Решение № 7934 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2009 г.

Решение № 7934 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Областна дирекция на МВР-Сливен (ОД на МВР) и Невелин Димитров Илиев от гр. Сливен против решение № 14/19.02.2009 г., постановено по адм. д. № 293/2008 г. от Административен съд гр. Сливен. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответникът - Светла Бойчева Илиева като законен представител на малолетното дете Благовеста Невелинова Илиева представя писмено възражение срещу касационната жалба. Ответникът-Дирекция "Социално подпомагане" гр. Сливен не взема становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение е отменена заповед № 2008007197/15.09.2008 г. на директора на ОД на МВР-Сливен, с която е наложена принудителна административна мярка-забрана за напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи на българската гражданка Благовеста Невелинова Илиева. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че всеки български гражданин, включая и малолетно дете, който притежава документи за самоличност и спрямо когото не е наложена принудителна административна мярка по Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) или друга такава, наложена от органите на прокуратурата или съда, има конституционното право свободно да напуска пределите на страната. Приема също така, че актът е издаден, без да са преценени интересите на малолетното дете и евентуалната необходимост да пътува извън страната с майка си. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, понастоящем Закон за българските лични документи (ЗБЛД), (Загл. Изм. ДВ бр. 82/2009 г.), може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При хипотезата на цитираната норма тези ограничения следва да бъдат разглеждани в контекста на правата и интересите на малолетното дете. При преценката на правото и интереса на детето да живее с майка си с оглед пола и възрастта му и липсата на съгласие на бащата, което обстоятелство не е абсолютно основание за отказ за издаване или отнемане на паспорт, правилно и в съответствие с материалния закон административният съд отменя ограничителния административен акт като посочва в мотивната част на решението, че единствено преградите, изброени в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБДС следва да се преценят в конкретния случай от компетентния административен орган да се произнесе по молбата на Светла Бойчева Илиева. Представената от касатора - директора на ОД на МВР Сливен молба на 15.09.2009 г., с която иска прекратяване на касационното производство по делото, поради оттегляне на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, е ирелевантна за настоящото производство, тъй като с молбата не е направено оттегляне, респективно отказ от касационното обжалване по надлежния ред. По изложените съображения и като отменя заповед № № 2008007197/15.09.2008 г. на директора на ОД на МВР-Сливен, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение