Решение № 14438 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15944/2011 г.

Решение № 14438 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15944/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД, с ЕИК **********, със съдебен адрес гр. София, ул. "Бисер" 2, ет. 2, ап. 5, подадена чрез АДД "Саздов и Петров" против решение № 4576/24.10.2011 г. на Административен съд София - Град, I - во отделение, 5 състав, постановено по адм. д. № 2168 по описа за 2011 г. на този съд. С жалбата е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2001007277/14.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден частично с решение № 387/07.03.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - София. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1125 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е кредитирал важни доказателства във връзка с насрещните проверки на доставчиците. Липсата на доставчиците на декларираните адреси е ирелевантна. Спорните фактури са включени в СД за съответните периоди. Практически една стока е купувана и препродавана с цел търговска печалба. Относно доставките от "Е и Е Транс" ЕООД са представени обяснителна записка и приемо - предавателен протокол. Реалността на доставката не представлява легално дефиниран термин, обуславящ признаване правото на данъчен кредит. Касаторът се позовава на решението на ЕСПЧ по делото "Булвес" АД срещу България. Касаторът моли чрез адв. С. Русекова за отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП е оспорил жалбата чрез ю. к. Калоферова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е изяснил релевантните факти за спора. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: Отказано е право на данъчен кредит в размер на 15 419,58 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Джапи 98 - Мирослав Георгиев". Доставчикът не е открит на адреса. С допълнителна молба са представени част от доказателствата, но съдът не ги е кредитирал. Изслушано е неоспорено заключение по ССчЕ, съгласно което начисленото ДДС не е изплатено. По аргумент от чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК съдът е приел, че нередовно водените счетоводни книги нямат доказателствена сила. В случая не е направена проверка в счетоводството на доставчика. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 842,67 лв. по фактура, издадена от ЕТ "Мади Транс - Филип Илиев". Доставчикът не е открит на декларирания адрес, като по делото единствено е представена фактура. Справката в информационния масив на НАП е установила, че фактурата не е отразена в дневника за продажби и в СД за съответния период. С РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 14 898,75 лв. по фактура № 01/18.03.09 г. и в размер на 1812,45 лв. по фактура № 0336/27.04.09 г., издадени от "Е и Е Транс" ЕООД. Съдът е посочил в решението си, че липсват договор и съответните транспортни документи. От съдържанието на ПИНП става ясно, че не са представени изисканите документи. Експертизата не е констатирала заплащане на ДДС. Според съда фактурата сама по себе си не удостоверява настъпило данъчно събитие. Решението на АССГ е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение. Предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка, което обстоятелство правилно е изследвано от административния съд. Наличието на такава доставка е останало недоказано, включително поради ненамиране доставчиците на декларираните от тях адреси и непредставяне на изисканите документи. Издаването само на данъчна фактура не може да обоснове извод за облагаема доставка, особено като се съобрази предмета на доставките - свинско месо, кашкавал и други подобни. Не е доказано съхраняването на стоката нейното транспортиране. Липсват безспорни доказателства, че именно процесните доставки са били предмет на последващи облагаеми доставки. Заключението на вещото лице Малев е прието без оспорване, поради което е некоректно за пръв път в касационното производство да се релевират твърдения за неточно поставени задачи на експерта. На стр. 8 от заключението си вещото лице изрично е отбелязало, че не е установило контакт с доставчиците и не е проверило счетоводната им документация. При липсата на осъществена облагаема доставка, данъкът е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В конкретния случай решението по делото "Булвес" АД срещу РБългария неотносимо. Решението на АССГ е правилно и съдът го оставя в сила. С оглед на резултата по делото, касационната инстанция присъжда на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП сумата в размер на 1125 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, Осмо отделение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение