Решение № 8101 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 869/2018 г.

Решение № 8101 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 869/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 231 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на С. Й. Ф. от гр. Б., ж. к. "Запад", бл. ..., ет. ..., ап. ..., против решение № 13305 от 3.11.2017 г. по адм. дело № 12356/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-3521/08.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат оплаквания, че атакуваното решение е постановено при наличие на нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Твърди се, че тричленният състав в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил и преценил възраженията на жалбоподателя за липсата на предпоставки за издаване на обжалваната заповед на посоченото в нея правно основание - чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Развиват се доводи за допуснато от решаващия състав нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на участие и защита на жалбоподателя. В с. з., чрез адв Георгиева, се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на защитната теза на касатора. Претендира се отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, в с. з. и писмени бележки по съществото на спора, оспорва постъпилата жалба като неоснователна. Счита, че не са налице релевираните от касатора нарушения на материалноправни разпоредби и на съдопроизводствени правила. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е заповед № 8121К-3521/08.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал 1, т. 8 ЗМВР, за извършени нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. 15, 19, 20 и 76 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор С. Й. Ф., полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" в Първо районно управление - Б. при ОДМВР - Б.. Като фактически основания за издаване на административния акт са послужили констатациите на дисциплинарна комисия, съдържащи се в обобщена справка рег. № 244р-13030/19.07.2016 г. за извършени от служителя деяния, представляващи нарушения на цитираните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да обоснове извод за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на ВАС е приел, че актът на министъра е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 1, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР, в установената форма и при спазване на разписаната в ЗМВР процедура по налагане на дисциплинарни наказания. Въз основа на представените документи, установяващи датата на извършеното от държавния служител деяние, за което му е наложено наказанието и датата, на която материалите от дисциплинарното производство са достигнали до дисциплинарнонаказващия орган, съдът е приел, че процесуалните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител са спазени. Констатирал е, че на дисциплинарно наказаното лице е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган преди да му бъде наложено наказанието, с което на държавния служител е било осигурено реално право на защита. Тричленният състав е анализирал поотделно и в съвкупност доказателствата, приобщени към административната преписка, както и тези, събрани в образуваното срещу служителя наказателно производство, вследствие на което е счел, че изложените в оспорената заповед фактически и правни основания са налице. Съдът не е възприел тезата на жалбоподателя за неустановеност на вмененото му дисциплинарно нарушение като е посочил, че защитната му позиция се опровергава от доказателствения материал по делото, а в съдебното производство не са били събрани други допълнителни доказателства, които да установяват различни факти и обстоятелства или да подкрепят обясненията на служителя. Последните са преценени като нелогични, неясни и вътрешнопротиворечиви. Според тричленният състав на ВАС, протоколите за разпит на свидетели и писмените сведения отразяват непротиворечиво фактите, описани в оспорената заповед, а именно, че на 15.04.2016 г., в работно време и в полицейската си униформа, на паркинг срещу сградата на ОДМВР - Б., С. Ф. е написал проект за молба за оттегляне на подадена преди това жалба от Т. Т. срещу М. Ф. с оплаквания, свързани с проституиране и я предоставил на потърпевшата, за да я използва като образец. Пред пострадалата служителят е демонстрирал близки отношения с М. Ф. и е затвърдил нейното убеждението, че криминално проявеното лице се ползва с подкрепа от действащ служител на МВР. Тричленният състав на ВАС е приел, че близките контакти между полицейския служителя и М. Ф. се установяват от доказателствата за провеждани телефонни разговори и показанията на Т. Т. и С. Г.. Поради това съдът не е кредитирал обясненията на жалбоподателя за случайна среща на 15.04.2016 г., при която той е оказал съдействие на пострадалата. Неправомерната дейност на М. Ф. се установявала от записите в централния полицейски регистър. Освен това са събрани и доказателства, че С. Ф. е предоставял на М. Ф. служебна информация във връзка с постъпили срещу него жалби, като това поведение на служителя е станало известно на широк кръг лица. Съдът е посочил, че констатациите на дисциплинарноразследващия орган са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установяват деянията, описани в оспорената заповед. Това поведение правилно е оценено от органа като нарушение на т. 15, 19, 20 и 76 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, вследствие на което тричленният състав на ВАС е формирал краен извод, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон първоинстанционният съд е направил верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № 8121К-3521/08.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Правилни за изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР като на служителя е осигурена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 12 от закона, дисциплинарното производство е приключило в определения срок, удължен със Заповед № 8121-2475/28.06.2016 г., като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Жалбоподателят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарнонаказващия орган. Последният е издал оспорената заповед при спазване на процесуалните срокове по чл. 195, вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, след внимателен и задълбочен анализ на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, включително материалите по образуваното сл. дело № 31/2016 г. по описа на Окръжен следствен отдел ори Окръжна прокуратура - Б., вземайки предвид тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Правилно съдът е установил, че описаните в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка и поведение на наказаното лице сочат категорично на извършено от него нарушение на императивните правила, регламентирани в т. 15, 19, 20 и 76 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител