Решение № 2913 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2017 г.

Решение № 2913 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8974/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мебелна къща Я.- В. Т." ЕООД, гр. П., представлявано от управителя, срещу решение № 1032 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 290/2017 г. по описа на Административния съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-16001316001913-091-001/25.08.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 821/27.12.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 30 910,87 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 651,82 лв. Изложени са твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - съставляващи касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение. В съдебно заседание дружеството- касатор се представлява от адв. И. Т., който поддържа касационната жалба и претендира разноски по списък. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 566, 61 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на разглеждане пред административния съд е бил РА, потвърден с решение на ДД "ОДОП", с който на "Мебелна къща Я.-В. Т." ЕООД са определени задължения за данък по ЗДДС в общ размер на 30 910,87 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 651,82 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "А. Б. - 83" ЕООД, "С. В. Е." ЕООД, "Б. С. Г." ЕООД, "М С. Ф." ЕООД и "Е. Е. В. 75" ЕООД. Предмет на фактурите издадени от горните дружества са били "рекламни стоки и материали" и "рекламни услуги". За да отхвърли жалбата на "Мебелна къща Я.- В. Т." ЕООД първоинстанционният съд е посочил, че от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства сочените като доставчици дружества да са прехвърлили правото на собственост върху стоките на касатора, респ. да са извършили услугите. Същите съдът е посочил като недостатъчни за оборване констатациите на органа по приходите. Приел е, че не са налице предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС условия за възникване и предпоставките за признаване правото на данъчен кредит на "Мебелна къща Я.- В. Т." ЕООД. Относно доставките от "М С. Ф." ЕООД и "Б. С. Г." ЕООД не са ангажирани никакви доказателства с изключение на копия от процесните фактури, договори, приемо-предавателни протоколи (за част от фактурираните стоки и услуги) и счетоводна отчетност. Същите са с предмет канцеларски материали, рекламни материали, услуги по договор за онлайн реклама, услуги по договор за поддръжка и оптимизация на сайт, услуги по рекламни дейности и услуги по договори за изработка на рекламни флаери, дипляни, извършване на услуги по консултиране, изработка на стратегия и публикуване в мрежа от сайтове на реклама, изработка на рекламен банер, услуги по консултиране, предложение, планиране и изграждане на WEB реклама в мрежата на G. A. и др.. Съдът е посочил, че от малкото ангажирани доказателства не става ясно какво представлява рекламата и какво се рекламира, къде е публикувана, в кои сайтове и други неясноти, които препятстват възможността да бъде установено действителното осъществяване на услугите именно от фактуриралите ги доставчици и още повече самата реалност на извършването им. Съдът е съобразил, че предвид липса на основната предпоставка за реално извършване на услугата, следва да бъдат приети за ирелеванти доказателствата за плащането по доставките и отразяването на това по счетоводните записвания. Мотивирал е решението си с липсата на достатъчно годни доказателства сочещи към осъществяване на така специфичните услуги. Посочил е, че предвид характера на фактурираните доставки е следвало поне да има следа за осъществяването им от процесните доставчици именно към ревизираното лице "Мебелна къща Я.- В. Т." ЕООД. Не може да се установи реалното осъществяване на доставките, което е довело съда до извода за ненастъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. Съдът е посочил, че по повод доставките твърдени като осъществени от дружествата "A. Б. - 83" ЕООД и "С. В. Е." ЕООД, фактурирали услуги по разпространение на рекламни материали, от събраните писмени доказателства при извършената насрещна проверка на доставчиците е видно, че доказателства за изпълнение на договорите не са ангажирани - не става ясно кой изработва рекламните материали и от къде "A. Б. - 83" ЕООД и "С. В. Е." ЕООД ги получава, за да ги разпространи на по-късен етап, не става ясно и кой разпространява процесните материали. Още повече, че не могат да се индивидуализират количествата на рекламни материали, които да са предадени от възложителя на изпълнителя, за да бъдат те разпространени. Решаващият състав е съобразил факта, че няма данни къде и от кого са изработени флаерите, дипляните и афишите. Съдът е счел, че по отношение на представените граждански договори сключени между "A. Б. - 83" ЕООД и физически лица не може да се установи, че именно сочените в договорите лица са тези осъществявали разпространението на рекламните материали. Относно доставките на стоки съдът е посочил, не са налице достатъчно доказателства оборващи констатацията на органа по приходите за липса на реално предадени стоки от вида и количеството на процесните. Решението е правилно. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и услуги и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и в тежест на жалбоподателя е да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е съумял да стори по делото. Съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност те не установяват реалното осъществяване на спорните доставки. От частично представените приемо-предавателни протоколи/констативни протоколи не се установява, че правото на собственост върху процесните стоки по издадените фактури от процесните доставчици е прехвърлено на ревизираното лице. Не са представени пътни листове, товарителници и други съпътстващи документи, доказващи как е извършен транспортът, както и доказателства къде е извършено съхранението и предаването на стоките и кои са лицата, пряко са участвали и извършили действията. От представените доказателства не се установява и факта на осъществяването на процесните услуги, от същите не може да се констатира реалното извършване, какво представлява услугата, как е осъществена, от кого, с какви материали, на какъв носител е предадена на ревизирания субект и как в одобрена от "Мебелна къща Я.- В. Т." ЕООД. Съдът е стигнал до извод, идентичен с този на органа по приходите, че РЛ не доказа договорените между страните услуги да са реализирани. "Мебелна къща Я.-В. Т." ЕООД е свързано лице с "ЯВОР" ООД, "МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВАРНА" ЕООД, "МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - СОФИЯ" ЕООД, "МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР" ЕООД, "МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ЕООД и "МЕБЕЛНА КЪЩА ЯВОР - БУРГАС" ЕООД, всички те използват за реклама домейн www. yavor. bg, на който да качват брошури, флаери, рекламни материали за отделни рекламни кампании и други подобни. Не са налице обаче доказателства кое от посочените дружества е получател по дадени доставки. Предвид липсата на достатъчно доказателства и минималната процесуална активност на РЛ, не може да се стигне до извода процесните фактури и сочените в тях доставки са действително осъществени в полза на "Мебелна къща Я.-В. Т." ЕООД. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите изложени от първоинстанционния съд, поради което същите не следва да се повтарят. Предмет на извършените услуги е посочен, но не може да се индивидуализира от представените доказателства, поради което не може и да се установи действителното му извършване. Нито от договорите, нито от приемо-предавателните протоколи може да се установи как точно е изпълнен предметът на облигационното отношение и какъв е конкретният резултат. Не могат да се установят нито параметрите, нито способите, лицата до които са разпространени договорените нюзлетъри и пресрилийзи и чрез кои канали за рекламни и маркетингови комуникации е изграждана онлайн репутацията на възложителя. Не се установи наличие на интернет сайт на дружеството, напротив установява се че има общ такъв с "Я." ООД. В процесния случай няма противоречие с практиката на СЕС, именно защото не е доказана реалността на доставките. Постановени са решения на СЕС в смисъл, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на рекламните стоки и рекламните услуги, следва да се притежават от него и от неговия доставчик, след като са равнопоставени страни по един и същ договор и за изпълнението на същия и двете страни по договора следва да разполагат с относимите доказателства за доставката по вид и обем, съответно и стойност на всяка от договорените дейности и материали. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. Предвид изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 567 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,