Решение № 2204 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2020 г.

Решение № 2204 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13003/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Радев, от гр. Варна, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Петров против решение № 1449 от 12.10.2020 г. по адм. дело № 999/2020 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РД-Е112-22/30.04.2020 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода за компетентността на органа издал решението. Твърди, че са налице за издаване на предварителното лечение извън държавата-членка по пребиваване, както и че са изпълнени условията по чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент/Е0/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- управителят на НЗОК чрез процесуалния представител Й. Йорданов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Варна е отхвърлил жалбата на Н. Радев против решение № РД-Е112-22/30.04.2020 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с което в качеството му на задължително здравноосигурено по българското законодателство лице е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК /формуляр S 2/. Съдът е приел, че в случая не са изпълнени условията по чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент/Е0/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета. Приел е също, че административният акт е издаден от компетентен орган. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че поради претърпяна на 24.10.2017 г. травма – [диагноза], на същата дата Н. Радев е бил опериран в Специализирана очна болница за активно лечение "Вижън" – гр. София от д-р И. Шандурков, който е член на експертния съвет по очни болести към Министерството на здравеопазването. Последвала е втора операция на 10.01.2019 г., извършена от същия лекар в същата болница. След това Радев е бил опериран в болница "Свети Августин", Белгия на 27.01.2020 г. във връзка с [диагноза]. Н. Радев е подал до Районната здравноосигурителна каса – гр. Варна заявление вх. № 94-00-4016/6.03.2019 г., което е препратено до управителя на НЗОК с вх. № Е112-02-6/13.03.2020 г., с което е поискал издаване на разрешение /формуляр S2 за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване във връзка с последваща операция за [оперативна интервенция]. Посочено е, че желае лечението да бъде извършено в болница Синт Августинус /Свети Августин/, Антверпен, Белгия, в периода 21.04.2020 г. -23.04.2020 г. Представени са документи и няма спор по факта, свързан със здравноосигурителния статус на Радев в Република България. Заявлението е разгледано от Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S 2/, заплащано от НЗОК и в протокол № 36 Е112-04-36/16.03.2020 г. Комисията е взела решение медицинската документация да бъде изпратена за експертни писмени становища до главния координатор и до двама членове на Експертния съвет по очни болести, определени със заповед на министъра на здравеопазването във връзка с възможността за лечение на територията на Република България по съответната диагноза в необходимите, съобразно здравословното състояние на пациента срокове. Заявлението на Радев, касаещо искане за издаване на разрешение за получаване на лечение извън България, е било препратено от управителят на НЗОК на 25.03.2020 г. до доц. д-р А. Андреев – главен координатор на Експертния съвет по очни болести, Национална многопрофилна транспорта болница "Цар Борис ІІІ" – София, до проф. д-р И. Петкова– член на Експертния съвет по очни болести, УМБАЛ "Александровска" – София, до д-р И. Шандурков, член на Експертния съвет по очни болести и председател на Българското дружество по офталмология, Очен лазерен център "Вижън" – София със запитване дали едновременно са изпълнени на територията на Република България следните условия: 1. Възможно ли е провеждане на посоченото лечение в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове, в лечебно заведение на територията на Република България, в съответствие с конкретната медицинска диагноза на пациента, текущото му здравословно състояние, вероятното развитие на заболяването и възможната прогноза за резултата от неговото лечение? 2. Дали предлаганото лечение се прилага на територията на Република България с еднаква ефективност, както и лечението, което се предлага от лечебното заведение в друга държава-членка на ЕС? Според експертното становище на д-р И. Шандурков с вх. № Е112-02-6/01.04.2020 г., предложеното на Радев лечение рутинно се извършва в държавни и частни лечебни заведения на територията на Република България. Ефективността на предлаганото в България лечения по конкретния случай не се различава от тази на друга европейска държава. В България се работи по същата оперативна методика, със същите консумативи и апарати за очна хирургия, както в цяла Европа. Операцията на пациента би могла да се проведе с еднаква ефикасност и без неоправдано забавяне в Очна клиника при Александровска болница – София, СБАЛОБ "Зора" – София, МЦ "Фокус" – София, Очна клиника на УМБАЛ "Свети Георги" – Пловдив и СОБАЛ "Вижън" – София. Въз основа на прегледаната медицинска документация на пациента Радев професор д-р И. Петкова е отговорила в свое становище с вх. № Е112-02-6/7.04.2020 г., че препоръчаната от хирурга д-р Клаес в болница "Свети Августин" в Белгия [оперативна процедура] може да бъде извършена на територията на България. В становището си с вх. № Е112-02-6/28.04.2020 г., д-р А. Андреев заявява, че се касае за [диагноза] и предложената оперативна процедура – [оперативна процедура], постановено по време на последната операция на 27.01.2020 г. /[оперативна интервенция]/ е наложителна, но не е сложна и може да бъде извършена със същия успех в няколко клиники в България. Д-р Андреев препоръчва това да стане в Очна болница "Вижън" – София, където са били осъществени първите две оперативни интервенции и в което лечебно заведение д-р Клаес /белгийският хирург, който е извършил последната операция на Радев/ е консултант и гост-оператор. Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по пребиваване/формуляр S 2/, с протоколи № 42 Е112-04-42/7.04.2020 г., № 46 Е112-04-46/11.04.2020 г. и № 49 Е112-04-49/29.04.2020 г. е приела експертните становища. Със същите е обосновала решението си, в протокол № 46 Е112.04.46/11.04.2020 г. във връзка със заявление вх. № Е112-02-6/13.03.2020 г. на Радев. Комисията е приела, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване /формуляр S 2/, предвиден в Регламент/Е0/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, и е предложила на управителя на НЗОК да издаде отказ за провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, с докладна записка до управителя на НЗОК с вх. № Е112-02-6/28.04.2020 г. С решение № РД-Е112-22/30.04.2020 г. управителят на НЗОК е отказал издаването на предварително разрешение за планово лечение извън държавата-членка по пребиваване. Решението е мотивирано с експертните становища на посочените по-горе медицински специалисти, както и с всички факти и обстоятелства от значение за случая. Приел е, лечението на пациента може да бъде осъществено в България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Приел е, че не са изпълнени двете кумулативни изисквания по чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент/Е0/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, а именно: здравноосигуреното лице да не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка с оглед на здравословното му състояние и вероятното развитие на заболяването му. Решението е подписано в изпълнение на заповед № РД-09-438/8.04.2020 г. на управителя на НЗОК, според която на 30.04.2020 г. е трябвало да бъде заместван от д-р Й. Пенкова–подуправител на НЗОК. По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице е дало заключение, че оперативната интервенция – [оперативна интервенция], поставено по време на последната операция, може да бъде извършена в срок, оправдан от медицинска гледна точка, в Република България, в изброените лечебни заведения-Александровска болница - София, УМБАЛ "Свети Георги" – Пловдив, СБАЛОБ "Зора" – София, СОБАЛ "Вижън" – София и ОМЦ "Фокус" – София. Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че спорният въпрос по делото е правен. В случая, с оглед на събраните доказателства, лечението може да бъде предоставено в Репубика България в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид текущо здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на Радев. В тази връзка не са налице изисквания по чл. 20, § 2, ал. 2 от Регламент/Е0/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета. Отказът е обективно обоснован от легитимна цел - значително увеличаване на разходите за държавата членка по осигуряване в ущърб на предоставянето на ефективно здравно обслужване на други лица и средствата за постигане на тази цел са подходящи, пропорционални и необходими, предвид доказаната по делото възможност за получаване на същото по ефективност лечение в срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента-жалбоподател. Направен е правилен извод, че лечението на жалбоподателя е свързано с [оперативна процедура], сложено при операция, извършена в същата белгийска болница, където последно е опериран, и не е налице отстраняване на лекарска грешка, допусната при операциите, извършени в СОБАЛ "Вижън" – София. Освен това страданието на пациента е свързано с посттравматично отлепване на ретината в следствие на травма, която не му е причинена от въпросната болнична помощ, получена в България. В административната преписка и по делото не са представени доказателства, които да поставят под съмнение медицинската ефикасност на болничната помощ за този вид лечение, което може да бъде получено на територията на България. В настоящия случай съдът е отчел всички горецитирани обстоятелства. Решението му се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди претендираното юрисконсулстко възнаграждение за настоящата инстанция. Съдът определя същото в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,