Решение № 3187 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2012 г.

Решение № 3187 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 141 от 27.03.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 601 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 061002979/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново срещу ЕТ "Акация - Борис Борисов" със седалище в гр. Монтана и адрес на управление ул. "Граф Игнатиев" № 10, ЕИК по Булстат: 821148476, потвърден с Решение № 244/26.05.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно доначислен данък върху добавената стойност в общ размер 18630,55 лв. и лихви от 2649 лв., както и данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в общ размер 2649,93 лв. и съответните лихви в общ размер 580,37 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган за действително извършени облагаеми доставки на хранителни стоки, алкохол и тютюневи изделия. Касационният жалбоподател твърди, че Съдът е отхвърлил доказателствената сила на неоспорените протоколи за извършени проверки като официални документи. Изтъква, че счетоводството на ответника по касация не дава възможност за установяване на данъчните му задължения. Позовава се на обстоятелството, че доставчиците по неосчетоводените фактури са редовни контрагенти на ревизираното лице. Настоява, че в хода на съдебното производство не е опровергана обвързващата доказателствена сила на констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се потвърди оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Акация - Борис Борисов", в с. з. чрез пълномощника си адв. Петров оспорва жалбата и пледира за оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че спрямо жалбоподателя и настоящ ответник по касация са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК - наличие на данни за укрити проходи, както и че воденото от него счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Ревизиращият орган е приел, че са налице неотчитани приходи от продажби и съответно облагаем оборот по ЗДДС. Извършени са насрещни проверки на доставчици "Фема-59" ЕООД, "Емо 91" ООД, "Крид" ЕООД и ЕТ "Николай Николов 97", при които са представени описи на фактури, издавани на жалбоподателя. Констатирани са различия между отчетените при същия покупки по издадени от доставчиците му фактури. Установено е, че тези фактури не са заприходени при жалбоподателя и не са намерили счетоводно отражение при него. Стоките по същите не са отписвани като активи на баланса на предприятието. Не е отчитан и приход при реализирането на стоките, като не са отчитани и разходи във връзка с доставките. Органът по приходите е формулирал извода, че закупените стоки от посочените доставчици са били продадени без отчитане на приходи, тъй като стоките не са налични или изписани при жалбоподателя по счетоводни данни. При ревизията данъчната основа за облагане за посочените данъчни периоди по ЗДДС и по ЗДДФЛ е определена по особения ред за облагане по аналогия - чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизията е констатирано, че вместо от 28.01.2009 г., жалбоподателят е следвало да се регистрира по ЗДДС лице до 15.12.2007 г., когато е достигнал облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от закона, и на това основание е следвало да начислява ДДС от посочената по-ранна дата. Ревизията е определила на жалбоподателя и пряк данък, данъчната основа за облагане с който е формирана, като търговската надценка при продажба на стоки, прилагана от работил търговеца за периода, е умножена по реализирания оборот от продажбата а тези стоки, и същата е сумирана с декларирания от лицето доход. Така е получена данъчна основа за 2007 г. в размер на 7545,28 лв., за 2008 г. - в размер на 5824,40 лв. и за 2009 г. - в размер на 6 225,33 лв. Съдът не е споделил изводите на ревизиращия орган за укрити приходи от жалбоподателя и за нередовно от него счетоводство. Оттук е приел, че не са налице основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят е получател по фактури за доставки на стоки, но във фактурите липсва подпис на получател и същите не са били налични в неговото счетоводство, а са били представени от доставчиците като техни издатели. Приел е, че ответният административен орган не се е справил с доказателствената ж. тежест да установи положителния факт на реално осъществени доставки на стоки като предпоставка за доначисляване на косвения данък. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не може да бъде споделена тезата на ревизиращия орган, че само с факта издаването на фактурите е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Анализът на съдебната практика по стотици дела показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, самите органи по приходите приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Не следва да се приема за основателна тезата на касатора за представени от доставчиците многобройни (неуточнени в касационната жалба) съпътстващи документи, установяващи действителността на фактурираните доставки. При насрещните проверки на доставчици "Фема-59" ЕООД и "Крид" ЕООД са представени обяснения в смисъл, че ответникът по касация им е бил редовен клиент и е получавал стоки - в единия случай от склада на доставчика, а във втория доставките са били извършвани на място. Първият посочен доставчик и "Емо 91" ООД са представили описи на фактури, издавани на жалбоподателя. Представени са от доставчиците спорните фактури, а освен тях ЕТ "Николай Николов 97" е представил счетоводни документи, "Фема-59" ЕООД - свидетелство за регистрация на фискално устройство, а "Крид" ЕООД - пътни листове. От една страна тези частни документи са без обвързваща Съда материална доказателствена сила (те имат само формална такава) и установяват безспорни факти на издаване на фактурите. По никоя от фактурите не е установено заплащане на продажната цена. Пътните листове от "Крид" ЕООД не са с конкретно посочени адреси, а съдържат курсове в рамките на населеното място - гр. Монтана, като са отразени изминати километри. Тези доказателства са недостатъчни да обосноват категоричен извод за реалност на спорните доставки. Не е ангажирана съдебно-почеркова експертиза за съдържащите подпис за получател фактури от "Емо 91" ООД, нито са изслушани свидетелски показания от работещите при жалбоподателя лица. Доказателствената тежест в случая без съмнение е на ответника, тъй като той следва да установи предпоставките за облагане по чл. 122 ДОПК, за да се ползва РА с презумпцията за вярност. Освен това жалбоподателят е твърдял отрицателен факт - че не е получавал процесните фактури, поради което на още едно основание ответникът е следвало да установи положителния факт на реално извършените доставки. След като не е проявил достатъчна процесуална активност, Д "ОУИ" следва да понесе последиците от недоказването. Налага се изводът, че жалбоподателят не е имал задължение да отрази в счетоводните регистри и дневниците за покупки процесните фактури, тъй като същите не документират действително извършени доставки на стоки. По същия начин не следва да се приема, че е извършил продажби на стоки, които не е получил и неправилно са му определени данъчни задължения за пряк и косвен данък. Като е приел същото и е отменил РА, Великотърновският административен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Според от изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъждани разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатени в брой. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът