Решение № 4906 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3471/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 4298 от 09.02.2025 г., постановено по адм. дело 11632/2024 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на А. А. Б. срещу Решение 11045/24.10.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на лицето за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А. Б., [ЛНЧ], от Сирия, с адрес гр. Костинброд, [улица], чрез процесуалния му представител адв. Т. Лисичкова. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени административния акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представя се актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 11045/24.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. А. Б. бил роден в [населено място], обл. Дейр Алзор, женен със сключен религиозен брак, имал едно дете М., на [възраст], което заедно със съпругата му Х., родена през [година], живее в [населено място], обл. Дейр Алзор. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че е напуснал нелегално Сирия през месец януари 2024 г., от гр. Рас Алайн, който е на сирийско-турската граница, и е влязъл в Република Турция, където е задържан от турските власти и върнат в Сирия. След това е влязъл отново нелегално, стигайки до гр. Урфа, където е останал и работил два месеца, като впоследствие е заминал за гр. Истанбул, пребивавайки там 15 дни, след което с група от 15 души е отпътувал за българо-турската граница, а на 30.04.2024 г. е влязъл нелегално на българска територия. При проведеното интервю Б. е посочил, че не е имал проблеми с властите в страната си по произход заради етническата си принадлежност - [заличен текст] или заради изповядваната от него религия - [заличен текст], не е членувал в политическа партия или организация, не е бил осъждан от редовната власт в държавата си по произход и не имал проблеми с режима. Посочил е, че е напуснал Сирия заради войната, която се водела навсякъде в държавата. Изложил е твърдения, че в обл. Дейр Алзор имало сражения между кюрдските сили и арабските племена, а в селото, в което е живял - [населено място], имало сражения между кюрдите и арабските племена, които идвали от райони, управлявани от редовната армия. Посочил е, че през нощта арабските племена нахлували в техните райони, нанасяли удари на базите им и се връщали отново. Според обясненията му област Дейр Алзор била разделена на две части от река Ефрат, като едната част се контролирала от редовната армия, другата част била под контрола на кюрдските сили, а целият град Дейр Алзор бил под контрола на сирийската власт. Б. е посочил, че не е служил в сирийската армия и не е получавал призовка да се явява в казармата, тъй като в района, в който е живеел, нямало присъствие на редовната сирийска власт. Родното му [населено място] се управлявало от кюрдските сили, като във всички райони, контролирани от кюрдите, се мобилизирали момчета, но самият той не е получавал призовка от кюрдските сили. Заявява още, че в родното му село живеели: майка му, баща му, съпругата му, дъщеря му, един брат и шест сестри, като можело да се върне да живее при семейството си в Сирия, а причината да подаде молба за международна закрила в България била заради по-ускорената процедура за предоставяне на закрила. За изясняване на обстоятелствата е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история административният съд е счел, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ, като молителят изрично е заявил, че не е бил обект на преследване от страна на държавата, политически партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религиозната и етническата му принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Освен това е прието, че в хода на проведеното интервю не са били съобщени събития, настъпили след напускането на държавата му по произход, или извършени от него действия/дейности след заминаването му, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане, респективно - да сочат на нужда от международна закрила. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 5 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представената Справка с вх. МД-02-124/12.12.2024 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, анализ на приетите на заседанието от 19.12.2024 г. от Европейският съвет заключения относно положението в Сирия, а също и на изявленията на върховния представител от името на ЕС (данните, от които били част от съобщенията на страницата на Европейските институции и били публично достъпни), е прието, че значителен брой сирийци в Дамаск и по света ликуват, завръщат се в страната си след падането на режима на Башар Асад, а предвид изключителната подкрепа от международната общност - бъдещето на Сирия зависело изключително от волята на сирийския народ. По отношение на основанията, свързани с нежеланието на А. А. Б. да изпълни задължението си за редовна военна служба, тъй като ще бъде въвлечен във военни престъпения, е прието, че доколкото определяният като престъпен режим на Башар Асад е свален от власт, то нямало основания за такива изводи за в бъдеще. Прието е, че Б. има задължение да изпълни дълга си към сирийската държавна армия в случай, че бъде повикан. За неотносими са преценени и основанията, свързани с битовите условия в Сирия, а също и с военните действия от страна на Турция, тъй като предвид наличните общодостъпни данни международната общност полагала усилия Сирия да не бъде завладяна от терористични групировки. За неотносими са приети и аргументите за съществуващи спорадични актове на насилие по причина, че такива имало почти навсякъде по света и никое правителство не можело да гарантира абсолютна сигурност и спокойствие на което и да е лице, като в тази връзка според съда такива актове на насилие не обосновавали различна квалификация на общата обстановка в Сирия във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. На последно място съдът е приел за необосновани и доводите на жалбоподателя за наличие на нови факти и обстоятелства, възникнали след произнасяне на органа с административния акт, в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Според съда с оглед данните от изложената от чужденеца бежанската история за липса на предприети конкретни действия на преследване срещу същия, липса на информация за съществуващ проблем между него и официалните сирийски власти или реална опасност от тежки посегателства, осъществена принуда да напусне страната на произход, а също предвид целта на предприетите не само от Израел, но и от САЩ на територията на Сирия действия след падането на режима на Асад, то не можело да се направи извод, че военните действия и несигурността ще продължат, а дори напротив обществено - политическата обстановка в Сирия била значително подобрена. Представената от процесуалния представител на чужденеца позиция на UNCНR за обстановката в Сирия в обратния смисъл, съдът е приел за непълна и противоречаща на представената от органа актуална справка, от която безспорно се установявало подобрение на положението в държавата след падането на режима на Асад. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. А. Б. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място са изложени аргументи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. В тази връзка са изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че обществено - политическата обстановка в Сирия се подобрява след свалянето от власт на Башар Асад. В подкрепа на твърденията си касаторът цитира извадки от интернет статия, публикувана на 27.01.2025 г. във факти.бг. На следващо място според касатора в първоинстанционното производство е останало несъобразено обстоятелството, че молбата на А. А. Б. за международна закрила е обоснована и с опасения за призоването му за военна служба. От една страна според касатора начинът, по който се води войната в Сирия предполага реален риск за наборните военнослужещи да бъдат въвлечени в извършване на военни престъпления и други нарушения, без да могат индивидуално да се противопоставят на методите на сирийската държава. В тази връзка е посочено, че предвид личното мнение и отношение на Б. към войната с оглед възможността същият да бъде изпратен в район на бойни действия, където ще му се налага да убива свои сънародници, и доколкото в чл. 10, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС е уредно правото на отказ от военна служба поради специфични убеждения, касаторът се е позовал на визираните в чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ основания за предоставяне на международна закрила, сред които е и отказът от военна служба в случай, че този отказ е свързан с наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита, в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Освен това според касатора, доколкото в Сирия не се предвиждала възможност за отказ от изпълнение на военната служба, то неявяването пред военната администрация можело да доведе до строги наказания като лишаване от свобода или принудително изпращане на фронта, което от своя страна също обосновавало страхът на Б. да се завърне в държавата си по произход. На последно място е изложено, че при постановяване на решението на съда е следвало да бъдат съобразени и насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила - не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че нелегално е напуснал Сирия и е влязъл в Турция, останал е там два месеца, като впоследствие е заминал за гр. Истанбул, пребивавайки там 15 дни, след което с група от 15 души е отпътувал за българо-турската граница, а на 30.04.2024 г. е влязъл нелегално на българска територия. Чуждестранният гражданин обосновава напускането на страната си на произход с военните действия, които се водили в неговия район, като посочва, че би се завърнал и може да живее при семейството си в Сирия. В тази връзка според настоящия съдебен състав обстоятелството, че семейството му е останало в родното му село - А. Х., обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Наред с това следва да бъде посочено, че основната заплаха, която бежанецът сочи, е с оглед факта, че не е отбил задължителната военна служба в страната му по произход и се страхувал, че може да бъде потърсен. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване. В проведеното на 17.05.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Предвид изложеното и доколкото по отношение на Б. не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, то представената от чужденеца история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са изводите, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Анализирайки представената Справка с вх. МД-02-124/12.12.2024 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, съдът е достигнал до правилното заключение, че ситуацията със сигурността в държавата се подобрява след свалянето от власт на Башар Асад, като е взета предвид и изключителната подкрепа от международната общност за изграждане на демократично общество и завръщане на сирийците в страната им. След изследване съдържанието на справката настоящият съдебен състав приема, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, б. б от Директива 2011/95 съответства по същество на чл. 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, § 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, б. б в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание . Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 от ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, жалбоподателят не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, б. в от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На последно място следва да бъде посочено, че Отделно от изложеното следва да се посочи, че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН (ВКСООН), последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 11045/24.10.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на А. А. Б. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,