Решение № 12845 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7029/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Куманов в качеството му на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. "Тодор Светослав" 1, бл. "А", чрез процесуален представител адв. Й. Христова от Адвокатска колегия (АК) Велико Търново, срещу Решение 168/20.06.2023 г., постановено по адм. дело 80/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Велико Търново, с което е отменена приложената от него на 16.01.2023 г. принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "ВОЛВО С 60", с рег. [рег. номер], обективирана в Констативен протокол 77/16.01.2023 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Развива съображения, че за да отмени оспореното волеизявление, съдът неправилно се е позовал на съдържащото се в разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, приет с ПМС 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. (ППЗДвП/Правилника) правило, според което знак В28 "Забранено е паркирането" не се прилага към ППС, обслужващи хора с увреждания. Твърди, че посоченото нормативно предписание е било предмет на тълкуване от Върховния административен съд в негово Решение 867/20.01.2020 г. по адм. дело 2155/2019 г., като изводът, формулиран от решаващия състав, е за неотносимост на въведеното изключение към случаите, когато паркирането е осъществено извън зоните за почасово платено паркиране, какъвто е и случаят. Противопоставя се на заключението на съда, че поставената върху ППС карта за паркиране на лице с трайни увеждания предполага автомобилът да обслужва именно такова лице. В контекста на съображенията за неправилно избрана ПАМ, касаторът аргументира становище, че упражняването на правомощието по чл. 171, т. 5, б. "б", респ. б. "г" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) не е формален акт, а може да се осъществи и чрез устно разпореждане, поради което евентуални неточности в изписването на основанието в представения по делото констативен протокол, не може да доведе до незаконосъобразност на постановеното волеизявление. По същество мотивира наличие на предпоставките, съдържащи се в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, с аргумент, че паркирането е в нарушение на ограничението, въведено с допълнителна табела с текст, установяващ времеви диапазон от три часа, на мястото, обозначено със знак Д21 "Инвалид". По отношение на мотива за неспазено задължение за уведомяване на съответното районно управление (РУ) на Министерството на вътрешните работи (МВР) излага, че подобен порок съгласно формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд не съставлява основание за отмяна на административния акт по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Застъпена е теза и за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непълно изясняване на релевантната фактическа обстановка по случая. По-конкретно, не е уважено искането за провеждане на разпит на притежателя на картата за паркиране с оглед установяването на факта дали към момента на извършване на соченото нарушение на правилата за движение по пътищата автомобилът, върху който е бил поставен този документ, действително е обслужвал нуждите на лице с трайни увреждания. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за образуването на касационното производство пред Върховния административен съд. Ответникът Х. Коев, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменена приложената от Т. Куманов в качеството му на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД на 16.01.2023 г. ПАМ преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "ВОЛВО С 60", с рег. [рег. номер], обективирана в Констативен протокол 77/16.01.2023 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 16.01.2023 г. в 11:50 часа, видно от издадения от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД талон А 010976 за отчитане времето на паркиране, ППС "ВОЛВО С 60", с рег. [рег. номер], е паркирано на място, обозначено чрез вертикална сигнализация с пътни знаци "В28 "Забранено паркирането", Д21 "Място за паркиране на ППЦ, обслужващи хора с увреждания" и допълнителни табели Т17 и 18.1, указващи времето за паркиране на това място до 3 часа и предупреждение, че нарушителите ще бъдат принудително преместени. Автомобилът е собственост на Х. Коев с оглед представеното свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) Част I. На предното стъкло на описаното ППС е била поставена карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, издадена на лицето Д. Димов. В 15:40 часа на същия ден поради изтичане на позволеното време за паркиране в посочения пътен участък, от Т. Куманов в качеството му на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД е разпоредено и това е обективирано в Констативен протокол 77/16.01.2023 г., принудителното преместване на автомобила. Направени са 5 бр. снимки. С докладна записка от 01.02.2023 г. инспекторът към "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, разпоредил преместването, е ангажирал становище относно взетото решение. Посочил е, че по получен от диспечер на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД сигнал е направена проверка, в резултат на която е установено превишение на позволеното време за паркиране на мястото, обозначено като такова за обслужване на лица с трайни увреждания, което е наложило и прилагането на процесната ПАМ. С оглед така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, въз основа на делегирано от определената служба за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от закона правомощие за прилагане на ПАМ съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. При съобразяване липсата на изрично изискване за писмена форма на атакуваното волеизявление, съдът е формулирал извод за надлежно съставен индивидуален административен акт, чиито фактически основания се съдържат в приложените по делото доказателства, в това число констативен протокол, докладна записка, разписка и снимков материал. След преценка на материалната законосъобразност на постановената ПАМ, решаващият състав е стигнал до заключение, че същата съдържа неправилни констатации за извършено нарушение, което не обосновава упражнената разпоредителна власт. Според съда сочената от административния орган разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП не е нарушена, предвид произтичащото от поставената на съответното място върху паркираното ППС карта право на паркиране на местата, обозначени за автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания. Неизпълнението на норма от местната наредба, регулираща условията и реда за паркиране, не съставлява основание за прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б", а може да доведе до прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "г" ЗДвП, което води до незаконосъобразност на волеизявлението. Наред с това, съдът е приел и че по делото не е установено да е спазено императивното изискване за уведомяване на съответното РУ към МВР. В заключение, възражението на жалбоподателя за допуснато при приемане на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, приета от Общински съвет Велико Търново, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е прието за неоснователно с аргумент, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК евентуалната отмяна на подзаконовия нормативен акт, какъвто е и сочената наредба, има действие занапред. По изложените съображения АС Велико Търново е отменил атакувания административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, а с оглед становището за наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК и относно спазването на съдопроизводствените правила при постановяването на атакувания съдебен акт. Преди всичко следва да се посочи, че както първостепенният съд правилно е приел, прилагането на ПАМ, визирана в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, каквато очевидно е процесната, не предполага издаването на нарочен писмен акт. Този извод следва от систематичното тълкуване на нормата на чл. 172, ал. 1 от закона, във връзка с цитираното в предходното изречение предписание, която при изброяването на случаите, изискващи съставянето на мотивирана заповед като условие за тяхната законосъобразност с оглед чл. 59, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2 АПК, не съдържа препратка към чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. В този смисъл разпореждането за прилагане на ПАМ "преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач" не е задължително да бъде обективирано в констативен протокол, но доколкото в случая това е сторено, и този извод следва от недвусмисленото съдържание на приложения на л. 5 от първоинстанционното дело документ, и по-специално от отбелязването в долната му част, че "представлява ПАМ, който подлежи на обжалване по реда на АПК", то АС Велико Търново правилно е възприел като предмет на съдебния контрол именно КП 77/16.01.2023 г. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 ЗДвП нормира случаите, в които може да се приложи ПАМ "принудително преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощения от него водач". Буква "б", на която се е позовал административният орган, визира две хипотези, а именно когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, и 2) когато същото създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В първия случай, който касае и настоящия правен спор, за да бъде законосъобразно волеизявлението по прилагане на мярката, е необходимо да се установят следните материалноправни предпоставки: 1) паркиране на ППС в нарушение на правилата за движение по пътищата; и 2) поставен на съответното място знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП, превозното средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. По аргумент от ал. 2 с.з. паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Между страните няма спор, а и това е видно от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, и в частност съставения талон с рег. А 010976, че процесното ППС - "ВОЛВО С 60", с рег. [рег. номер], е било паркирано. Намирало се е в покой, т.е. било е спряно, но не поради необходимост от избягване на конфликт с друг участник в движението, препятствие или спазване на правилата за движение по пътищата, нито с оглед качване/слизане на пътници или извършване на товаро-разтоварна дейност, т.к. по делото няма данни за подобни обстоятелства, а такива не се и твърдят. Паркирането е извършено най-късно в 11:40 часа и към 15:40 часа ППС все още не е било преустановено. Мястото, на което е било паркирано ППС, също се извежда по категоричен начин от доказателствата по делото и не се оспорва от страните. Видно от приложения по делото снимков материал, към момента на извършване на проверката, а именно 15:33 15:40 часа, автомобилът се е намирал в гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов", на място, обозначено с пътни знаци Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" и В28 "Забранено е паркирането" и допълнителна табела Т18.1 "Принудително отстраняване на ППС" и две допълнителни табели Т17, върху които е изписано съответно "1 място" и "до 3 часа". Организацията на движението по пътищата, вкл. чрез поддържането им изправни с необходимата маркировка и сигнализация, е възложено по силата на изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗДвП на лицата, които стопанисват съответния път. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) общинските пътища, какъвто по своя характер е и процесният такъв, се управляват от кметовете на съответните общини, а според ал. 2, т. 5 с.з. управлението в посочения смисъл включва и осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата. В случая пътните знаци и допълнителни табели, индивидуализирани по-горе в изложението, служещи за сигнализация на пътя, са въведени с извършената през 2023 г. частична актуализация на организацията на движението в гр. Велико Търново за подобект: "Допълване на 1 бр. паркомясто за хора в неравностойно положение съществуваща зона за платено паркиране, ул. Стефан Стамболов, град Велико Търново", извадка от схемата по която е приложена на л. 67 от първоинстанционното дело. Доколкото видно от отбелязването върху представената скица, актуализацията е одобрена на 14.02.2023 г., то същата в този си вид е регулирала обществените отношения, свързани с безопасността на движението на територията на община Велико Търново, и в частност паркирането на ул. "Стефан Стамболов", към момента на извършения контрол. Бидейки част от действащите на разглежданата територия на Велико Търново правила за движение по пътищата, всяко нарушение, свързано с нея, води до възникване на първата и посочена по-горе в изложението материалноправна предпоставка, визирана в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а в допълнение и към наличието на предупредителен знак за принудително преместване, образува целия фактически състав на приложената ПАМ. За да бъде изведено заключение относно евентуално нарушение на действащата пътна регулацияобаче, е необходимо да се установи смисъла на поставените чрез нея пътни знаци. Разпоредбата на чл. 55, ал. 10 ППЗДвП постановява, че Пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Нормата на чл. 80, ал. 1 Наредба 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г. (Наредба 18/2001 г./Наредбата), от своя страна, въвежда правилото, че Пътен знак В28 "Забранено е паркирането" се използва за въвеждане на забрана за паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Според чл. 2, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 163, ал. 1 Наредбата, наименованията и изображенията на допълнителните табели група "Т" се съдържат в Приложение 8. Видно от предписанието на чл. 177 допълнителна табела Т17 "Табела с текст" се поставя под пътен знак в случаите, когато е необходимо да се изясни или ограничи неговото действие и това не може да се изпълни с други допълнителни табели, а съгласно цитираното приложение, допълнителна табела Т18. 1. има словесното обозначение: "Принудително отстраняване на ППС". В случая допълнителните табели Т17 са със следното съдържание: "1 място" и "до 3 часа". Едновременното наличие на пътни знаци Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" и В28 "Забранено е паркирането", допълнителна табела Т18.1 "Принудително отстраняване на ППС" и две допълнителни табели Т17, върху които е изписано съответно "1 място" и "до 3 часа" означава, че е въведен такъв режим на организация безопасността на движението, според който на регулираното място е позволено паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания за период до три астрономически часа, след изтичането на който ППС може да бъде принудително преместено от съответните компетентни органи. В контекста на изложеното, превишението на въведения часови диапазон съставлява несъобразяване с действаща пътна сигнализация, въведена в резултат на изпълнение на нормативно установени задължения (Сравн.: чл. 3, ал. 1 ЗДвП и чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5 ЗП) по стопанисване на пътя и осигуряване на неговата безопасност. Подобно нарушение, обратно на изложената от първостепенния съд теза, може да се подведе под избраната от административния орган правна норма чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, т.к. от обективна страна става въпрос именно за ППС, паркирано в нарушение на въведена забрана на място, предназначено за хора с увреждания. Особеното в случая е единствено, че тази забрана произтича от неизпълнени допълнителни условия, поставени със съответната пътна сигнализация - спазване на конкретен времеви диапазон. Възприемането на застъпената от първостепенния съд теза за неприложимост на разпоредбата към спор като настоящия би означавало тази норма да касае единствено случаи, в които мястото не е допълнително регулирано, освен знака за обозначаването му като такова за паркиране на хора с увреждания, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Нарушението на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП правилно е подведено под хипотезата на мярката, предвидена в чл. 171, т. 5, б. "б" с.з. С оглед безспорно установеното наличие и на знак, предупреждаващ принудителното преместване на паркираното ППС от мястото, върху което е извършено нарушението, следва да бъде подкрепена тезата на касатора за доказаност на предпоставките за упражняване на процесната разпоредителна власт. Неправилно е и изведеното от АС Велико Търново заключение, че незаконосъобразността на извода на административния орган следва от законовото изключение, предвидено в чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП. Според цитираното правило забраните, въведени с пътни знаци В2, В3, В14, В27 - по отношение на престоя, и В28 - не се отнасят за пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Действително, участъкът е отбелязан, освен с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" и допълнителни табели Т18.1 "Принудително отстраняване на ППС" и Т17, върху които е изписано съответно "1 място" и "до 3 часа", и с пътен знак В28 "Забранено е паркирането". Извършеното нарушение обаче произтича не от тази забрана, а от времевото ограничение в ползването на привилегията, която знак Д21 предоставя на лицето, притежаващо карта за инвалидност, с каквато разполага и е употребил в случая собственикът на принудително преместеното ППС. В този смисъл предписанието на чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП се явява неотносимо за крайния изход по делото. В контекста на съображенията на първостепенния съд за порок в процедурата по издаването на атакувания индивидуален административен акт, допуснат чрез неизпълнение на задължението за уведомяване на съответното районно управление на МВР за приложената ПАМ, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че това изискване съществува в тежест на лицата по чл. 168 ЗДвП, които вече са приложили принудителната мярка, но не е елемент на хипотезиса на правната норма, която я регламентира. Изискването е отделено от предпоставките за прилагане на мярката с пунктуационния знак "точка и запетая", което е ясна индикация за проведеното от нормотвореца разграничение. С оглед на изложеното, фактът дали лицето по чл. 168 ЗДвП е уведомило или не съответното районно управление, е ирелевантен за законосъобразността на приложената мярка. В този смисъл е и формиралата се съдебна практика на Върховния административен съд (Вж.: Решение 13927/11.11.2020 г., постановено по адм. дело 12953/2019 г., VІІ о. на Върховния административен съд. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената пред него ПАМ се явява несъответен на приложимия материален закон. В този смисъл и при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, отменяйки атакувания индивидуален административен акт, АС Велико Търново е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против приложената ПАМ. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената пред него ПАМ се явява несъответен на приложимия материален закон. За прецизност и пълнота на изложението настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че действително, разпоредбите на чл. 14, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, въвеждащи тричасов времеви диапазон за паркиране на ППС, обслужващи лица с трайни увреждания на територията на община Велико Търново, са отменени с Решение 130/19.05.2023 г., постановено по адм. дело 79/2023 г. по описа на АС Велико Търново. Доколкото обаче отмяната е аргументирана с процедурни нарушения по приемането на нормативните текстове, не е налице основание за отстъпление от формулирания по-горе краен правен извод. В този смисъл АС Велико Търново, отменяйки атакувания индивидуален административен акт, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против приложената ПАМ. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, ответникът в настоящото производство (и жалбоподател в първоинстанционното) следва да бъде осъдено да заплати на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД структурата, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 370,00 лева (триста и седемдесет) лева, както следва: 300,00 (триста) лева адвокатско възнаграждение за осъщественото пред АС Велико Търново процесуално представителство и 70,00 (седемдесет) лева заплатена за касационното производство държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение