Решение № 3934 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9760/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Брадърс 07 ЕООД гр. Хасково чрез процесуалния му представител адв. Т. Коларова. срещу решение 651/13.10.2022 г., постановено по адм. дело 1209/2021 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и срещу допълнително решение 700/13.09.2023 г. по същото дело. С обжалванотое решение 651/13.10.2022 г., постановено по адм. дело 1209/2021 г. по описа на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на дружеството против решение РТД 3000 2423/22.11.2021 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което са променени данните по митнически декларации с МРН 20BG003009057233RO; МРН 20BG003009057511R5 и МРН 20BG003009061367R8, по които не е признато преференциалното митническо третиране на внесените стоки от Турция със сертификат за движение A.TR. А1902045/18.02.2020 г. и е определено митническо задължение по трите митнически декларации в общ размер на 54 501,72 лв., от която сума за мито 45 418,10 лв. и за ДДС 9 083,62 лв. и лихва за забава, изчислена към датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването за това задължение. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно съдът не е възприел доводите на жалбоподателя Брадърс 07 ЕООД, че оспореното решение е издадено в нарушение на изискването за форма на административния акт чл. 59, ал.1 АПК поради липса на ясни мотиви и не са посочени правните и фактически основания за издаването му. В нарушение на процесуалните правила според касатора съдът е разгледал и не се е произнесъл по жалбата на дружеството срещу процесното митническо решение, с което на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в митническото решение, по което е образувано адм. дело 1265/2021 г. на Административен съд гр. Хасково, присъединено към настоящето дело с определение 23/11.01.2022 г. по адм. дело 1265/2021 г. на същия съд. За необосновано и несъответно на фактическото положение касаторът приема мотивирането на решението от съда с това, че митническото решение за поправка на очевидна фактическа грешка съставлява годен и влязъл в сила административен акт, породил целените правни последици, а именно отстраняване на установената в предходното решение очевидна фактическа грешка. Относно неприемането от митническия орган на сертификата за движение на стоките, в касационната жалба се излагат оплаквания, че напълно необосновано и несъответно на събраните доказателства е приетото от съда, че по отношение на процесния сертификат A.TR. А1902045/18.02.2020 г. процедурата по осъществяване на послеващата проверка по чл. 16 от решение 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО Турция от 26 септември 2006 г., е спазена. Приетото от съда за спазване на процедурата е напълно декларативно, без да бъде посочено въз основа на кои събрани по делото доказателства съдът прави този извод. От обективния анализ на събраните по делото доказателства според касатора не се установява да е била изпълнена процедурата по чл. 16, параграф 2 от Решение 1/2006 г., изискваща българските митнически органи да върнат сертификата за движение на митническите органи в държавата износител, в случай Турция, както и фактурата и всякакви документи и получена информация, предполагаща, че информацията в сертификата за движение, е невярна. По делото касаторът твърди, че не са представени доказателства за това изобщо да е направено запитване по реда на чл. 16, параграф 2 от Решение 1/2006 г. до турските митнически органи в резултат, на което да е получен надлежен отговор, отговарящ на изискването на Решение 1/2006 г. Изразява се становище в касационната жалба, че посочената процедура била опорочена, поради което полученият отговор от турската митническа администрация не може да се цени. В нарушение на процесуалните правила се сочи от касатора, че съдът напълно е пренебрегнал представеното от жалбоподателя доказателство документ Е 32073169 180.01 0072038079, издаден от Митническа дирекция Мурабей Турция, неоспорен от насрещната страна, като е прието, че начинът на осъществяване на последващата проверка от страна на митническите органи на Република Турция не следва да бъде предмет на контрол от страна на българските митнически власти. Твърди се от касатора, че обжалваното решение е лишено от липса на мотиви и съдът не бил дал отговор на възраженията на жалбоподателя относно неправилното определяне на митническата стойност, размера на определеното мито за доплащане и определения за доплащане ДДС и то на фона на приетата по делото съдебна експертиза, доказваща категорично основателността на тези възражения на жалбоподателя. Липсата на дължимото обсъждане на заключението на вещото лице касационният жалбоподател счита наред с установените несъответствия по отношение на определената от административния орган митническа стойност или по точно неправилното определяне на размера й и съответното дължимо мито и ДДС според касатора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото се е отразило на правилността, обосноваността и законността на постановеното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение. Обжалва се и решение 700/13.09.2023 г. по същото дело, с което е отхвърлена жалбата на Брадърс 07 ЕООД гр. Хасково срещу решение РТД 3000 2603/10.12.2021 г., с което е допусната поправка на основание чл. 62, ал. 2 АПК на очевидна фактическа грешка в решение РТД 3000 2423/22.11.2021 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив. Релевират се оплаквания, че и това решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, след като се е произнесъл по жалбата срещу решение РТД 3000 2603/10.12.2021 г., с което на основание чл. 62, ал 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение РТД 3000 - 2423/22.11.2021 г., след като се произнесе с решение 651/13.10.20022 г. по адм. дело 1209/2021 г., с което е прието, че решение РТД - 3000 2603/10.12.2021 г. за поправката съставлява годен и влязъл в сила административен акт, породил целените с него правни последици, а именно отстраняване на установената в решение РТД 3000 - 2423/22.11.2021 г. очевидна фактическа грешка. Затова според касатора неправилно съдът е приел, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е валидно издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на материалния закон. В тази връзка се твърди, че обективният анализ на оспорването решение сочи, че не са налице основанията на чл. 62, ал. 2 АПК за издаването му, тъй като административният орган е формирал воля, която не съответства на обективната действителност, както е в настоящия случай не представлява такава грешка. В случая касаторът счита, че съдържанието на акта съществено се променя, като не само се заличават индивидуализиращите белези на посочената митническа декларация, на която се позовава административният орган, но не се посочват и добавят нови три митнически декларации. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационните жалби директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив в писмени бележки, ги оспорва. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваните решения като правилни да се оставят в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Брадърс 07 ЕООД срещу решение РТД 3000 2423/22.11.2021 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което са променените данните по митнически декларации с МРН 20BG003009057233RO; МРН 20BG003009057511R5 и МРН 20BG003009061367R8, като не е признато преференциалното митническо третиране на внесените стоки от Турция със сертификат за движение и е определено митническо задължение по трите митнически декларации в общ размер на 54 501,72 лв., от която сума за мито 45 418,10 лв. и за ДДС 9 083,62 лв., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно митническият орган не е признал преференциалното тарифно класиране на стоките по цитираните по горе 3 бр. митнически декларации за внесените от Турция стоки, респ. представеният сертификат за движение, поради което не е призната договорната митническа стойност, определена е нова такава и са установени задължения за доплащане на мито и ДДС в посочените по - горе размери. Съдът се е позовал на Споразумение за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, сключено в Анкара на 12.09.1963 и е обусловена и приложимостта на решение 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество ЕО Република Турция от 16.09.2006 г. Относно представения от дружеството сертификат за движение A.TR. А1902045/18.02.2020 г. на процесните стоки съдът е посочил, че той се заверява от митническите органи на държавата износител съгласно чл. 7, параграф 1 от решението. В тази връзка съдът е отбелязъл, че България е подписала Споразумение за свободна търговия с Турция, ратифицирано със закон, приет от 38 Народно събрание на 16.09.1998 г., обн. Дв, бр. 111/25.09.1998 г. Посочено е в обжалваното решение, че поради възникнали съмнения относно редовността на представения сертификат, същият бил изпратен за проверка по линия на международното сътрудничество на основание чл. 16 от решение 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество ЕО Турция от 26.09.2006 г., с което са установени подробни правила за прилагане на решение 1/1995 г. на Съвета за асоцииране ЕО Турция. От събраните по делото доказателства според съда е установено обстоятелството на спазване на процесуалните правила за осъществяване на проверката, съдържаща се в чл. 16 от решение 1/2006 г. на сертификата, която се осъществява от митническите органи на държавата износител. Според съда след като е завършила тази проверка, за резултата българските митнически власти са били уведомени с писмо, рег. 32 225189/14.07.2021 г. на Агенция Митници, в което е посочено, че е издадено във връзка с писмо, изх. 32 294556/09.10.2020 г. отговорът бил, че процесът на проверка на сертификата за движение отрицателен поле 15 Резултат от проверката съществува зачертаване с х на графата за съдържание не отговаря на изискванията относно достоверността и точността. Съдът е приел, че по този начин било спазено правилото на чл. 16, параграф 5 от решение 1/2006 г. Относно възражението на жалбоподателя за законосъобразността на последващия контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите я документи за осъществения внос от Турция, съдът е приел, че те са неоснователни. В тази връзка съдът е посочил, че подобно задължение за осъществяване на контрол като посочения, за българските митнически власти не съществува. Според съда решението на българските митнически власти следва да се основава само и единствено на проверката, осъществена от митническите органи на държавата - износител и именно резултати от проверката, осъществена от митническите органи на Турция, съобразно правилото на чл. 16, параграф 5, изр. второ с от решение 1/2006, следва да укажат дали документите са автентични и дали съответните стоки могат да бъдат считани като стоки в свободно обращение в митническия съюз и дали изпълняват другите изисквания на базовото решение. Относно начина на проверката в обжалваното решение се сочи, че то не следва да бъде предмет на контрол от страна на българските митнически власти. По изложените съображения решаващият административен съд е приел, че процесният сертификат не е редовно издадено доказателство за произход, поради което и в съответствие с материалния закон митническият орган е определил законосъобразно нов размер на публичните държавни вземания за внесените стоки. Като не е признал сертификата за годно доказателство за произход на процесните стоки и е задължил търговското дружество да плати дължимото мито и ДДС, директорът на ТД Митница Пловдив е издал административен акт в съответствие с материалноправните разпоредби. С решението, с което съдът се е произнесъл по издаденото от митническия орган решение по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, като е приел, че наистина е допусната очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното решение, която правилно е прието, че е поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, като вместо коректните митнически декларации с МРН 20BG003009057233RO; МРН 20BG003009057511R5 и МРН 20BG003009061367R8, които са цитирани навсякъде другаде в решението, е изписано МРН 20BG003009085470R4. Посочено е от съда, че с акта за поправка митническият орган не се променя правното или фактическото положение на страните в административната процедура, а само се привежда в съответствие действителната воля на административния орган с вписаната такава в административния акт, като е отстранена възможната неяснота и евентуалните трудности при изпълнение на акта. Това решение съдът е приел, че не противоречи на целта на закона, а се постига целта правните последици от поправеното решение да съответстват на целта на закона. Направен е извод, че оспореното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е валидно, издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което жалбата на дружеството е отхвърлена. Обжалваните решения са правилно постановени. Първоинстанционният съд подробно е описал и правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка по подаване на митническите декларации, извършените проверки частична проверка от митническите органи за съмнение, породило се у тях за нарушение на интелектуалната собственост, като част от стоките с търговски марки Alexander Mcqueen 50 чифта обувки, както и Frozen, Minnie mоuse и Marvel 338 бр. детски блузи с дълъг ръкав и 100 бр. детски блузи с къс ръкав. Съдът е посочил, че митническите органи са установили и неправилно деклариране на 332 бр. бебешки комплекти за новородено Ансамбъл памук/синтетика с преобладаващ състав на памук: комплект за момичета (клин и тениска 890 комплекта за стока 20. Правилно съдът е приел, че декларираните в стока 20 са допуснати за свободно обращение и са декларирани с МРН 20BG003009061367R8. Част от стоките са задържани с разписка 0013894/19.02.20202 г., а впоследствие част от стоките ( 15) са допуснати за свободно обращение с МРН 20BG003009057511R5, тъй като притежателят на търговската малка Marvel Characters Inc. е заявил, че не счита, че правата му върху интелектуалната собственост са нарушени. Правилно съдът е приел, че с МРН 20BG003009057233R0 са декларирани 34 вида стоки. Първият спорен въпрос по делото е относно представения от вносителя сертификат за произход A.TR с референтен А1902045/18.02.2020 г. за внесените от Турция стоки. Извършената от митническите органи последваща проверка правилно съдът е приел, че е относно процесния сертификат за произход предвид, че в цитираните по горе митнически декларации е декларирано мито със ставка А00 Мита с размер 0, 00 лв., тази проверка е осъществена на основание чл. 16 от Решение 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество ЕС Турция от 26.09.2006 г. С последното са установени подробни правила за прилагане на решение 1/95 г. на Съвета за асоцииране ЕО Турция. Посочената разпоредба на чл. 16 позволява при възникнали съмнения митническите органи на държавата - вносител да извършат проверка на представения сертификат. С оглед извършената от турските митнически власти проверка на сертификата на основание чл. 16, ал. 5 от посоченото решение е получен отговор, който е отрицателен (с отрицателно попълнено поле 15). При така установеното и митническите органи, а впоследствие и първостепенния съд законосъобразно са приели, че предвид отрицателния отговор на турските митнически власти за представения сертификат A.TR с референтен А1902045/18.02.2020 г. не се следва нулева ставка за мита на процесните стоки. Касационният жалбоподател не е представил други доказателства в подкрепа на тезата си за достоверността на сертификата. Относно размера на задълженията от данните по делото и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че митническият орган не е променил декларираната митническа стойност на внесените стоки от дружеството - чл. 70 във връзка с чл. 77, 1 и чл. 85, § 1.от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС и въз основа на нея е определил задълженията за мито и ДДС. При установеното, че сертификатът за произход е недостоверен, правилно в митническото решение са установени посочените задължения. В касационната жалба е отделено голямо внимание на посочената на стр. 3 от митническото решение с МРН 20BG003009085470R4, за която се твърди, че не е подавана. Видно от данните по делото тази декларация не се е отразила на установените задължения за мито и ДДС в решението на митническия орган. Обосновани са изводите на съда, че е спазена процедурата за последващата проверка на сертификата на основание чл. 16 от Решение 1/2006 г. и резултатите от тази проверка, както вече се посочи и по горе не са опровергани с безспорни доказателства от вносителя. Правилно съдът се е позовал на съдебно счетоводната експертиза и макар експертът да установил някои несъответствия, посочени в допълнителното му заключение, той е категоричен в извода си, че определената митническа стойност по решението на митническия орган представлява действителната договорна стойност на стоките. В тази връзка следва да се посочи, че компетентно вещото лице е изследвало търговските фактури и е сравнил е данните с декларираните данни по процесните митнически декларации. Относно решението на съда, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на митническия орган за допусната поправка на очевидна фактическа грешка, настоящият съдебен състав счита, че това решение не се е отразило на първоначално взетото решение за недостоверността на сертификата за произход, нито при определяне на митническата стойност на процесните стоки. Отразяването на стр. 3 от основното решение на митническия орган на МД 20BG003009085470R4 в никакъв случай не се е отразила на изразената в основното митническо решение воля на административния орган. Тази погрешно изписана митническа декларация на стр. 3 от решението не е участвала при изчисляване на митническата стойност, въз основа на която са определени задължения на дружеството вносител за мито и ДДС. Освен това видно от нейното съдържание, тя касае стоки от Китай изделия от украса от дървен материал- кутия за ключове, табелки, изкуствени букети, сувенирни фигури и др, поради което представеният сертификат и последващата му проверка от митническите органи, вкл. и по линията на международното сътрудничество не касаят така изписаната погрешно митническа декларация в решението на митническия орган. Затова следва да се приеме, че с издаване на решението на митническия орган за поправка, първостепенният съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, не са допуснати нарушенията, визирани в касационната жалба срещу него, както и с решението на митническия орган по чл. 62, ал. 2 АПК в никакъв случай не е променена волята на административния орган, изразена в първоначално издаденото от него решение за определяне на задължения на дружеството вносител за мито и ДДС по отношение на описаните по горе 3 бр. митнически декларация, извън погрешно изписаната. С оглед изложеното обжалваните решения основно и допълнително са правилни и при постановяването им не са допуснати нарушения, които да водят до отмяната им и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане на ответника, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 010,14лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение