Решение № 10818 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2019 г.

Решение № 10818 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Добрев, насочена срещу Решение № 2374/05.04.2019 г. по адм. дело № 8924/2017 г. на Административен съд- София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са налице безспорни доказателства за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Моли да се отмени съдебното решение и да се уважи исковата претенция изцяло. Претендира сторените разноски по делото в двете инстанции. Ответникът- Национална агенция по приходите в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Крумова моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана касационната жалба. Касационният жалбоподател- М. Добрев, в съдебно заседание моли за отмяна на решението на АССГ и да се уважи касационната жалба, като се осъди ответника да ми заплати претендираните суми. Съображения в тази насока са развити в представените писмени бележки. Ответникът- Национална агенция по приходите, в съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Крумова, моли за отхвърляне на касационната жалба, като недоказана и за оставяне в сила решението на АССГ, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВЕТЕ на М. Добрев от [населено място] срещу Национална агенция по приходите– гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на частичен иск в размер на 2500 лева от 10 000 000 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3500 лева за лекарства и лечение- частичен иск от общ иск в размер на 15 000 лева, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2500 лева от общ иск в размер на 2 000 000 лева за периода от 01.05.2010 година до 07.10.2013 година, вследствие отмяна на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 998/11.05.2010 година. На следващо място е отхвърлил искането на Национална агенция по приходите – гр. София за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат АССГ е установил, че искът е насочен срещу надлежен ответник Национална агенция по приходите, която съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и длъжностното лице, издало Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки- Главен публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП- София, като според чл. 6 от същия закон Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Посочил е, че Постановление на ТД на НАП от дата 11.05.2010 година - за налагане на предварителни обезпечителни мерки-запор на движими и недвижими вещи е било отменено от съда с влязло в сила Решение № 2395/18.05.2011 година, постановено по адм. дело № 4802/2010 година по описа на АССГ. Счел е за недоказано твърдението на ищеца, че вследствие на наложената възбрана върху недвижимия имот, той е претърпял загуба в размер на 195 000 евро- неполучената от него цена по Предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот от 23.04.2010 година. Оценил е, че ищецът много преди да е издадено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е осъществил посоченото в Гражданския договор за извършване на работа с личен труд. Наред с това, по делото не се съдържат доказателства, че след издаване на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, ищецът е бил поставен в невъзможност да осъществява договореното по договора, и вследствие на това, този договор е прекратен именно поради невъзможност да извърши договореното. В обобщение е приел предявеният частичен иск за заплащане на обезщетение в размер на 2 500 лева от 10 000 000 лева за претърпени имуществени вреди за недоказан и неоснователен. Адм. съд е намерил за недоказан и неоснователен и иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3500 лева частичен иск за лекарства и лечение от общ размер 15 000 лева Преценил е като неподкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че вследствие на налагането на предварителни обезпечителни мерки той е получил редица заболявания и се е влошило здравословното му състояние. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са развитите доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, тъй като в него са нарушени съдопроизводствените правила. Решаващият състав на административния съд правилно е възприел е претенцията и е провел исковото производство съобразно предмета на делото. При условията на чл. 224 АПК е съобразил указанията по тълкуване и прилагане на закона, посочени в Решение № 10116 от 31.07.2017 г. по адм. дело № 12536/2016 г. Върховният административен съд. В тази връзка по делото са били уточнени обстоятелствата въз основа на които се претендират вредите. Били са индивидуализирани исковете за пропуснати ползи от възнаграждения по инвестиционни договори, както и това от кой момент се изчислява твърдяната пропусната полза. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК и е дал указания за разпределянето на доказателствената тежест върху страните, като е събрал относимите и необходими доказателства. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са съобразени със становищата на страните и обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства- чл. 172а АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 203 АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай съдът правилно е преценил, че не са настъпили твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Ищецът не е изпълнил задълженията, определени в чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на претърпяна вреда. Не е установил конкретна щета, която да подлежи на обезвреда. Съдът правилно е отхвърлил като недоказана претенцията на ищеца за причинени неимуществени вреди за заболявания, за които ищецът твърди, че са настъпили вследствие от отменения административен акт. За част от заболяванията не се доказва да са настъпили, а другата част са настъпили преди отмяната на административния акт и не са в причинно следствена връзка с него. Съдът правилно е анализирал писмените доказателства по делото и заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза и оценил данните в тях и връзките им с обстоятелствата от претенцията. Съдът обосновано е кредитирал заключението на вещото лице по СМЕ. Видно от приетите доказателства М. Добрев страда от хронични заболявания, които се лекуват през целия живот, като между тях и отмененото по съдебен ред постановление, няма причинно-следствена връзка. Правилно адм. съд е приел, че въз основа на експертизата и представените медицински документи не може да се установи, че за ищеца са настъпили твърдените имуществени вреди за лечение и лекарства. Относно претенцията за пропуснати ползи правилно решаващия съд е установил, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е имал възможност да получи приход, ако не е бил отменения акт. Не е установил вероятност за настъпване на вредоносен резултат с конкретно измерение и съдържание. Пропуснатата полза по чл. 82 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗОДОВ представлява реално обозрима, а не хипотетична вреда, като предположението за нея, винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и да е очертана в нейните параметри. Същата не може да почива на несигурна вероятност и общо допускане за настъпване на увеличаването. Обосновано твърденията на ищеца за пропуснати ползи са били приети за неоснователни и недоказани. Предвид Тълкувателно Решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод, че не е установена имуществена вреда във вид на пропусната полза, доколкото липсва в достатъчна степен наличието на сигурност от увеличаване на патримониума на лицето. Правилно и законосъобразно, съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за причинени имуществени вреди от неосъществена продажба на недвижим имот в [населено място], [област]. Имотът е останал в патримониума на ищеца и след отмяна на обезпечението е могло по всяко време да бъде продаден. Липсват реални доказателства, че е намалена стойността на имота към процесния период. Напротив, от общоизвестни извадки в медиите по отношение на стойностите на недвижимите имоти, цената на недвижимите имоти ежегодно се е повишавала. Не е доказан по делото и искът, предявен от ищеца за пропуснати "ползи и печалби". Не са ангажирани доказателства, че преди започване на ревизията и налагането на обезпечителни мерки, ищецът е работил по реализирането на инвестиционен проект, във връзка с построяването на фотоволтаични паркове, от които е щял да получи хонорар, в размер на 25 милиона долара. Не се доказва и твърдението му, че е възпрепятствано усвояването на инвестиционни кредити, в размер на 900 милиона щатски долара и че същите са били отпуснати от търговски дружества, регистрирани в САЩ, тъй като не е установено кои са дружествата, не са приложени писмени договори, авансови плащания, отчети към възложителите, фактуриране на доставките и други документи. Освен това по делото не са представени инвестиционни проекти, финансови обосновки към тях, доказателства за етапа на реализиране. Липсват и други доказателства въз основа, на които да може да се направи извод за реално съществуващите проекти и сигурните бъдещи приходи от тях и техния размер. Реалната възможност за получаване на приходи от страна на ищеца, като физическо лице по договори за извършване на работа с личен труд също не се доказва от представените по делото доказателства. Ищецът не е доказал с преки доказателства, създаващи сигурно убеждение, че за процесния период е била налична реална възможност от реализиране на приходи, която е била възпрепятствана от отменения акт на администрацията. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,