Решение № 6286 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14890/2012 г.

Решение № 6286 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14890/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 828/06.11.2012 г. по административно дело № 496/2012 г., Административен съд - София област е: 1) отменил решение № 03-10859#1 от 18.05.2012 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - София област и потвърденото с него разпореждане № 530713 от 21.03.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО - София област; 2) разпоредил изпращане на преписката на РУСО - София област за решаване въпроса по същество, съгласно дадените задължителни указания; 3) осъдил РУСО - София област да заплати на Борис Георгиев Борисов от гр. Костинброд сума в размер на 200 лв., представляваща направени по делото разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - София област. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът по касация - Борис Георгиев Борисов от гр. Костинброд, действащ чрез процесуалния си представител адв. Тачева, в съдебно заседание и в писмени бележки моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на Административен съд - София област като правилно. Претендира и присъждане на направените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. С процесното разпореждане № 530713 от 21.03.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО - София област, оставено в сила с обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 03-10859#1 от 18.05.2012 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) - София област, е отказано на Борис Георгиев Борисов отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговарял на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителните разпоредби) на КСО и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Решението на Софийския областен административен съд, с което жалбата на Борисов до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод в мотивите му, че незаконосъобразно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и КСО, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от директора на ТП на НОИ за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената писмена форма и процесуалноправни разпоредби по издаването му, и съобразно предвидената в съответните нормативни актове цел, но в противоречие с относимите в случая материалноправни разпоредби (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Борис Георгиев Борисов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че лицето не отговаря на изискването да има най-малко 15 години трудов стаж от втора категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а директорът на ТП на НОИ - София област е оставил в сила разпореждането с мотив, че лицето няма необходимия минимум от 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Решаващо в случая се явява незачитането от административните органи на положения от Борисов труд в "Пивоварна Люлин" АД гр. София (сега "Пивоварна София" АД, в несъстоятелност) на длъжността "шофьор" през периода 20.11.1995 г. - 31.10.2000 г. като такъв от втора категория, и категоризирането му от трета категория. Това становище на компетентната администрация не може да бъде споделено. Същото се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на закона, довело до неправилен материалноправен извод относно категорията труд, положен от Борисов през посочения период, а оттам и за липсата на предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудът на Борисов като шофьор през обсъждания период следва да бъде зачетен от втора категория, защото е управлявал товарен автомобил "Камаз" с товароподемност 20 тона, което попада в записа на чл. 53а от ПКТП (отм.). Това е удостоверено от официален документ, издаден по предвидения нормативно ред от осигурителя "Пивоварна София" АД въз основа на разплащателните ведомости. Фактът, че тези ведомости не са предадени в НОИ след прекратяването на осигурителя не опровергава съдържанието на издаденото УП-2 от дружеството и не може да се тълкува в тежест на осигуреното лице, комуто законодателят не е възложил изпълнението на изискванията на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и на чл. 5, ал. 10 от КСО. Именно предвид този факт при наличието на приложното поле на чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и с оглед на липсата на запис в трудовата книжка на Борисов на вида и тонажа на управлявания автомобил правилно са допуснати до разпит свидетели, чиито показания напълно потвърждават данните, отразени в издаденото УП-2 от "Пивоварна София" АД. Материалноправната разпоредба на чл. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) причислява към втора категория труда на работниците, полаган като шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В издаденото на ответника по касация удостоверение образец УП-2 от "Пивоварна София" АД е записано, че той е изпълнявал длъжност шофьор на "Камаз" 20, т. за периода от 01.12.1995 г. до 31.12.2000 г. В подкрепа на изложеното са събрани и гласни доказателства (показанията на свидетелите Ангел Костадинов и Красимир Христов). При фактически установеното съдът правилно е приел, че положеният труд в този интервал следва да се квалифицира като такъв от втора категория. С процесните административни актове на Борисов неправилно е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (в приложимата за казуса редакция) поради неизпълнение на условието за поне 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Изложеното обуславя извод, че отричайки на Борисов правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал разпореждане, противоречащо на материалния закон, а като е отхвърлил жалбата срещу този отказ, директорът на ТП на НОИ (РУСО) е постановил материално незаконосъобразен контролен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на администрацията за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона (дадени в мотивите) първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените съдебни разноски, които са в размер на 150 лв., заплатени от него на упълномощения да го представлява пред касационната инстанция адвокат, видно от номерирания като лист 14 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,