Решение № 10723 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2010 г.

Решение № 10723 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - I Горна Оряховица" ЕООД, гр. Горна Оряховица, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Жанета Димова, срещу решение № 89 от 11.03.2010 г. по адм. дело № 558/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение - касационен жалбоподател срещу писмена покана с изх. № 29-04-231 от 9.07.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Велико Търново, с която на основание чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (НРД 2006) е инициирано производство за събиране (възстановяване) на сумата 2682,60 лв., неоснователно изплатена, респ. неоснователно получена от лечебното заведение за отчетена от него през 2008 г., но недоговорена между страните медицинска дейност - високоспециализирана дейност "Доплерова сонография" с код 88.77. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по правило Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща договорената и извършена медицинска дейност, т. е. налице са две кумулативно съществуващи условия за плащане - ако дейността е договорена, но не е осъществена плащане не се дължи, както и ако определена медицинска дейност реално е извършена от изпълнителя на медицинска помощ, но тя не е договорена, не е включена в предмета на индивидуалния договор между НЗОК и този изпълнител на медицинска помощ, плащане също не се дължи. Според Великотърновския административен съд да се приеме, че плащане е дължимо за всяка дейност, осъществена от изпълнителя на медицинска помощ, би означавало да се признае правото на този изпълнител по всяко време (едностранно) да променя (в смисъл да разширява) предмета на договора си с НЗОК като в него нови, непредвидени с този договор медицински дейности. С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Аргументите, с които са обосновани, обаче, не са относими към правния спор, разрешен с това съдебно решение, поради което не следва да бъдат обсъждани. При служебната проверка на оспореното с касационната жалба съдебно решение (чл. 218, ал. 2 АПК) настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че същността на правния спор между страните е напълно изяснена от Великотърновския административен съд и в резултат този съд е дал правилен отговор на единствения съществен между страните спорен въпрос - дължи ли плащане НЗОК за всяка реално осъществена дейност от изпълнител на медицинска помощ, дори когато тази дейност не е договорена, не е включена в предмета на договора между НЗОК и този изпълнител. Изложените от Великотърновския административен съд аргументи, на които е основан крайния извод за недължимост на плащането в тези случаи, се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Допълнително към тях следва да бъде посочено, че: Гражданите на Република България имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон - чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Този закон е Законът за здравното осигуряване (ЗЗО), а той определя два вида здравно осигуряване на гражданите - задължително и доброволно (чл. 2, ал. 2, а след 18.12.2009 г. - чл. 1, ал. 3 ЗЗО). За осъществяването на задължителното здравно осигуряване е създадена Националната здравноосигурителна каса - юридическо лице на публичното право със самостоятелен бюджет, който е отделен от бюджета на държавата. Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване (чл. 22, ал. 1 ЗЗО) и затова се състои от няколко части, основните от които са приходната и разходната. Разходната част на бюджета на НЗОК, като финансов план, обхваща диференцираните разходи за медицинската помощ, дейности, лекарства, изделия и диетични храни, посочени най-общо в чл. 29, ал. 3 ЗЗО. Бюджетът като финансов план предполага и изисква строга бюджетна дисциплина. Затова чл. 24, т. 1 ЗЗО гласи: средствата на НЗОК се разходват за заплащане на медицинска помощ, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Това правило несъмнено има императивен характер и според него се заплаща не всяка медицинска помощ, а договорената, т. е. тази, която е предвидена с бюджета като финансов план. Затова всеки изпълнител на медицинска помощ е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК. Излизането извън неговите рамки е допустимо само по един начин - чрез допълнително договаряне. Едностранното изменение (допълване) на договора, каквото в случая е направило лечебното заведение - касационен жалбоподател, е недопустимо. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,