Решение № 14203 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2018 г.

Решение № 14203 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11291/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Д. М. чрез адв. Маринов против Решение № 4164 от 19.06.2018 г. постановено по адм. д. № 3993 от 2018 г. по описа на Административен съд София – град. С него съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя срещу заповед № ЗД/Д-С-О-004 от 07.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Оборище, за настаняване на детето М. М. спешно без предварително проучване в семейството на Г. Г. Излагат се доводи за неправилност на решението, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане " – Оборище не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебна проверка е постановеното Решение № 4164 от 19.06.2018 г. по адм. д. № 3993 по описа за 2018 г. С цитирания съдебен акт първоинстанционният административен съд, след проверката на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК е приел, че заповед № ЗД/Д-С-О-004 от 07.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Оборище, с която детето М. М. е настанено спешно без предварително проучване, считано от 07.02.2018 г. в семейството на Г. Г. е законосъобразна. Решението е правилно. За да достигне до този извод съдът е установил релевантните за спора факти, като е обосновал събраните по делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност. По този начин правилно е изяснил спора от фактическа и правна страна, и е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от твърдените в жалбата до АССГ пороци. Обжалваната заповед № ЗД/Д-С-О-004 от 07.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Оборище е издадена в производството по чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗЗакД. Съгласно нея детето е настанено спешно без предварително проучване, считано от 07.02.2018 г. при своята леля Г. Г. Касае се за настаняване в семейството на роднини или близки - една от възможните хипотези на чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в случаите, когато съществува риск за живота и здравето му. От данните по делото такъв риск съществува и за непълнолетното дете М. М. Правилно в този смисъл първоинстанционният административен съд е констатирал и същевременно е възприел като релевантна фактическа обстановка обстоятелствата, че на 03.02.2018 г. детето е предадено от РПУ Ябланица на лелята. Физическото и психическото състояние на детето е потвърдено, като видно от съдебномедицинско удостоверение № 95/2018 г. детето е с разкъсна контузна рана на лигавичната повърхност на дясната буза и кръвонасядане в областта на лявата подбедрица. Тези факти безспорно поставят в риск детето и поради това предпоставят спешно същото да бъде настанено извън семейството му. Отчетено е наличието на подходящо семейство на роднини или близки, където да бъде настанено детето М. М. Прието е от длъжностното лице при ДСП "Оборище", че това приемно семейство може да бъде леля по майчина линия и нейният съпруг, които декларират съгласие да полагат грижи за М. Съдът правилно е обсъдил и желанията на детето, което по–рано е споделило, че не желае да се върне при баща си, защото той й посяга и я бие от време на време. Желае да бъде настанена при леля си, с която е в прекрасни отношения. Установява се от решението и, че по повод постъпилия сигнал, от директора на ДСП Луковит е изготвен Доклад от за оценка на постъпил сигнал от 06.02.2018 г., в който е посочено, че детето живее при баща си. Поддържа връзка с леля си по майчина линия, която живее в [населено място]. Детето споделя, че баща му удря шамари и не може да се грижи добре за него. Представено е и съдебномедицинско удостоверение № 95 от същата дата, ведно от което детето е изнервено и напрегнато, с охлузване, покрито с белезникав налеп и зачервяване на околната тъкан по лигавичната повърхност на дясната буза, както и окръглено зеленикаво на цвят с жълта периферия кръвонасядане с диаметър от 3 см по задно вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Според лекарското заключение раната се дължи на удар със значителна енергия с твърд тъп предмет, с гладка контактна повърхност. Горните обстоятелства сочат за съществуването на сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 27, ал. от Закона за закрила на детето, за настаняване на М. М. с оглед доказаната емоционална връзка при лелята Г. Г. Според чл. 27, ал. 1 от Закона за защита на детето настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а съгласно ал. 2 на посочената норма в едномесечен срок от издаване на заповедта по ал. 1, дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки. В случая настаняването на детето извън семейството (чл. 25, ал. 2 от същия закон) е мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството и съответства на неговите интереси. Поради това, отхвърляйки жалбата срещу обжалваната по делото заповед № ЗД/Д-С-О-004 от 07.02.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,