 г. по делото и предвид представения по делото нот. акт № 112 от 31.03.2015 г., т. I, рег. № 806, н. д. № 101/2015 г. на нотариус Г. Ч., вписан под № 634 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие: РС - С., производството по жалбата на "Т." ООД - гр. В. е прекратено по отношение отчуждаемата част от ПИ № 003399, тъй като срещу определеното обезщетение за този имот е подадена жалба от действителния му собственик "С. 2002" ЕООД - гр. С., по която е образувано адм. д. № 2590/2016 г. по описа на ВАС. Определението от 16.03.2016 г. в прекратителната му част е влязло в законна сила като необжалвано от "Т." ООД - В., поради което производството продължава само в частта му, в която се отчуждават 717 кв. м от ПИ № 003296, находящ се в землището на с. К., община Д., Софийска област, целият с площ от 1 790 кв. м /т. 22 от приложението към решението на МС/. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на атакуваната част от административния акт по отношение размера на дължимото обезщетение, тъй като същият не отговарял на законовите изисквания при определянето му. Ответникът по жалбата, Министерският съвет на РБ, както и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото, не оспорват представените от жалбоподателя доказателства, но считат, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е с изискуемото по чл. 34б от ЗДС съдържание - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението и размерът му, стойността на дължимото обезщетение и собственикът. Спазени са и административнопроизводствените правила по приемане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и със законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Р. Б. в оспорената му част постановява отчуждаване на 717 кв. ч. от имот с номер по регистър 003296, находящ се в землището на с. К., ЕКАТТЕ 35479, община Д., целият с площ от 1 790 кв. м, за отчуждената част от който е определено парично обезщетение в размер на 2 753 лв. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот не е спорен между страните, доколкото самият административен орган в решението си, предвиждащ отчуждаване на част от имота, е вписал "Т." ООД като негов собственик. По делото е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от процесния имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице А. Александров по отношение отчуждавания имот е налице само една сделка за имоти с подобни характеристики в относимия едногодишен период, поради което и в съответствие с чл. 32, ал. 3 от ЗДС, равностойното парично обезщетение следва да се определи по двойната данъчна оценка на отчуждавания имот. Предвид факта, че приетата по делото като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза определя процесния имот като попадащ в земеделска територия с начин на трайно ползване - ремонт на транспортни средства, същата определя равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота по двойна данъчна оценка /според Удостоверение № 7307001149/22.12.2015 г./, възлизащо на сумата от 2 753 лв. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда като мотивирана, обективно и компетентно изготвена. Същата определя размер на обезщетението за процесния имот, съвпадащ с определения от административния орган размер на обезщетение. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот е правилно определено. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение