Решение № 8941 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2017 г.

Решение № 8941 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е.-П. М." АД, гр. В., подадена чрез юрк. Св. Марчев, решение № 290/22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1985/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 4-2, взето по Протокол № 4/3.06.2016 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ при община-В., с определено обезщетение за право на прокарване на кабелна линия ниско напрежение, през два имота - частна общинска собственост. С доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, с уважаване на първоначалната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - О. В., чрез писмен отговор на юрк. С. Н., оспорва касационната жалба като неоснователна, настоява решението, като правилно, да се остави в сила, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба - неправилно съдебният състав не е кредитирал заключението на тройната Съдебно-оценителна експертиза и е основал извода си за законосъобразност на решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ на оценката, дадена в административното производство от "П." ЕООД. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. За да се произнесе по същество, съобрази следното: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на кмета на община-В., с коее определено обезщетение за право на прокарване на кабелна линия ниско напрежение през имоти - частна общинска собственост, както следва: за трасето от 64.43 л. м. и площ на сервитута 64.43 лв. в ПИ 10135.2559.110 - на стойност 25540 лв. без ДДС и за дължина на трасето от 9.70 л. м. и площ на сервитута 9.70 кв. м. в ПИ 10135.2559.181 - на стойност 3860 лв. без ДДС, като е осъден жалбоподателят да заплати 500 лв. разноски по делото в полза на общината. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 ЗУТ, е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, като стойността на обезщетението е определено по пазарни цени, съобразно възприетата от Комисията оценка на независим оценител - "П." ООД. Назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в. л. В. М. не е била възприета, тъй като за изготвянето й е бил използван сравнителния метод (метода на пазарните аналози), при който се съпоставят достигнати продажни и предложени цени за подобни по предназначение обекти, като в. л. е използвало информация от агенции за недвижими имоти, брокерски къщи и сайтове в интернет - офертни цени, а не реално осъществени сделки. След оспорване, съдът е уважил направеното искане, допускайки изготвянето на тройна съдебно-оценителна експертиза, дало обща цена за прокарване - 17 442 лв. без ДДС, т. е. с 12 058 лв. по-малко от тази на Комисията. И след като резултатът в оценката на единичната експертиза е с 1412 лв. повече от определената от Комисията, при забраната да се влошава положението на жалбоподателя, съпоставката на приетото в решението е направена само с изводите в тройната СОцЕ. Последните също не са възприети от съда, по съображения, че макар и експертите да са посочили, че са взели предвид 4 сделки, извършени от община-В. със същия предмет, не са конкретизирали данните за тях - липсва информация за района, в който са обектите, за пазарната стойност, за площта на сервитутите и пр., за да се прецени, че тези сделки са били наистина с обекти, които са сходни на оценявания по реда на чл. 210 ЗУТ. За разлика от това, съдът е приел, че в оценката, одобрена от Комисията, са посочени сделки в кв. Л., в Цветния квартал с офертни и продажни цени, посочена е средната пазарна цена на 1 кв. м. в района, която е била преобразувана с коефециенти, което обосновава извода за определена по пазарни цени стойност на обезщетението. Решението е неправилно, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като в хода не процеса са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до необоснованост на изводите в съдебния акт. Правилно, по съображение, че при изготвянето на единичната Съдебно-оценителна експертиза, представена от в. л. В. М., са използвани за сравнение офертни цени, а не цени от реално извършени сделки, не е кредитирано същото. Съдът е допуснал и приел тричленната оценителна експертиза, но при твърденията за използвани като база за сравнение при определяне на пазарна цена на сервитута четири сделки, не е изискал доказателства за същите, а директно е игнорирал заключението. При дадената от експертите информация, че сведенията за "подобни сделки - 4 бр. са взети от община-В.", а същата е страна - ответник по делото, не е имало пречка за това, както и да се изискат относими данни от СлВп, при твърдението, че въпросните четири сделки са били надлежно вписани, след което да се направи преценката за необходимост от допълнителна задача. Вярно е, че в приложената по преписка оценка, извършена от "П." ООД по възлагане от О.-В., е налице сравнителна таблица (л. 46) с цитирани офертни и продажни цени за ПИ в горецитираните два квартала на града, но в п. VI - "Информационни източници" на същата, е посочено, че информацията за цените на недвижимите имоти са от " специализирана преса и интернет", което не подкрепя направения от съда извод за определена съобразно законовото изискване стойност на обезщетението. В тази връзка с основание касаторът сочи наличие на Приложение № 1 към заключението на тройната експертиза, представляващо също сравнителна таблица, единият от които посочени имоти е също в р-н Л. на града. Това приложение съдът не е коментирал в мотивите си, а при така събраните дотук доказателства е необходимо максималното изяснаване на относимите по спора факти, обосноваващо новото разглеждане на делото, в хода на което съдът да се произнесе и по претенциите за разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,