Решение № 190 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2016 г.

Решение № 190 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по две молби от В. Л. Т. с адрес в [населено място], представлявана адв. А. Ж., с искане за допълване на решение № 25 от 30 март 2017 г., постановено по настоящото гражданско дело, с произнасяне на съда по дължимите законна лихва върху главницата от 36220 лева, считано от 30 ноември 2012 г. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на определената по делото мораторна лихва за забава. Молителката поддържа, че в исковата молба е направено искане за присъждане на мораторна лихва върху главницата, както и на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираната сума. Твърди се, че в мотивите на решението, чието допълване се иска, въпреки изразения в мотивите извод за основателност на претенцията за законна лихва, съдът е пропуснал да се произнесе в този смисъл и в диспозитива на постановения съдебен акт. Сочи се и че съдът е пропуснал да се произнесе и по дължимостта на мораторната лихва в размера, както е определен от вещото лице в хода на съдебното производство. Ответниците - Х. И. Х. и Р. И. Х. не изразяват становище по молбите. Молбите са основателни. К. съд приема, че с постановеното от настоящия състав решение, предмет на искането за допълване, е разгледана искова претенция на В. Л. Т. срещу Р. И. Х. и Х. И. Х. по чл. 73, ал. 1 ЗС за сумата от 36220 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент в [населено място] за периода 1.12.2007 г. - 23.11.2011 г. С постановеното по делото решение настоящият съдебен състав прие, че искът е основателен до размера от 36220 лева, но независимо от извода за дължимостта на главното вземане, е пропуснато произнасянето по основателността на искането за присъждане на акцесорните вземания за лихви, претендирани от ищцата. Видно от касационната жалба на В. Т., както и от изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените от нея искове, включващи както претенцията по чл. 73, ал. 1 ЗС, така и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 9932,83 лева лихва върху главницата за периода 1.01.2008 г. до 29.11.2012 г., и лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата. Тъй като действително е налице пропуснато произнасяне по цялото искане на касаторката, постановеното съдебно решение следва да бъде допълнено, като бъде присъдена в полза на ищцата Т. и сумата от 6721 лева, представляваща съответният размер на мораторна лихва за периода януари 2008 г. - ноември 2011 г., при съобразяване на изготвената съдебно-счетоводна експертиза в първа инстанция, както и законната лихва върху присъдената с решението сума от 36220 лева, считано от деня на предявяването на иска - 30 ноември 2012 г., до окончателното погасяване на главницата. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,