Решение № 7001 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2008 г.
ВАСIII отделение28.05.2009 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 204 от 22.02.2007 г., постановено по адм. дело № 1734/2006 г. на Варненския окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Богомил Стаматов Иванов срещу отказа на община Варна, отдел ЕСГРАОН да му издаде удостоверение за наследниците на Шидер Янев Шидеров. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7001 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на Добринка Николова Рускова, в качеството й на пълномощник на кмета на район "Приморски", гр. Варна, срещу решение № 204 от 22.02.2007 г., постановено по адм. дело № 1734/2006 г. от Варненския окръжен съд. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът - Богомил Стаматов Иванов, в писмено възражение от 02.04.2007 г. подробно разказва историята на рода си, но не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил отказа на длъжностното лице по гражданско състояние (ДЛГС) в район Приморски, община Варна, обективирано в писмо изх. № ИАО-99-Б-475 от 17.01.2006 г., с което се отказва издаването на удостоверение за наследници на Шидер Янев Шидеров по молба на Богомил Стаматов Иванов от гр. Варна и е върнал преписката на административния орган за издаване на исканото удостоверение. За да постанови този резултат е приел, че отказът на административния орган е незаконосъобразен. При наличие на данни за съставен акт за смърт на посоченото лице и при наличие на данни за неговите наследници, посочени в молбата-декларация, ДЛГС не е изпълнило задължението си да издири записванията за тях и от актовете им за гражданско състояние (ако има съставени такива) да проследи родствената им връзка с общия им наследодател Шидеров. Така постановеното решение е неправилно. В конкретния случай, с молба-декларация (без дата) Богомил Иванов е поискал издаването на удостоверение за наследниците на починалия на 15.02.1934 г. негов наследодател Шидер Янев Шидеров, за когото сочи, че е роден през 1844 г. В молбата не е посочена институцията пред която ще послужи това удостоверение. Молителят собственоръчно е описал всички известни му данни за наследниците на посоченото лице, с родствената им връзка така, както сам я преценява, отразена е годината, а на някои места и датата на смърт на съответния родственик, годината, а на някои места и датата на раждането му. В писмото, предмет на обжалване пред първоинстанционният съд длъжностното лице по гражданско състояние е посочило, че в регистрите за гражданско състояние, находящи се в община Варна се намира единствено акта за смърт на Шидеров (препис от който молителят притежава и е приложил по делото), а в регистрите на населението от 1934 г. не е записвано такова лице. Поради липса на данни по регистрите за населението за самия Шидер Шидеров не могат да бъдат предоставени и данни за неговите наследници. Видно от приложените по делото доказателства на Б. Иванов е издавано удостоверение за наследници № 306/1992 г. (л. 12), но същият е недоволен от неговото съдържание. При тази фактическа установеност изводите на съда, че административният орган е постановил незаконосъобразен отказ са неправилни. Съгласно чл. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГрР), в приложимата към момента на постановяване на отказа от административния орган, гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. В регистрите за гражданско състояние се вписват събитията раждане, брак, смърт за всички български граждани и чужденците, намиращи се на територията на РБ. Вписването в регистрите на населението се извършва от общините по постоянен адрес на физическите лица и кметовете са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. Съгласно чл. 5, т. 2 от същия закон при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които определят родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Всички общински регистри на населението и компютърният му еквивалент в Национална база данни "Население" образуват регистърът на населението на страната. Справки от регистрите за гражданско състояние могат да се правят на лицата, за които се отнасят съставените актове, на изрично упълномощени от тях други лица или по реда на ГПК и на НПК . На тези лица може да се издават преписи от актове и дубликати на удостоверенията, както и удостоверения, че липсва съставен акт за гражданско състояние. Съответната администрация (тази от ЕСГРАОН), е отговорна за достоверността на предоставените данни, като е задължена да извърши корекция в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота по искане на получилите данни от ЕСГРАОН институции, физически или юридически лица. Всички документи, издадени от съответните служби имат удостоверителен характер. Те са официални документи, за които издалите ги длъжностни лица носят и наказателна отговорност. Ето защо длъжностното лице по гражданско състояние не може да издаде официален документ въз основа на данни само от молбата-декларация, собственоръчно попълнена от молителя. Единственото, което може да стори е въз основа на данните в регистрите за гражданско състояние и за населението, с които разполага, т. е. по наличната информация, да издаде документ, което в случая е сторил видно от приложеното по делото удостоверение за наследници № 396 от 01.06.1992 г. Съдържанието на удостоверителния документ, съгласно разпоредбата на чл. 81 от АПК, може да се оспорва единствено по административен ред. По изложените съображения решението на съда ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество, като се отхвърли жалбата. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,