Решение № 2185 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2021 г.

Решение № 2185 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2021 г., I о., докладчик председателят Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д., представен от адв. И. Златев, срещу решение № 436/05.04.2021 г. на Административен съд Варна по административно дело № 868/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване на нищожност на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУ3/ № МД-АУ-1317/25.08.2015 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от дирекция "Местни данъци" на Община Варна. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за осъществяване на предпоставките за заместване на кмета при издаването на заповедта, с която се възлагат на определени длъжностни лица от общинската администрация функциите на органи по приходите. Аргументира се с начина на документирането на командироването на шофьора при недължимото издаване на заповед за командироване на кмета и с факта на издаването от кмета на заповедта за заместване от датата на издаване на овластяващата заповед от заместника. Отрича и обосноваването на компетентността на издателя на АУЗ с действието на предхождаща издадената от заместника на кмета заповед за възлагане на правомощия в хипотезата на недействителност на заповедта на заместника, която наред с другото разпорежда и отмяна на предходната. Иска отмяна на решението и обявяване на нищожността на АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Обжалваното решение е постановено в ново първоинстанционно производство – след като с решение № 4357/14.04.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12042/2019 г. е отменено решение № 1628 от 01.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1028/2019 г. по описа на Административен съд – Варна и е разпоредено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Пред АС Варна е отнесен от В. Д. спора за валидността на АУЗ, с който в негова тежест са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и за такса за битови отпадъци /ТБО за отчетните 2010 - 2014 г. /включително/ съответно в общ размер 3 852. 98 лева и 5 694. 85 лева с лихви за забава 1 115. 12 лева и 1 664. 87 лева. Търсената защита срещу акта е чрез обявяване на нищожността му, тъй като е преклудирано правото да се оспори като унищожаем. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУЗД за прогласяване на нищожност. Съдът е посочил в решението си приетите от теорията и от съдебната практика основания за нищожност на индивидуалните административни актове и е отнесъл всяко от тях към обжалваните АУЗ. Признал е компетентността на издалото АУЗ длъжностно лице от общинската администрация, като се е позовал на разпоредбите на чл. 4, ал. 3 и 4 и чл. 9б ЗМДТ. Персоналното определяне на длъжностни лица от общинската администрация, на които се възлагат правомощия на органи по приходите в производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси, било сторено със заповед № 2612/22.06.2015 г., издадена от заместващия кмета на общината. В персоналния обхват на заповедта попадал и В. Колев, който е издал АУЗ. Заместването на кмета е въз основа на негова заповед № 2602/22.06.2015 г. Според съда при действието на чл. 8, ал. 4, изр. 1 от Наредбата за командировките в страната е недължимо издаването на заповед за командироването на кмета, като основание за отсъствието му в деня на издаването на заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, но на предпоставките за заместването му сочело командироването на служител на длъжност "шофьор" по маршрут Варна-София-Варна със задача "с кмет", установено със заповедта за командироване на този служител, заверката с подпис върху заповедта и изплатените нему дневни пари и разходи за паркинг. Съдът е отрекъл основанието за заместване да е изключено от издаването от кмета на заповедта за заместване с дата съвпадаща с тази на заповедта на заместника му за определянето на длъжностни лица от администрацията с функции на органи по приходите. Датирането на заповедта за заместване е обяснил със забавеното й завеждане с номер и дата в регистрите на общината. В първоинстанционното решение е обсъдена хипотезата на нищожност на заповед № 2612/22.06.2015 г. заради неосъществен фактически състав на заместването и съответно липса на компетентност у нейния издател. Прието е, че доколкото с т. 1 от тази заповед се отменя заповед № 4709/17.12.2014 г., а по предходната заповед В. Колев също е определен да упражнява правомощията на орган по приходите, то компетентността му за издаване на АУЗ би следвала от отменената заповед, чието действие се възстановява. Съдът е приел е, че АУЗ притежава писмената форма за действителност по чл. 59, ал. 2 АПК. Обсъдил е доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е заключил, че и да са допуснати водят до унищожаемост. Не е установил пълна липса на материални предпоставки за издаване на акта, като основание за нищожност. Първоинстанционното решение е правилно. Очевидно на разбирането за включването в обстоятелствата, за които важи материалната доказателствена сила на официалния документ, на мястото и датата на съставянето му, е основан доводът за изключването на отсъствието на титуляря /кмета на общината/ от мястото на упражняване на публичната му функция от факта на издаването на заповедта за заместване в деня, в който отсъствието му следва да е основание за заместването. Убеждаващото въздействие на диспозитивния документ заповед за заместване е разколебан от подробно описаните от първостепенния съд информационни източници за командироването на шофьор от общинската администрация със задача "с кмет" за деня на заместването и завереното пристигане и заминаване на това длъжностно лице в гр. София, както и изплащането нему на дневни пари. Относим към изпълнението на задължението на командирования по трудовото правоотношение, а не и към факта на упражняване от него на трудова функция в населено място извън мястото на работа, е изготвянето на отчет. А и според чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата за командировките в страната необходимостта и видът на отчета за извършена работа се определят в заповедта за командироване. Неясно какъв отчет се очаква от шофьора на кмета за извършения превоз до гр. София и обратно. Не се основава на позитивното право очакването в командировъчната заповед на шофьора да са включени разходи за повече от едно лице. Начинът на изплащане на разходите за командироване на лицата по чл. 8, ал. 4, изр. 1 от Наредбата за командировките в страната се определя в изр. 2. Наред с горното, предпоставките за заместване следва да са осъществени към момента на осъществяването на дейността на заместника, в случая към момента на издаване на акта. Съмнително е двата акта – за заместване и за определяне на длъжностните лица от общинската администрация по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ да са осъществени едновременно дори и затова, че във втория има позоваване на първия. Поставянето на една и съща дата в двата акта не изключва отсъствието на титуляра към момента на издаване на втория, като основание за заместването. Верен е и направеният в условията на положителна връзка на евентуалност извод на административния съд за ревокирането на действието на № 4709/17.12.2014 г. при нищожност на заповед № 2612/22.06.2015 г., тъй като втората по време отменя първата. Неотносим е доводът, основан на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗДСл, с която се урежда факултативното съдържание на акта за назначаване на държавен служител. Обсъжданите заповеди са предвиден в ЗМДТ източник на специфична компетентност на длъжностни лица от общинската администрация. При преценката на валидността на издадени от такива длъжностни лица актове е без значение как се отразява заповедта за овластяването им на съдържанието на техните служебни правоотношения. Касационният съдебен състав споделя и решаващите изводи на първостепенния съд от мотивите на постановения от него заключителен акт и препраща към тях /арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение