Решение № 9628 от 31.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от М. Асърджиев и от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против решение 90/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 711/2021 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС- Плевен). Касационният жалбоподател М. Асърджиев, чрез пълномощника си адв. Д. Петров, обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването му на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. 02-150-6500/7248 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, насочено срещу извършените намаления на исканите суми по СЕПП 1681,02 лева, по СПП 1184,78 лева, СП (други) 1313,85 лева, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 415,09 лева. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Петрова, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а съдебно решение в оспорената му част да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. С втората касационна жалба заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" обжалва съдебното решение в частта, с която по жалба на М. Асърджиев е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 изх. 02-150-6500/7248 от 05.08.2021 г. в частта му, в която е извършено прихващане от оторизирана сума по СЕПП в размер на 915,62 лева и преписката е върната на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в тази част от уведомителното писмо, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е постановена в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснована касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната от него част от съдебното решение и да бъде отхвърлена като неоснователна тази част от жалбата, подадена от М. Асърджиев срещу издаденото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 изх. 02-150-6500/7248 от 05.08.2021 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба М. Асърджиев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на М. Асърджиев и заключение за основателност на касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационните жалби като подадени от страни в производството, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни по следните съображения: С решение 90/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 711/2021 г. по описа на Административен съд - Плевен, в оспорената му част по жалбата на М. Асърджиев е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 изх. 02-150-6500/7248 от 05.08.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е извършено прихващане от оторизирана сума по СЕПП в размер на 915,62 лева, върната е преписката за ново произнасяне на административния орган в тази част и е отхвърлена жалбата на М. Асърджиев в останалата част, касаеща извършените намаления на исканите суми по СЕПП 1681,02 лева, по СПП 1184,78 лева, СП (други) 1313,85 лева, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 415, 09 лева. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното писмо е действителен административен акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като същият е в писмена форма, но е издадено при липса на мотиви, относно наложеното прихващане на оторизираната сума по СЕПП в размер на 915,62 лева, отразена в таблица 2 Извършени плащания, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. От всички събрани по делото доказателства, решаващият съд е обосновал извод, че в тази част от процесното уведомително писмо, в която се извършват намаления на исканите суми по отделните схеми/мерки колона "намаления" на Таблица 1 от същото e мотивирано, като мотиви са изложения и в становището на органа, приобщено по преписката, като от него е видно, че намаленията се дължат на застъпване на декларираните площи с площи, декларирани от друг земеделски стопанин Л. Антонов, поради което е приел, че в тази част административният акт е материално законосъобразен. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, в което са описани подробно двойно заявените площи между жалбоподателя и друг земеделски стопанин - Л. Антонов, като е направена съпоставка и е посочено, че всеки от тях е заявил за подпомагане съответните хектари (ха) в имот 101007 в землище на [населено място], като оспорващият е заявил 5,57 ха и от него са изключени за подпомагане 2,84 ха и е налице плащане на 2,73 ха, а Антонов е заявил от този парцел - 2,76 ха за същите мерки за подпомагане. Заявена от М. Асърджиев по схема СП от този имот е 1,22 ха, а от Антонов 2,08 ха и е налице застъпване от 0,34 ха, което заедно със застъпването от 2,84 ха, прави общото недопустима за подпомагане площ 3,18 ха, за която не е налице подпомагане, поради липса на еднозначно доказано право на ползване за тях. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обективно е установено от съда, че земеделският стопанин М. Асърджиев е подал Заявление с УРН 600618 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г. с УИН 15/230519/03066 и е заявил площи за подпомагане по Схема за единно плащане (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане за плодове СП (други), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) и Възстановяване на Финансова дисциплина. В резултат на извършени административни проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2019 по заявление с УИН 15/230519/03066. Съгласно договор за аренда на недвижими имоти - земеделска земя М. Асърджиев е арендатор на овощна градина, представляваща имот 101007, в земището на [населено място], с площ 31,090 дка., като договорът е вписан в Службата по вписванията на 15.04.2015 г. Съгласно договор за аренда на земеделска земя Л. Антонов е арендатор на овощна градина, представляваща имот 101007, в земището на [населено място], с площ 31,090 дка., като този договор е вписан в Службата по вписванията на 30.04.2015 г., а между Асърджиев и Антонов е сключено споразумение от 08.05.2015 г., съгласно което за 1/2 от имот 101007, в земището на [населено място], Асърджиев дължи на Антонов рентно годишно плащане. Споразумението не е вписано, но уговорените плащания са били извършвани. Прието е от административния орган, че и двамата земеделски стопани доказват право на ползване на застъпените площи с общ размер 3,18 ха, поради което е налице хипотезата на чл. 17, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, според която когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, ДФЗ РА им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181 от 20.06.2014 г.). Констатациите на административния орган се потвърждават и от допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че е спазена процедурата по чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., като въз основа на обективно установени фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган, който е установил редовност на представени документи, от които се установява застъпване на декларирани площи с площи, декларирани от друг земеделски стопанин, но не може да преценява тяхната правна стойност, което се отнася до материално-правен спор за право на ползване на земеделските стопанства, който спор не може да се реши в административното производство. Решаващият съд обосновано е приел, че оспореният административен акт в частта, касаеща извършено прихващане от оторизирана сума по СЕПП в размер на 915,62 лева е издаден при липса на мотиви. В тази част от административния акт липсват посочени фактически и правни основания за издаването му, формиращи мотивите на административния орган за произнасяне с акт с посоченото съдържание, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Под таблица 2 Извършени плащания, неразделна част от уведомителното писмо е посочено: Колона 4 Прихваната сума отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, като са посочени различни хипотези, но административният орган не е конкретизирал точно коя от тях е приложима в конкретния случай, както правилно е отчел решаващият съд. Не е посочено и правното основание за извършеното прихващане. При така установените от първата инстанция факти и на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция намира, че АС - Плевен е приложил правилно закона. При установяване на фактическата обстановка по спора не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото, а тяхната доказателствена стойност е оценена правилно в съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса. При тази фактическа обстановка първата инстанция е приложила правилно материалния закон като частично е отменила Уведомителното писмо относно извършено прихващане от оторизирана сума по СЕПП в размер на 915,62 лева, а преписката е върната за ново произнасяне на административния орган в тази част, съответно е отхвърлила жалбата на М. Асърджиев, в останалата част, касаеща извършените намаления на исканите суми по СЕПП 1681,02 лева, по СПП 1184,78 лева, СП (други) 1313,85 лева, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 415, 09 лева. По изложените съображения и като съобрази чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав намира, че касационните жалби са неоснователни и наведените в тях доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваната част от съдебно решение е валидна, допустима, обоснована и постановена в съответствие с материалния закон. По водене на делото пред настоящата инстанция страните са направили разноски, но с оглед изхода на спора и по двете касационни жалби, разноски не следва да бъдат присъждани, а следва да бъдат носени от страните, така както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,