Решение № 5473 от 7.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Богданова, Л. Димитров и И. Янев, всички чрез адв. А. Асенова, срещу решение 143 от 25.06.2021 г., постановено по адм. дело 173/2021 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на община Перник, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Евтимова изразява становище за основателност на жалбата. Ответникът - Ж. Богданов, чрез адв. Букарска, заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на Ж. Богданов заповед 1165/21.08.2020 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и Наредба РД-02-20-05/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, е одобрил поправка на кадастралния план на имоти с пл. 433 и пл. 434, в кв. 33 по плана на [населено място], общ. Перник по кафявите линии и цифри на скица проект. Обсъдени са подробно събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващи, че дворищно-регулационната граница между процесните парцели, които са включени в регулационния план на [населено място], одобрен със заповед III-103/26.02.1974г., с номера съответно 587 и 586, а по сега действащия регулационен план с номера 434 и 433, одобрен със заповед 231/21.02.1989 г., не съвпада. Планираното изменение на кадастралния план е за съвпадане на границата между двата имота с кадастралната и регулационната граница по плана от 1974 г., като по този начин откъм улица тя навлиза в имот пл. 434, а към дъното навлиза в имот пл. 433. По отношение на площта, заключена между границата на двата имота по сега действащия кадастрален план и буквите АБВ на комбинираната скица, съвместяваща регулационния и кадастрален план на [населено място], утвърден със заповед 231/21.02.1989 г. и геодезическото заснемане на поземлен имот 433, кв. 33, [населено място], общ. Перник, съдът е установил титули за собственост, от които се извеждат противопоставящи се права на жалбоподателите и Ж. Богданов по отношение на един и същи обект площ, заключена между кадастралната граница на двата имота по сега действащия регулационен план и буквите АБВ на комбинираната скица, съвместяваща регулационния и кадастрален план на [населено място], утвърден със 231/21.02.1989 г. и геодезическото заснемане на поземлен имот 433, кв. 33, [населено място], общ. Перник, заснета по сега действащия кадастрален план към имот 434 и приобщена с оспорената заповед към имот 433. От правна страна е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено нарушение на процедурата /не е установено наличието на възражение срещу заявеното изменение/ и неправилно приложение на чл. 70, ал. 1 от Наредба РД-02-20-05/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри / Наредбата/ във връзка с чл. 54 от ЗКИР. Решаващият правен извод е обвързан с несъобразяване от административният орган за забраната за изменение на кадастъра при "спор за материално право", какъвто в случая е безспорно установен. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. В съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно излагане на фактическата обстановка и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в нарушение на изискванията Наредбата във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които изключват възможността за изменение на кадастъра при установена "индиция за спор за собственост" между заявителя на изменението и собственика на имота, засегнат от изменението. В този случай, при изричното възражение от вписания в регистъра собственик на засегнатия от поисканото изменение парцел II-587, кв. 33 по плана на [населено място], съставляващ УПИ ІІ-434, по сега действащия план, каквото съставлява подадената жалба от Ж. Богданов, цитираната разпоредба визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението. В тази връзка е правилен и извода на съда за допуснато нарушение на процедурата поради неустановяване наличието на възражение от страна на Богданов, с оглед преценката за наличие или липса на възражение по заявеното искане за изменение на кадастралния план на [населено място], общ. Перник досежно границите на УПИ III, ПИ 433, кв. 33. Изменението на кадастъра поради "непълнота и грешка" по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е обвързано от становището на вписания в регистъра собственик на засегнатия имот и при липса на неговото съгласие се приема, че е налице пречка за изменението, което е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след провеждане на исково производство по спора за собственост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Предвид изложеното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на ответника Ж. Богданов претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 400 лв., съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 18.08.2021 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение