Решение № 8987 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Люби и дъщери ЕООД, чрез адв. Табутова срещу Решение 1513 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело 1145 по описа на Административен съд - Благоевград за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на Люби и дъщери ЕООД против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане, с изх. 01-2600/4862#2/21.03.2024 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Според касаторът съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи, че за дружеството не са съществували обективни пречки да подаде заявлението за подпомагане за кампания 2023г. Отделно от това твърди, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като неправилно съдът приел, че не са налице форсмажорни обстоятелства. По изложените съображения се иска постановеното решение да бъде отменено, както и спорът да бъде разрешен по същество, като бъде отменен издадения административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 2 090 лв. Ответникът - Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", оспорва подадената касационна жалба в подаден писмен отговор чрез юрисконсулт Д. Христова и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила по съображения посочени в приложено по делото писмено заключение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане, с изх. 01-2600/4862#2/21.03.2024 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е прекратен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 по отношение на Люби и дъщери ЕООД и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично животновъдство" в размер на 4 969,95 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква "б" вр. чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие". Установено е, че Люби и дъщери ЕООД, е било одобрено за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014- 2020 г., с направление "Биологично животновъдство" през кампания 2020 г., и съгласно подаденото Заявление за подпомагане през кампания 2020 г., е поело петгодишен биологичен ангажимент при спазване изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие". Не е спорно, че оспорващият е подавал заявление за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г., направление Биологично животновъдство, за кампании: 2020 г.; 2021 и 2022 г., като за процесната кампания 2023 г., не е подал заявление за плащане. Общата изплатена сума по направление Биологично животновъдство, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 12 424,88 лв. С писмо изх. 01-2600/4862/25.10.2023 г., ДФЗ е уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. Посочено е, че при извършени административни проверки е установено, че Люби и дъщери ЕООД, не е подал заявление за плащане по направление "Биологично животновъдство" за кампания 2023, с което е нарушен чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и е налице основание за прекратяване на ангажимента. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. В дадения му срок, кандидатът не е подал възражение и не е представил доказателства. Прекратяването на поетия ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 е мотивирано от административния орган с установеното при извършените административни проверки неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., изразяващо се в неподаване на заявление за плащане по направление "Биологично животновъдство" за кампания 2023 г. Същото представлява основание за прекратяване на ангажимента съобразно чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и за възстановяване на получената финансова помощ по направлението в размер на 40% от полученото подпомагане / 12 424,88 лв. /, равнящ се на 4 969,95 лв., в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква "б" от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Като е приел за установено по безспорен начин, че Люби и дъщери ЕООД не е подал заявление за плащане за кампания 2023, съдът е формирал извод за законосъобразно прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. В тази насока е съобразил разпоредбите на чл. 29, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 8 от Наредба 4, регламентиращи, че биологичните дейности по направленията от мярка 11 се прилагат за период от пет последователни години, като финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания. След това съдът е изложил подробни мотиви, поради които приема за неоснователни доводите на дружеството, че неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2023г. е по обективни причини и представлява форсмажорно обстоятелство. В тази връзка, съдът е посочил, че при управлението на дейностите по направление "Биологично животновъдство", за разлика от направление "Биологично растениевъдство" няма нормативно изискване одобрените и заявените площи да бъдат едни и същи, а е достатъчно дружеството да стопанисва най-малко 0.5 ха пасищна площ, респ. да отглежда поне 1 ЖЕ от заявен вид, за да получи подпомагане. С оглед което, влязлото в сила решение по адм. дело 198/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, на което се позовава оспорващия е неотносимо, като постановено при други факти. Освен това, с оглед поддържаната теза от оспорващия, че още през м. април 2022 г. дружеството е имало проблем със заявяването на площите и животните по направление "Биологично животновъдство", съдът е приел, че тези обстоятелства не са били пречка за подаване на заявление за подпомагане за кампания 2022 г., когато са заявени за подпомагане други площи от 6,20 ха и 270 бр. животни, които не са били включени в системата на БАБХ "Ветис" в статус "изгубени", поради което е обоснован извод, че оспорващото дружество е могло да стори същото и през кампания 2023 г. и сочените обстоятелства не са обективна пречка за неподаване на заявление за кампания 2023г. Отделно от това е посочено, че не се ангажирани доказателства от страна на оспорващия, да са налице обстоятелства за промяна на въведените данни в системата на БАБХ, а именно ако извършваната дейност от Люби и дъщери ЕООД е в рамките на нормативните изисквания и дружеството реално отглежда заявените за подпомагане животни в пълен обем е следвало по пътя на административния или съдебния контрол да инициира промяна на статуса "изгубени" на процесните 443 бр. животни /овце/, което не е сторено. На последно място е посочено, че в случая не се касае за форсмажорни обстоятелства, след като същите са възникнали и станали известни на оспорващия през м. 04. 2022 г., не са заявени от него пред ДФЗ в 15 - дневен срок от узнаването им, съгласно изискването на чл.15, ал.6 от Наредбата, а и твърдените обстоятелства не са пречка за подаване на заявление за подпомагане в съответствие с чл. 36, ал. 1 от Наредба 4. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и основните доводи на страните, като е установил относимите факти и е изложил мотивирани правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд като правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства, поради което и по аргумент от чл. 221, ал. 2 АПК не следва да ги повтаря. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 от същата наредба за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. Правилно е съобразено от административния съд, че съгласно на чл. 29, § 3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Съобразно чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". В разглеждания случай е безспорно установено, че Люби и дъщери ЕООД не е подал заявление за плащане за кампания 2023 г. по направление "Биологично животновъдство". Неоснователен е основния довод на касатора, че причината за неподаване на заявлението за плащане не е по вина на дружеството, а се дължи на форсмажорни обстоятелства, каквито са включването на заявени за подпомагане площи в НП Рила и отразяването на част от заявените за подпомагане животни от БАБХ със статус изгубени. Неоснователно се твърди от касатора, че заявяването на по-малко от заявената площ или животни води до санкция на основание чл.14, ал.2, т.2 от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 за съответното направление, когато кандидатът заяви по-малко ЖЕ или площи по направление "биологично животновъдство" от определените в чл. 36, ал. 1. Съгласно чл.36, ал.1 от Наредбата, кандидатите за подпомагане по направление "биологично животновъдство" трябва да отглеждат най-малко 1 ЖЕ от заявен вид и да стопанисват най-малко 0,5 ха пасищна площ или фуражни култури. В случая е безспорно установено, че кандидата е стопанисвал площи над минимално предвидения размер от 0,5 ха и отглеждал животни над минимално предвидения брой от 1 ЖЕ от предвидения вид, поради което не е имало пречка нито за отпускане на помощта, нито за заявяването и. Освен това, както правилно е посочил първоинстанционния съд по направление Биологично животновъдство няма изискване за подаване на заявление за плащане да се стопанисват същите площи и да се отглеждат същия брой животни, както заявените. Безспорно е установено, че за предходната кампания 2022 г. кандидата е подал заявление за плащане, като е декларирал стопанисваните площи, извън включените в НП Рила и отглежданите животни, които не са отразени от БАБХ със статус изгубени, по което е получил плащане, поради което обстоятелствата не са се променили за кампания 2023 г. и е нямало обективни пречки за подаване на заявление за плащане, въпреки стопанисваните други площи и отглежданите по-малък брой животни. Вероятността кандидата да получи по-нисък размер на субсидията при по-малък брой отглеждани животни, не е основание за неподаване на заявление за плащане за кампания 2023 г. А твърденията, че неправилно част от отглежданите животни са отразени в акт на БАБХ със статус изгубени са недоказани, след като акта на БАБХ не е обжалван и е влязъл в законна сила. Споделя се извода на първоинстанционния съд, че не са доказани обективни причини за неподаване на заявлението за плащане за кампания 2023 г., нито форсмажорни обстоятелства, а и не е спазена процедурата по чл.15, ал.6 от Наредбата за съобщаване до ДФЗ на форсмажорни или изключителни обстоятелства в писмена форма и в 15 дневен срок от узнаването им от земеделския стопанин. По гореизложените съображения решението, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,