Решение № 4316 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15742/2008 г.

Решение № 4316 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15742/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката срещу решение № 856 от 20.10.2008 г. по адм. дело № 3659/2008 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на писмо-отказ изх. № 94ДД-336 от 1.04.2008 г. на директора на дирекция "Политика във висшето образование" на Министерството на образованието и науката, като преписката е изпратена по компетентност на министъра за произнасяне по заявлението на Диана Георгиева Ташева относно признаването на дипломата й за висше образование, издадена от Портсмутския университет по специалност "Бизнес администрация". Обжалваното съдебно решение се счита за недопустимо и алтернативно - неправилно поради противоречие с материалния закон. Ответникът по касация Диана Георгиева Ташева моли жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от легитимирана страна. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: С оспореното писмо директорът на дирекция "Политика във висшето образование" е уведомил Ташева относно невъзможността подадените от нея документи да бъдат разгледани от Комисията за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище, тъй като обучението й е преминало в структура, която не е създадена по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 173, ал. 4 от АПК първоинстанционният съд е обявил нищожността на обективирания в писмото отказ да бъде издаден административен акт, като е приел, че същият е постановен от некомпетентен орган и го е изпратил на министъра на образованието и науката, който съгласно чл. 4, ал. 3 от приложимата наредба има правомощието да признае придобито в чуждестранно висше училище образование. Решението е недопустимо. Дирекция "Политика във висшето образование" е част от структурата на специализираната администрация и според чл. 46, т. 7 от Устройствения правилник на МОН организира и осъществява дейностите по признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища. Условията и редът за това са регламентирани в ЗВО и в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Процедурата се състои от няколко последователни етапа, определени в чл. 10 от наредбата. Производството започва по инициатива на лицата, желаещи признаване на висше образование с подаване в Министерството на заявление, придружено с посочените в чл. 8, ал. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт документи. Искането и приложената към него документация се разглежда от предвидената в чл. 7, ал. 2 от наредбата комисия, назначена от министъра на образованието и науката. Видно от нормите, уреждащи статута, функциите и дейността на комисията, същата е мандатен колективен помощен орган към министъра на образованието и науката с консултативни правомощия в производството по Раздел II от наредбата. Комисията заседава най-малко веднъж на два месеца и приема решенията си с обикновено мнозинство, като не по-късно от една седмица след провеждане на заседанието представя на министъра на образованието и науката доклад със становище по представените за признаване дипломи. Въз основа на доклада на комисията административният орган - министърът на образованието на науката издава исканото удостоверение за признаване на висшето образование, придобито в чуждестранно висше училище или мотивирано отказва признаването му. Така очертаната правна рамка на производството по признаване на дипломи за висше образование у нас, издадени от чужди висши училища, сочи на сложен фактически състав, чийто краен, завършващ административното производство и рефлектиращ пряко в правната сфера на молителя акт е удостоверението по чл. 10, т. 4 от наредбата или отказът по чл. 12 от същия подзаконов нормативен акт. При всички случаи компетентен издател на акта може да бъде само министърът на образованието и науката - чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 1 от наредбата. Тази негова компетентност е изключителна, тъй като нормативната уредба не предвижда възможност за делегирането й. В случая тази процедура не е проведена, като за това заявителката Ташева е уведомена с процесното писмо, което по същество съдържа и аргументи за неоснователността на искането. Въпреки че това писмо засяга интересите на лицето в негативен аспект, незаконосъобразно е възприето като административен акт-отказ, изходящ от "некомпетентен орган". Издател на оспореното писмо е държавен служител с ръководни функции, както правилно го е квалифицирал съдът, а не административен орган, който е овластен с правомощие да формира властническо волеизявление. Поради това не са налице всички същностни белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, което води до извод за недопустимост на търсената по реда на съдебноадминистративното производство защита по начина, по който е предприета. Единствено възможната такава е по отношение на бездействието на компетентния орган, каквото нормативната уредба изключва, но в случая липсва надлежно подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК жалба срещу мълчалив отказ на министъра да се произнесе по заявлението, видно от съдържанието и петитума й. Предвид изложеното, с първоначалната жалба не се въвежда годен за обжалване предмет, тъй като процесното писмо представлява становище на длъжностно лице, а не административен акт на некомпетентен орган, за да е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от АПК. Като е приел противното, АССГ е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а съдебното производство следва да бъде прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение