Решение № 2889 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. Савова, срещу Решение 4912/19.07.2023 г., постановено по адм. дело 3816/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Бесте партнърс ЕООД е отменено Решение 32-113524/23.03.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Излага подробни съображения в този смисъл в касационната жалба. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът Бесте партнърс ЕООД, чрез пълномощника адв. Горанов, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 32-113524/23.03.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на стока, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN20BG001008016994/17.02.2020 г. е определена митническа стойност в размер на 2 978,81 лева, определено е вносно митническо задължение и допълнително задължение по ЗДДС.

Според фактическите установявания на 17.02.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 20BG001008016994R5 с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 - БЕСТЕ ПАРТНЪРС ЕООД, и пряк представител в ел. д. 3/19 МИРАМАР ООД , за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. 6/8: УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ, МАРКА CHEVROLET, МОДЕЛ CRUZE.

В момента на деклариране на стоката са посочени следните данни:

• В ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ - Канада;

• В ел. д. 4/1 Условие на доставка - CRF - Стойност и навло

• В ел. д. 6/14 Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура 6/15 Код на стоката код по ТАРИК - 8703 23 90 00;

• В ел. д. 4/16 Метод за определяне на стойността - 1 -Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)

• В ел. д. 4/14 Цена на стоката - 700, 00;

• В ел. д. 4/10 Валута - CAD;

• В ел. д. 7/10 Идентификационен номер на контейнера - TCLU7784330.

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация са приложени: фактура RA-E19121101/11.12.2019 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc, Канада, опаковачен лист RA-E19121101, издаден от 9396-9053 Quebec Inc., морска товарителница MEDUMT845143.

Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е следната: 700 CAD, като митническата стойност на автомобила е в размер на 946,48 лева при валутен курс 1,35211. Определени, взети под отчет и заплатени вземания са: 94,65 лв. - мито и ДДС - 208, 23 лв.

В ТД Митница Бургас е постъпила с писмо с peг. 32-17346/13.01.2023 г. по описа на ТД Митница Бургас информация от ЦМУ от канадските митнически власти Canada Border Services Agency за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. От страна на митническите органи е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана МД с MRN 20BG001008016994R5. Установено е, че е налице несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 700 CAD, спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 1655.00 CAD. Митническите органи са приели, че към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания и липсват доказателства за платената сума в аванс.

Във връзка с посочената информация за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Констатирали са, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена, поради което са приели, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена на база на фактура следва да бъде отхвърлена.

Митническите органи са приели, че в случая митническата стойност на стоката не може да бъде определена по реда на чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и следва да бъде определена въз основа на чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти в размер на 2 978,81 лв. Към тази сума е прието, че следва да бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741,07 лв. - средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИСЗА за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал.

Със съобщение с peг. 32-35305/17.02.2023 г. БЕСТЕ ПАРТНЪРС ЕООД е уведомено на осн. чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., че предстои издаване на решение, с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката по МД с MRN 20BG001008016994R5/17.02.2020 г.

При тези фактически обстоятелства е било издадено оспореното митническо решение.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. За да отмени административния акт съдът е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според съда изложените от митническия орган съображения за неприложимост на чл. 74, §2 са бланкетни, като неправилно е прибегнато към прилагане на разпоредбата на чл. 74, §3 от МК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос.

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Формално, при издаване на административния акт, органът се е позовал на относимата правна уредба.

Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни.

Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на административния съд за неоснователност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила 1 655 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура 700 CAD. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област.

Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ, регламентирани в чл. 74 МКС.

Относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл.74, пар.2, букви от а до г от Регламент /ЕС/ 952/2013. Чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган не е определил митническа стойност за така описания автомобил в МД, а е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА), която не е представена по делото, не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл.74, §2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт.

Като е отменил оспореното решение на митническите органи административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 600 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, сторено в касационната жалба, тъй като то отговаря на фактическата и правна сложност на делото и действията, извършени от процесуалния представител на ответника по касация.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,