Решение № 8043 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Петков, и от Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния представител държавен експерт В. Ангелов (служител с юридическо образование), против решение 12572 от 20.11.2024 г., постановено по административно дело 11939/2022 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на второ отделение на ВАС, в частта, с която са отменени по жалба на "Еко партнърс България" АД със седалище гр. София, чл. 73, ал. 3, Приложение 8 към чл. 58, ал. 1 т. 1 и чл. 62, ал. 1 т. 1, чл. 57 т. 16 и т. 20, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1 т. 33 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приети с Постановление на Министерски съвет 419 от 14.12.2022 г. С необжалваната част на решението, в която същото има характер на определение, е оставена без разглеждане жалбата на "Еко партнърс България" АД със седалище гр. София, в частта, с която се оспорват чл. 61, т. 11, т. 12 и т. 13 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приети с Постановление на Министерски съвет 419 от 14.12.2022 г. и е прекратено производството по делото в тази му част. В касационните жалби на министъра на околната среда и водите и на Министерския съвет са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Направени са искания за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявената жалба. В касационната жалба на Министерския съвет се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а в касационната жалба на министъра на околната среда и водите се иска присъждане на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Еко партнърс България" АД, ЕИК: 204295072, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния представител А. Спасова прокурист, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска жалбите да бъдат отхвърлени и съдебното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и предлага решението да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени направените в жалбите оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. За да отмени оспорените разпоредби от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО), приети с Постановление на Министерския съвет 419 от 14.12.2022 г., съдът е формирал извод, че тя е приета от компетентен орган - Министерският съвет на Република България, при надлежна законова делегация, в съответствие с изискванията за форма, но при наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства за изработена окончателна оценка на въздействието и не е изпълнено изискването на чл. 30б, ал. 4 УПМСНА, като изготвената частична оценка не е съобразена с дадените препоръки по чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. "а". Според първата инстанция липсата на изпълнена оценка съобразно дадените указания, навежда на неизпълнение и на фактическия състав на чл. 30б, ал. 3 от УПМСНА. Съдът е счел, че е налице и съществено нарушение на чл. 27 от ЗНА, тъй като по делото няма доказателства, че проектът на ПМС с приетите изменения е съобразен с отправените от Министерство на финансите препоръки и че е надлежно съгласуван с посоченото министерство. Също така съдът е намерил, че е допуснато и нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като по отношение на оспорените разпоредби на чл. 73, ал. 3, Приложение 8 към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1, чл. 57, т. 16 и т. 20, чл. 10, ал. 2, чл. 25а и § 1, т. 33 от ДР на НООО не са изложени мотиви за необходимостта от приетите изменения. Според съда в конкретния случай липсват също така и мотиви и разчети, относно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и изводи относно очакваните резултати от прилагането на изменените разпоредби и не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Относно съответствието на направените изменения с материалния закон съдът е счел по отношение на оспореното Приложение 8, прието към чл. 58, ал. 1, т. 1 и чл. 62, ал. 1, т. 1 на НООО, че чл. 58 и чл. 62 нямат ал. 1, т. 1, към които е прието приложението, поради което същото няма нормативно основание и е незаконосъобразно. По отношение на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от НООО съдът е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с акт от по-висока степен - чл. 82, ал. 9 от ЗУО, съгласно който с наредбата могат да бъдат определени само условията и редът за предоставяне и усвояване на гаранцията, но не и да бъде въведено ново изискване за предоставяне на нова банкова гаранция, а още по-малко такова, което е обвързано с резултат от съдебен акт. Досежно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 25а първоинстанционният съд е приел за основателно възражението, че същите не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, тъй като не са ясни и точни. Посочено е също така, че при анализ на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 вр. с ал. 1 не може да бъде извлечена еднозначно волята на органа за приемане на изменението и целта на същото, като това се отнася и за оспорените разпоредби на чл. 57, т. 16 и т. 20, в които е направено препращане именно към посочения чл. 10 от НООО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице релевираните от жалбоподателите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства. Противно на изложеното в касационните жалби на Министерския съвет и на министъра на околната среда и водите, при извършената преценка относно спазването на процедурата по Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), съдът е тълкувал и приложил правилно относимите правни норми и е формирал правилни правни изводи, които следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.