утвърден със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.). Възражението на жалбоподателя за недоказаност и "хипотетичност" на констатациите на дисциплинарната комисия се опровергава категорично от документите, приобщени към административната преписка, приети като доказателства по делото. Безспорно е установено, че на 15.04.2016 г., в работно време и в полицейската си униформа, на паркинг срещу сградата на ОДМВР - Б., С. Й. Ф. е написал молба за оттегляне на подадена преди това жалба от Т. Т. срещу М. Ф. с оплаквания, свързани с проституиране. Активното участие на служителя се установява от заключението на приложената на л. 106 от преписката Експертна справка № 106/13.05.2016 г. на началник "НТЛ" при ОДМВР - Б., съгласно която ръкописният текст в молбата на Т. Т. е написан лично от С. Ф. Наред с това, вместо да окаже изискващото се от служебните му задължения съдействие и помощ на пострадалата, С. Ф. е демонстрирал близки отношения с криминално проявения М. Ф., като по този начин е затвърдил у нея убеждението, че незаконната дейност на М. Ф. се протежира от служител на МВР. За противоправното поведение на последния сочат данните, съдържащи се в информационните масиви на ОДМВР - Б., а от доказателствата за проведени разговори се установява, че служителят, използвайки служебното си положение е информирал М. Ф. за постъпили срещу него жалби, като при това не е предприел съответните действия за станал му известен случай на нанесен побой от М. Ф. върху свидетелката С. Г. Описаната фактическа обстановка, установена от дисциплинарнонаказващия орган и съда, следва от приложените по делото протоколи за разпит на свидетели, справка за трафичните данни на абонатни номера, ползвани от С. Ф. и М. Ф., справка относно съдебни регистрации, криминални прояви и образувани следствени дела и досъдебни производства за М. Ф., молбата на Т. Т. за оттегляне на жалбата, неподписана молба с почти идентично съдържание и самата жалба на пострадалото лице. Всички представени доказателства са обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях решаващият състав е приел, че посочените в заповедта обстоятелства обосновават ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя. В тази връзка касационното оплакване, че тричленният състав в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил и преценил възраженията на жалбоподателя за липсата на предпоставки за издаването на обжалваната заповед на посоченото в нея правно основание, е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че налагането на дисциплинарно наказание може да бъде извършено само след влизане в сила на осъдителна присъда по образуваното наказателно производство. Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично предвижда, че държавните служители от МВР носят дисциплинарна отговорност независимо, че деянията им могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност. Касаторът е наказан за нарушаване на етичните норми и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не обвързан от наказателното производство. Не се констатират и сочените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила, гарантиращи правото на защита и лично участие на страната в съдебния процес. Н. е оплакването, че съдът е игнорирал изпратената по факс молба за отлагане на насроченото за 21.06.2017 г. открито съдебно заседание поради заболяване на жалбоподателя и заявеното оттегляне на пълномощията на ангажирания по делото процесуален представител. Видно от приложения по делото протокол от 21.06.2017 г., решаващият състав не само е докладвал молбата с правно основание чл. 139, ал. 1 АПК, но и е уважил същата, като не е дал ход на делото, отложил е заседанието и го е насрочил за 11.10.2017 г. По аргумент от чл. 137, ал. 7 АПК, изпращането на последваща призовка до жалбоподателя, в качеството му на вече редовно призована страна, не е необходимо, поради което процесуално законосъобразен е изводът на съда, че оспорващият е редовно призован за откритото съдебно заседание на 11.10.2017 г. Като е дал ход на делото, а впоследствие и на спора по същество, решаващият състав не е допуснал съществени процесуални нарушения, нито е осуетил възможността на лицето да осъществи правото си на защита в пълен обем. Наред с това следва да се посочи, че протоколът от проведеното съдебно заседание е обществено достъпен на електронния сайт на съда, поради което при проявена процесуална активност на жалбоподателя, нужна и с оглед оттегления мандат на ангажирания по делото адв. Чорбаджийски, първият е могъл да узнае за датата на насроченото съдебно заседание и своевременно да организира съдебната си защита, включително да направи съответните доказателствени искания. Следва да се отбележи, че в съдебното заседание на 17.05.2018 г. пред касационната инстанция бяха представени от жалбоподателя и приети от съда писмени доказателства, както следва: заверени от него преписи от протокол от 01.02.2018 г. по НОХД № 514/2018 г. на Районен съд Б., протокол от 02.02.2018 г. по същото дело, молба без адресант до началник на 01 РУ на МВР Б., както и копие от жалба от Т. С. Т. от 15.03.2016 г. С това искането на оспорващия за попълване на доказателствения материал е удовлетворено. Друг е въпросът, че представените документи не установяват различни от вече установените със съответните доказателства обстоятелства, свързани с извършеното от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и не променят решаващия извод за законосъобразност на наложеното с акта дисциплинарно наказание. Що се отнася до възражението на адв. Георгиева в с. з., че нередовното призоваване на жалбоподателя е възпрепятствало да бъдат разпитани като свидетели лицата, сочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се отбележи, че същите тези лица са дали сведения пред дисциплинарно разследващия орган. Лицето, имащо пряко отношение по случая - М. С. Ф., е привлечент като обвиняем в досъдебното производство, наложена му е мярка "задържане под стража" и е настанен в сектор "Арести" на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - Б.. След спазване на процедурата, предвидена в ЗМВР и получено разрешение за осигуряване на достъп, членовете на дисциплинарно разследващия орган са го посетили, но той изрично е отказал да напише писмено обяснение по случая и да отговори на поставените му въпроси (виж Докладна записка рег. № 244р-11436/20.06.2016 г. - л. 98 от преписката). При това положение, с оглед събраните доказателства, доколкото не се установяват противоречия в изявленията на разпитаните в дисциплинарното производство лица, по аргумент от чл. 171, ал. 1 АПК и при съобразяване на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, повторното им изслушване в съдебната фаза не е било необходимо. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Министерство на вътрешните работи се дължат такива в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,